Решение № 3018 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15981/2009 г.

Решение № 3018 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15981/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Тодор Бориславов Иванов чрез пълномощника си, адвокат Иван Груйкин против решение № 13154 от 5.11.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 1475/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № К-6671 от 2.12.2008 г. издадена от министъра на вътрешните работи. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие съществени процесуални нарушения и необоснованост, изразяващи се в това, че съдът не обсъдил всички доводи и доказателства. Поддържа също така, че е неправилно разпределена доказателствената тежест в процеса, като на касатора е вменено да доказва правомерност на действията си, а не наказващият орган да установи нарушението. Поддържат се доводи и нарушения, свързани с провеждането на административно наказателното производство, като съдът е приложил неправилно материалния закон. Жалбата се поддържа и с подробни доводи, изложени в писмени бележки. Ответникът, министърът на вътрешните работи, представляван от юрисконсулт Цонева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и всички доводи на страните. Обосновано е прието, че заповедта е законосъобразна и неоснователно се твърди, че нарушението е установено само от доклада на данъчните служители. Във връзка с този доклад е образувано дисциплинарно производство и действията в него са в съответствие с изискванията на ЗМВР и Правилника за приложението му. Дисциплинарното нарушение е установено с предвидените в ЗМВР и Правилника доказателства и ред за събирането им и доказателствената тежест е спазена. Всички изводи на съда по повод оплакванията в жалбата са обосновани и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице нарушения при постановяване на решението като основания за отмяната му. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от касатора в качеството му на разузнавач III степен в Сектор 05 на отдел "Икономическа полиция" към главна дирекция "ППООРП" при ГД Полиция - НСП, против заповед № К-6671/2.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи. С нея на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по съображения за липса на форма, тъй като не се съдържат фактически и правни основания за издаването й, конкретни данни и доказателства, доказващи нарушението, липса на мотиви, нарушения в процедурата за започването за която не бил уведомен и са нарушени правата му, не били събрани и оценени всички доказателства от значение за издаването на заповедта. Съдът от данните по приложената административна преписка е установил наличието на нарушението, посочено в заповедта и изразяващо се в това, че 7.10.2008 г. касаторът се е намесил в работата на инспектор по приходите от ТД - Кюстендил към Националната агенция по приходите при и по повод изпълнение на служебните му задължения, като неколкократно се е обаждал на мобилния му телефон във връзка и по време на съставянето на акт на управителя на "Адивекс" ЕООД за установяване на административно нарушение в търговски обект на фирмата. - неправомерно поведение спрямо длъжностно лице, установено и от проверката в дисциплинарното производство. Тези констатации се покриват изцяло с констатациите на административния орган по отношение на извършеното нарушение, вината и приложимата норма, поради което съдът след обсъждане на всички доводи в жалбата ги приел за неоснователни поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Според Закона за министерството на вътрешните работи дисциплинарно нарушение е неспазване на служебните правомощия - чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. Това нарушение е основание по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица. В дисциплинарното производство и пред съда е установено, че на 7.10.2008 г. Тодор Бориславов Иванов е извършил действията, насочени към осуетяване изпълнение на служебните задължения от инспектор по приходите от ТД Кюстендил към НАП, когато е съставял акт за извършено нарушение по отношение на управителя на "Адивекс" ЕООД. Фактическата страна на нарушението се установява по несъмнен начин от съда с оглед на приложената административна преписка. Съдът е извел обосновани изводи в съответствие с доказателствата по делото като е приел, че нарушението е безспорно установено и възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Всички възражения на нарушителя са обсъдени от съда и правилно е констатирано при проверката на заповедта, че нарушения по чл. 229 от ЗМВР не са допуснати, тъй като дисциплинарното производство е сведено до знание на нарушителя и той е имал възможността да се защита като изложи защитна теза и доказателства във връзка с нея, която да бъде взета предвид от административно наказващия орган. Неоснователни са възраженията за нарушения, допуснати от съда, свързани с разместване на доказателствената тежест при провеждане на съдебното производство. В настоящия случай от фактическа страна нарушението е установено в рамките на административното разследване по реда, предвиден в ЗМВР и Правилника и доколко е била налице хипотезата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР приложима към действията на нарушителя, то правилно е прието, че той е следвало да установи тези факти, които твърди в своя полза, каквото възражение не имало пред наказващия орган, и е неоснователно поддържано пред съда. В настоящия случай не се установява по никакъв начин, че служителят е действал в рамките на службата си извън работна време, а и данните сочат на фактическа обстановка за превишаване на правомощията му макар и да се допусне, че е действал в рамките на служебните си задължения, каквито задължения има и при отпуск. По отношение възражението за нарушение на правото на защита в хода на дисциплинарното производство съдът правилно е приел, че такова нарушение не е налице, тъй като на нарушителя е бил запознат с дисциплинарното производство и действията на административно наказващия орган са изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗМВР и Правилника за приложението му. При проверката на обжалваното решението не се констатират пороци като основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,