Решение № 4515 от 27.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Хасанова с адрес в [населено място], община Търговище [улица], [номер] чрез адвокат С. Маринова от АК Търговище със съдебен адрес в гр. Търговище, ул. Лилия , 4, вх. Б, кантора 9 против Решение 114 от 27.07.2022г. на Административен съд Разград по адм. дело 64/2022г. С него се отхвърля иск, предявен на основание чл. 2в, ал.1, т. 1 ЗОДОВ от В. Хасанова против Административен съд Търговище за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на Решение 97 от 18.08.2021г. по адм. дело 188/2021г. в размер на 10481.03 лева, от които неполучено обезщетение за безработица в размер на 7642.35 лева лихви върху тази сума в размер на 2228.68 лева и разноските по адм. дело 188/2021г. в размер на 610 лева като неоснователен и недоказан. Поддържа доводи в касационната жалба за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Съображенията са, че при постановяване на решението необосновано съдът не приел, че е налице нарушение на европейски приложими норми при решаване на спора по същество по адм. дело 188/2021г. за което се поддържат доводи по същество и в касационна жалба. Ответникът, Административен съд Търговище чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалваното съдебно решение и доказателствата по делото констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е предявена искова молба от В. Хасанова против Административен съд Търговище с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 т. 1 ЗОДОЗ предвижда, че когато вредите са от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В случаят е разрешен с влязло в сила съдебно решение съдебен спор с предмет парично обезщетение за безработица. С Решение 97 от 18.08.2021г. на Административен съд Търговище по адм. дело 188/2021г. е отхвърлена жалбата на В. Хасанова срещу Решение 1040-25-28 от 23.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 251-00-473-3 от 11.05.2021г., издадено от началник на отдел КПК в ТП на НОИ гр. Търговище с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Решението е влязло в сила на 18.08.2021г. Предметните предели на този спор включват установяване на правото на парично обезщетение, с оглед материалните предпоставки, посочени в КСО и приложимите европейски норми, които са обсъждани в мотивите на решението. Така разрешен правния спор, с който е отречено правото на парично обезщетение за безработица е поставен отново за разглеждане като фактическо и правно основание на предявената искова молба, като претенцията е същото парично обезщетение вече като вреда от неправилно приложение на Европейски норми. Или, спорът с предмет наличието на право на парично обезщетение за безработица е поставен за разглеждане отново, от друг съдебен състав с нова преценка за приложението на материалните норми на Европейския съюз. Такъв исков процес означава извън инстанционното производство по реда на АПК да бъде преразгледан отново с извеждане на правни изводи за нарушение на материалния закон в ново съдебно производство по същия спор. Такава възможност не налице и в производствата по отмяна по реда на глава четиринадесета от АПК. Или, в случая основанието на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ не са фактите от предмета на спора за правото на парично обезщетение за безработица с твърдения за нарушени Европейски норми при разрешаването му, което всъщност е правната последица на предявеният иск срещу съда. Претенцията за вреди, основани на отречено право на обезщетение за безработица с влязъл в сила съдебен акт е неоснователна, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение