Решение № 1374 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2016 г.

Решение № 1374 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. В., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 2045/24.03.2016 г. по адм. д. № 11688/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 414/04.11.2015 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ в частта, с която е установено, че И. В. А., в качеството си на Началник на Отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансовите ресурси" /ОПАКМФР/ във Военномедицинска академия /ВМА/ не е осъществил дискриминационно третиране по отношение на жалбоподателя и е оставена без уважение подадената от него жалба в тази й част.

Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно е конституирал като заинтересовани страни началника на Военномедицинска академия и министъра на отбраната. Според него съдът не е съобразил, че съгл. чл. 9 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ ответникът е следвало да докаже липсата на осъществена дискриминация, за разлика от общите правила за разпределяне на доказателствената тежест в административния процес. Н. са присъдени разноски с оглед размера и страните в ущърб на жалбоподателя. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище.

Ответникът - И. В. А., началник на отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансовите ресурси" във Военномедицинска академия - в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Ответникът - бригаден генерал професор Н. П. - началник на Военномедицинска академия, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министър на отбраната, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Производството пред КЗД е инициирано от Б. В. срещу действия на И. А. - началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА, за осъществена дискриминация по признаци "лично положение", "етническа принадлежност", "образование", "възраст" и претенция за нарушение на права по глава Втора, раздел I "Защита при упражняване правото на труд" по чл. 14, чл. 15, чл. 17 и чл. 20 от ЗЗДискр. На основание чл. 55 от ЗЗДискр е проведено проучване от петчленен заседателен състав на КЗД чрез подпомагащ експерт, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства от началника на ВМА и началника на отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансовите ресурси" към ВМА - конституирани в производството пред административния орган като ответници, и от министъра на отбраната - конституиран в производството пред административния орган като заинтересована страна. Резултатите от производството са обективирани в решение № 414/4.11.2015 г. на Петчленен заседателен състав към КЗД, с което се отхвърля жалбата на Б. В. и се установява, че:

1. с прекратяването на служебното му правоотношение, на длъжност "старши експерт" в отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" в Централната администрация на ВМА, със Заповед № 476/16.04.2014 г. на ВРИД началникът на ВМА, ответната страна И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА не е извършил нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр;

1. ответната страна И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА не е извършил действия или бездействия спрямо жалбоподателя, осъществявайки състава на тормоз, визиран в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр във връзка със защитени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци;

1. ответната страна И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА не е поставил жалбоподателя в положение на неравно третиране спрямо останалите служители в отдела по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр във връзка с правото му да ползва платен отпуск;

1. ответната страна И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА не е извършил действия, с които е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по отношение на жалбоподателя във връзка с полагания от него извънреден труд;

1. с определянето на цивилния служител /ц. сл./ Р. П., началник сектор на "Планиране на материалните и финансови ресурси" във ВМА в разширения състав за представител в "Комитета по управление на риска" към МО въз основа на МЗ № ОХ - 728/18.10.2012 г. с оглед актуализиране структурата на комитета, спрямо Б. В. не е извършено неравно третиране във връзка с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

1. ответната страна И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА не е извършил действия, с които е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр във връзка с оплакването на жалбоподателя, че не включван в списъци за ползване на услуги и привилегии, на които имат право служители на ВМА.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на административния акт в оспорената му част по реда на чл. 146 от АПК.

Така постановеното решение е правилно.

Тезата за процесуално нарушение от страна на съда, свързано с конституиране на страни към които не е насочено искане, не се споделя от настоящия състав. При подаването на жалбата до съда чрез административния орган последният има задължението да приложи списък към административната преписка на страните в производството по издаване на административния акт. Съгл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните в съдебния спор служебно при спазване на правилото на чл. 153, ал. 1 от АПК съобразно което конституираните страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В производството пред административния орган за ответници са конституирани началникът на Отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансовите ресурси" във ВМА, както началникът на Военномедицинска академия. Министърът на отбраната е конституиран в качеството му на заинтересована страна. Видно от данните по делото Вранчев оспорва административния акт в частта в която е установено, че не е извършена дискриминация. Следователно, твърденията, че жалбата срещу административния акт е насочена единствено срещу конкретния ответник - И. А., в качеството на началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА е неоснователна. По арг. от чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните при условията на процесуална дискреция без да се задоволява единствено с посочените от жалбоподателя страни в процеса. Смисълът на текста е да бъде дадена възможност на всички засегнати лица да получат възможност за равно участие по арг. от чл. 8 от АПК. А конституираните от административния орган страни в производството пред него несъмнено имат качеството на засегнати лица. Няма данни по делото Вранчев да е възразил срещу конституирането на страните с определение от 18.12.2015 г. по адм. адм. д. 11688/2015 г. на по описа на АССГ - нито в писмен отговор, нито в съдебно заседание.

Неоснователен е доводът за нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр., съгл. който в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Както в административното, така и в съдебното производство безспорно е установено, че твърденията на Вранчев за осъществена дискриминация по признаци "лично положение", "етническа принадлежност", "образование" и "възраст" - приети от административния орган в изложението на административния акт /стр. 11 - 19/ не сочат и не обективират подбуждане към дискриминация по визираните принципи, осъществен под формата на тормоз. При съвкупната преценка на събраните гласни доказателства в хода на административната процедура не е установено безспорно поведение и обстоятелства, от които да се направят безспорни изводи за неравно третиране на жалбоподателя на основата на "лично положение", "етническа принадлежност", "образование" и "възраст" спрямо останалите служители. С оглед на това приетите за установени факти не е възможно да се обоснове предположение за извършена от ответниците дискриминация на жалбоподателя, поради което липсва и правно основание за прехвърляне на доказателствената тежест на основание чл. 9 от ЗЗДискр. Цитираната разпоредба въвежда в националното ни право изискванията за разпределяне на доказателствената тежест, установени за производствата за защита от дискриминация в чл. 8 от Директива 2000/43 и чл. 10 от Директива 2000/78, които повеляват прехвърляне/преместване на доказателствената тежест върху ответника, когато ищецът докаже факти, от които може да бъде предположено, че е налице дискриминация. Правилни са изводите на решаващия състав, че не се установява В. да е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други негови колеги в идентично или сходно положение поради неговото "лично положение". В този смисъл не е доказано съществуването на факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит да дават основание за предположение, че вероятно е извършена дискриминация, за да се пристъпи към прехвърляне на доказателствената тежест съгласно чл. 9 от ЗЗДискр.

Относно твърдението за неправилно присъждане на разноски в полза на ответниците - МО и ВМА - настоящата инстанция следва да подчертае, че на същите са присъдени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съобразно която в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Цитирането на останалите текстове на чл. 78 от ГПК, както и на ТР 6/2012 на ОСГК на ВКС е неотносимо към настоящия спор.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответните страни - Министерство на отбраната и Военномедицинска академия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по 300 /триста/ лева на всеки, а на ответника И. А. - началник отдел "Планиране, анализ и контрол на материалните и финансови ресурси" във ВМА следва да се присъдят разноски по делото - заплатеното адвокатско възнаграждение от четиристотин лева на осн. чл. 143, ал. 4 вр. чл. 144 от АПК, платими от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение