Решение № 14248 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2015 г.

Решение № 14248 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Атанас Василев Славов - съдия в Окръжен съд - гр. Варна, срещу решение № 6200 от 28.05.2015 г. по адм. д. № 2658/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на решение по т. 23 от протокол № 36 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 30.07.2014 г. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 01.09.2015 г. Ответникът - административен ръководител, Председател на Окръжен съд - гр. Варна, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил оспорването на Атанас Василев Славов - съдия в Окръжен съд - гр. Варна, срещу решение по т. 23 от протокол № 36 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 30.07.2014 г., с което е изменено на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ наложеното му със заповед № РД-0560 от 24.06.2014 г. на Марин Маринов - Председател на Окръжен съд - гр. Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "порицание" в по-леко "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ и е разпоредено прилагането на заповедта и копие от решението към кадровото досие на магистрата. Съдът е приел, че оспореният акт на ВСС е издаден от компетентния орган, приет е с необходимото мнозинство, при наличен кворум и спазени административнопроизводствени правила. В случая съдия Славов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ във връзка с т. 2 и т. 2.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, поради което правилно му е наложено дисциплинарно наказание. Последното е най-лекото, предвидено в предвидено в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Направен е окончателния извод за законосъобразност на решението на ВСС. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От данните по административната преписка се установяват следните фактически обстоятелства: На 30.01.2014 г. в Окръжен съд - гр. Варна, са постъпили две искови молби от Даниела Светозарова Христова, съдия в същия съд, по които са образувани гр. д. № 237/2014 г. и гр. д. № 238/2015 г. Първото дело е разпределено чрез програмата за случайно разпределение на същия съдия, която си е направила отвод, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е разпределено отново на същия ден, на същия случаен принцип, на съдия Славов. Той е постановил определение № 327 от 30.01.2014 г., с което е допуснал исканото обезпечение. Постъпването на съдебния акт в деловодството е станало в 16:28 ч. С последващо определение № 328 от същата дата, което е регистрирано в информационната система в 16:31 ч., съдия Славов се е отвел от по-нататъшното разглеждане на делото, на основание чл. 22, ал. 1 ГПК. По гр. д. № 238/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, чрез програмата за случайно разпределение, за докладчици са били определяни последователно съдиите Христова, Вълчева, Димитров и Славов. Първите трима са си направили отводи. С определение № 346 от 3.02.2014 г., жалбоподателят е допуснал обезпечение, което е било регистрирано в 8:42 ч. на същата дата, след което отново си е направил отвод с определение № 348 от 3.02.2014 г. От съдържанието на исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 238/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, се налага извода за наличие на остър конфликт между ищцата и ответниците, който предполага негативно настроение у насрещните страни, предвид служебното качество на Христова - съдия в същия съд. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не коментира правилността на постановеното по делото определение № 346 от 3.02.2014 г., тъй като същото подлежи на инстанционен контрол. Същественото в случая е, че след като се е отвел на 30.01.2014 г. по идентично дело на Даниела Светозарова Христова, на основание чл. 22, ал. 1 ГПК, по съображения че ищцата е съдия в Окръжен съд - гр. Варна, съдия Славов, с цитираното определение, се е произнесъл по допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на ответниците. В определението е прието, че предявените в условията на комулативност установителни искове по смисъла и на основание чл. 124, ал. 5 ГПК и осъдителни искове също в условията на комулативност с правно основание чл. 45 ЗЗД, са допустими. Исковата молба е редовна. Конкретно в настоящия случай, въз основа на представените писмени доказателства, може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на иска. Налице е и обезпечителна нужда, като в молбата са изложени твърдения за общата задлъжнялост на ответниците по исковете и реалната опасност след завеждането на иска да отчуждят притежаваното от тях имущество. Исканата обезпечителна мярка, чрез налагане на забрана е подходяща. Бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, сочещи вероятната му основателност и по тази причина, съдът не следва да определя парична гаранция. Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Преценката за наличието на някое от законово визираните обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид данните по делото. Такава преценка не следва да бъде направена от съдия, който преди това се е отвел по аналогично дело, предвид обстоятелството, че страна по него е същия съдия от Окръжен съд - гр. Варна. Съдийското безпристрастие е свързано със самата същност на правосъдието. То обезпечава правилността на съдебните актове, защото изключва при разглеждане на делото и постановяване на тези актове всякакви стимули на заинтересованост, приятелство, ненавист и други подобни, които заплашват съображенията, извличани от данните по делото и от закона, защото им се противопоставят. За да гарантират, че делото ще бъде разгледано безпристрастно, разпоредбите на чл. 22, ал. 1 ГПК, изрично регламентират случаите, в които не може да участва като съдия по делото дадено лице. В случая съдия Славов сам е направил отвод, преди постановяване на определението от 3.02.2014 г., без да посочи коя от визираните в ГПК хипотези на чл. 22, ал. 1 ГПК е налице. При хипотезите по чл. 22, ал. 1-5 ГПК, отводът е задължителен. Посочената в определението от 30.01.2014 г. причина, че делото е на съдия от същия съд, сочи на хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, при която не е било задължително съдията да си прави отвод по делото. Въпросът дали съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, подлежи на самостоятелна преценка. Но след като вече си е направил отвод по предходното дело на своята колежка, то Славов сам е обявил, че не е безпристрастен. Обезпечителният процес е форма на защита на граждански права, поради което общите изисквания за безпристрастност на съдията са приложими и при него. Според т. 2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (Кодекса), безпристрастността е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането на материалното и процесуално право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин. Разпоредбата на т. 2.1 от Кодекса, задължава магистратите при изпълнение на служебните си задължения, да не допускат предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на лично и обществено положение. Според текста на 2.2 от Кодекса, магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство, като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че предметите на повдигнатите спорове предполагат негативно настроение у насрещните страни, като самото длъжностно качество на ищцата е достатъчно да създаде у другите страни впечетления, че висящите обезпечителни производства не се решават единствено въз основа на фактите и закона. В случая поведението на съдия Славов, е допринесло за подобни настроения и усещания у ответниците - виж частна жалба вх. № 4454 от 13.02.2014 г. Съдът е обсъдил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и е направил обосновани изводи, че оспореният акт на ВСС е издаден от компетентния орган и при спазени административнопроизводствени правила. Въз основа на данните по делото, правилно тричленния състав на ВАС е приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ във връзка с т. 2 и т. 2.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, поради което административния орган законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание. Последното е най-лекото наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда, не поради допуснати процесуални нарушения, а поради грешки при формирането на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Нарушения от посоченото естество в обжалваното решение не са били допуснати. Неоснователно касаторът прави аналогия между неговия случай и разглеждани дела от състави на Върховния административен съд срещу съдии от същия съд. Първо, в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 323, ал. 1 ЗСВ, решението на Висшия съдебен съвет, с което на магистрат е наложено дисциплинарно наказание подлежи на обжалване единствено пред Върховния административен съд, т.е. не съществува друг съд, който би могъл да разгледа тези спорове, а отказът от правосъдие е недопустим. Не така е стоял въпроса пред Окръжен съд - гр. Варна, с оглед възможността исковите молби на съдия Христова да се разгледат от друг равен по степен съд. Освен това, касаторът не съобразява, че не е наказан за това, че се е произнесъл в обезпечително производство по иск на своя колежка, а именно че след като си е направил отвод, т.е. след като сам е декларирал дефицит на безпристрастност, се е произнесъл в друго такова производство на същата своя колежка - виж мотивите към решението на ВСС. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. Ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,