Решение № 916 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2011 г.

Решение № 916 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Консултантска група София" ЕООД моли да бъде отменено решение № 541/08.02.2011 г. по адм. д. № 2667/2010 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2000904524/18.12.2009 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Консултантска група София" ЕООД против РА № 2000904524/18.12.2009 г. на ТД на НАП - София в частта, с която е начислен данък върху добавената стойност 9779,15 лв. по фактури № 11/07.03.2008 г. и по фактури от м. 10 - 12.2008 г. с получател "Фърст елементс еуроконсултантс" ООД. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определен дължим данък върху добавената стойност по фактура № 11/07.03.2008 г. с предмет "по договор". Анализирал е възложената услуга по споразумение между ревизираното лице - изпълнител и датска фирма - възложител, и законосъобразно е приел, че е приложим чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС - мястото на изпълнение на при доставка на услуга, която е свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че е приложим чл. 21, ал. 3, т. 2 б. "а", "в" и "е" ЗДДС. По договора е уговорено изпълнителят да осигури използване на офис с площ по 10 кв. м за всеки експерт, работещ в София, да поеме разходите за поддръжка на офис техниката, заедно с режийните разноски, да осигури достатъчно административно, секретарско и преводаческо обезпечаване. Последното задължение за осигуряване на административно, секретарско и преводаческо обезпечаване не представлява наемане на персонал по смисъла на чл. 21, ал. 3 б. "е" ЗДДС, а задължение да се осигури осъществяване на тези дейности от изпълнителя с негови наети по трудов или граждански договор лица. За да е налице хипотезата на б. "е" от цитирания текст следваше да е осъществено наемане на персонал за възложителя, каквото задължение не е уговорено по цитираното споразумение. Описаните в споразумението задължения на ревизираното лице са свързани с осигуряване на офис в недвижим имот в София и правилно са квалифицирани от органите по приходите и съда по чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС. По фактурите на "Фърст елементс еуроконсултантс" ООД по договорите е възложено на касатора да осигури скици, да окомплектова досието за инвестиционен проект на Община Иваново "Строителство на панорамна платформа към Червенското плато", където се намира археологическият резерват "Средновековен град Червен", да окомплектова досиета с необходимите продукти за инвестиционните проекти на Община Котел - "Благоустрояване на туристически маршрут към крепостта Диавена" и на община Лом за "Реконструкция на Дунав парк", "Реконструкция на паркове и улични насаждения в Кърджали", "Реконструкция на съществуващи улици" в Община Монтана, инвестиционен проект на Община Руен - "На запад от Руен". Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е приложим чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС. По чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗДДС мястото, където се намира недвижимият имот е място на изпълнение на услугата, която включва експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижим имот. Обосновано съдът е отхвърлил доводът за приложение на чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2 б. "а" и "в" ЗДДС, тъй като не се касае до прехвърляне на права върху обекти на интелектуална собственост, нито до услуги, извършвани от консултанти и други подобни, а се касае до експертни услуги, свързани с комплектоване на досиета на инвестиционни проекти. Правилно съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на права върху ноу хау, както поддържа касаторът. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано разваляне на сделката, по която е издадена фактура от м. 11.2006 г. с предмет организиране на семинар, поради което издаденото КИ № 3/02.04.2007 г. по тази фактура е издадено без основание и поради това не е признато извършено с него намаление на дължимия за внасяне данък за периода. След като оригиналът на известието се намира в счетоводството на касатора, доводите, че по грешка на получателя, известието не е отразено в неговото счетоводство е неоснователен. За да се позове на издаденото в нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС известие, касаторът е следвало да докаже промяна в данъчната основа на доставката от м. 11.2006 г., каквито доказателства обосновано съдът е приел, че не са представени по делото. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника за касационната инстанция 1744,09 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,