Решение № 17676 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2019 г.

Решение № 17676 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ай Ди Ел" ООД, ЕИК 160053325, гр. Пловдив, представлявано от управителя М. Иванов, против решение № 2752/20 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 1533/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото й намира следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от жалба на М. и А. Попови срещу заповед № 180 А845/27 април 2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв. 189-нов по плана на Втора градска част, град Пловдив, като уличната регулационна линия по улицата с о. т. 122е - 123а минава по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 518.353; отреждането на УПИ ІІІ-банка се привежда в съответствие с проектен идентификатор и се променя предназначението му, като става УПИ ІІІ-518. 1807; жилищно застрояване и обществено обслужващи дейност, без промяна на параметрите на застрояване съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 0 А-1079 от 09 септември 1998 г.; предвижда се ново подземно застрояване по границите на УПИ; установява се устройствена зона Смф2/ц6 с устройствени показатели: височина 6 ет. /18.00 м, Пзастр. До 60 %, Кинт до 4.0, Позел. мин. 40 %. против. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, но е достигнал до правни изводи, които са необосновани, поради несъбрани относими доказателства. От представената по делото заповед № 170 А2912/20 ноември 2017 г., с която е допуснато изработването на проекта за процесния ПУП-ПРЗ се установява, че освен съобразяването с актуалната КК и приложимите наредби, като допълнително изискване е проектът да се съобрази и с предвижданията на ПУП-ПРЗ и СПН на ЦГЧ - в процедура по изработване с приет предварителен проект с протокол от 12 декември 2014 г. на ЕСУТ при община Пловдив. Това се установява и от протоколите на ЕСУТ, във връзка с възражения по разработката. Относно проекта за ПУП-ПРЗ и СПН на ЦГЧ, гр. Пловдив е възразено от касаторите, че е налице мълчалив отказ на компетентния орган за постановяване на окончателен акт в сроковете по чл. 129, ал. 1 и 2 ЗУТ. Предварителният проект е приет с протокол на ЕСУТ на община Пловдив № 56 от 12 декември 2014 г. и съответно заповед за одобряването на плана е следвало да бъде издадена до 26 декември 2014 г., поддържа касаторът. Това обстоятелство е следвало да бъде изяснено от решаващия съд, тъй като в случай на наличен мълчалив отказ, указанията дадени от органа при изработване на процесния ПУП той да бъде съобразен с несъществуващ административен акт биха довели до нищожност на съответния план, в частите му, съответстващи на несъществуващ административен акт. Във връзка с гореизложеното, при новото разглеждане на делото решаващият съд следва да назначи разширена СТЕ, която да даде заключение съобразен ли процесният подробен устройствен план с последния действащ такъв от 1998 г. и би ли бил незаконосъобразен, изключвайки предвижданията на проекта от 2014 г. Следва безспорно да бъде установено налице ли е и какъв окончателен административен акт касателно предварителен проект, приет с протокол от 12 декември 2014 г. на ЕСУТ при община Пловдив на ПУП-ПРЗ и СПН на ЦГЧ, гр. Пловдив. При новото разглеждане на делото следва да се изследва процесният план и като вариант на изменение на ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 0 А-1079 от 09 септември 1998 г. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав