Решение № 2399 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощника гл. юрисконсулт А. Недева, против Решение 2607/18.04.2024 г., постановено по адм. дело 11154/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което, по жалба на УМБАЛ Софиямед ООД е отменена Заповед за налагане на санкции РД-12-263 от 31.10.2023 г. на изп. дл. директор на СОЗК, с която за нарушения на изискванията на чл. 291, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г,. на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка в размер на 500.00 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът УМБАЛ Софиямед ООД, представлявана от управителя Л. Пелев, действащ чрез процесуален представител С. Джилджов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-12-263 от 31.10.2023 г. на изп. дл. директор на СОЗК, с която, за нарушение на чл. 291, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО на УМБАЛ Софиямед ООД, изразяващо се в извършване на платена консултация на здравноосигурено лице /ЗОЛ/, което е било хоспитализирано в лечебното заведение за същия период, е наложена санкция финансова неустойка в размер на 500.00 лева. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-18-927/15.08.2023 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на СЗОК е разпоредил извършване на тематична, извънпланова проверка на УМБАЛ Софиямед ООД по изпълнение на Договор 22-3981/2020 г. към НРД за МД 2020-2022 г. със задачи: проверка по справка от отдел ДЛБМП при СЗОК за дейност месец юли 2023 г.; контрол по изпълнение на договора във връзка с чл. 333, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г.; проверка по писмо с вх. 12-00-87/01.08.2023 г. на СЗОК от ИАМН относно сигнал от М. Н. С.. Определени са лицата, които да извършат проверката двама контрольори в отдел ДКБМП, както и срок за извършването й. Заповедта е връчена на управителя на лечебното заведение на 15.08. 2023 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол РД-18-927-1/24.08.2022 г. В т. 3 е констатирано нарушение на чл. 291, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Протоколът е връчен надлежно на управителя на УМБАЛ Софиямед ООД д-р Й. Пенев на 24.08.2023 г. Срещу констатациите в последния е подадено възражение по системата за сигурно електронно връчване в законоустановения срок. Процесната заповед е издадена на 31.10.2023 г., в условията на оперативна самостоятелност, като изрично е посочено, че проверяваното лечебно заведение не е депозирало становище срещу Констативен протокол РД-18-927-1/24.08.2022 г. За да отмени Заповед за налагане на санкции РД-12.263/31.10.2023 г. на изп.дл. директор на СЗОК, първоинстанционният съд приема, че същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, но в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно изискването за посочване на фактически основания за издаването на акта. Прието е, че лечебното заведение изцяло е спазило изискванията на закона и е подало възражение в срок до компетентен държавен орган, с оглед на което директорът на СЗОК е следвало да процедира по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО да изпрати спора за решаване от арбитражна комисия, като при потвърждаване на констатациите в констативния протокол, е следвало да издаде заповед за налагане на санкции в условията на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, т. е. при обвързана компетентност. В случай, че арбитражната комисия не се произнесе в срок или не стигне до решение поради паритет на гласовете, чл. 76, ал. 3 ЗЗО овластява управителя на НЗОК/директора на съответната РЗОК да издаде мотивирана заповед, с която да наложи санкция. Формиран е решаващ извод, че в конкретния случай е подадено възражение в законоустановения срок, предвид което директорът на СЗОК не може да издаде процесната заповед, а задължително следва да отнесе спора до Арбитражна комисия, което не е сторено. Административният орган е допуснал нарушение на чл. 75, ал. 1, чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, поради което издадената от него заповед за налагане на санкции се явява незаконосъобразна и поради тази причина я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд София-град, поради което на основание чл. 222, ал.2, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. По силата на чл. 75, ал. 5 ЗЗО, създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД за МД 2020-2022 г. и ЗЗО. Правилен се явява изводът на съда, че оспорената пред него заповед за налагане на санкции е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че органът не е спазил процедурата по чл.76, ал.4 от ЗЗО. Съгласно този текст директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО. За да има право директорът на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкции е необходимо да изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и едва след това в зависимост от сформирането и такава заповед може да бъде издадена или не. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. В конкретния случай тази хипотеза не е приложима и неизпращането на възражението на оспорващия за разглеждане от арбитражна комисия, съобразно реда по чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, е съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя незаконосъобразност на крайния акт. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО е довело до преодоляване на произнасянето по същество на арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции и чиято намеса в тези административни производства е от съществено значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка за неговата законосъобразност в съдебната фаза. На практика липсва обективно обсъждане на становището на УМБАЛ Софиямед ООД, нещо повече, възражението не е обсъдено и в мотивите на оспорената заповед. Достигайки доо краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, отменяйки заповедта за налагане на санкции и присъждайки разноски съобразно изхода на спора, Административен съд София- град е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установена неоснователност на главните искания на касатора акцесорната му претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора, на ответника по касация се следват разноски за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като възлизат на 100 лева. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,