Решение № 1300 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2009 г.

Решение № 1300 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 11.06.2009 г. постановено по адм. д. № 4036/2009 г., Върховният административен съд, седмо отделение е отменил решение № 18 от 6.02.2009 г. на Комисията за защитата от дискриминация, в частта относно наложената на " Е. ОН България " ЕАД гр. София принудителна административна мярка задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. и е отхвърлил жалбата на "Е. ОН България " срещу същото решение в останалата му част като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от "Е. ОН България " ЕАД в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу решение № 18/6.02.2008 г. на Комисия за защита от дискриминация в частта му, в която е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. вр. с чл. 8, ал. 3 от КТ, извършена от "Е. О. Н. България" ЕАД. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът Комисия за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 и 2 от АПК, във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество основателна. Решението в атакуваната му част е законосъобразно. Производството пред КЗД е образувано по жалба на "Съюз на енергетиците в България" неговите основни синдикални членове, СЕБ "Промяна" и НСП "Промяна", представляван от председателя на УС, в която е твърдяно, че "работодателят им е осъществил" пряка "дискриминация спрямо синдикалните му членове, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на синдикалните структури на СЕБ в сравнение с тези на ФСО НФЕ и СО НСФЕБ /членове на КНСБ и ФСО ФЕ/ членове КТ "Подкрепа". Разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДискр. очертава ясно персоналния обхват на закона и защитата срещу дискриминационни действия спрямо лицата, които той предоставя. Съгласно ал. 2 е въведена специална защита на лицата, които се ползват с права по този закон, като изрично е посочено, че обект на дискриминация могат да бъдат както физически, така и юридически лица. В правната доктрина понятието юридическо лице се свързва с персонифицирано имущество, предназначено за постигане на определена дейност: стопанска или нестопанска. Всяко юридическо лице се характеризира и със своя състав от физически лица. Съставът от физически лица е този, чрез който дадено дружество или сдружение попълва персоналния си субстрат или чрез него се формира и изразява волята на юридическото лице т. е. с действията на които се задължава. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. е посочено, че сдружения на физически лица, както и юридически лица се ползват с права по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на техническия числен състав или засегнати лица. Следователно ясно са детерминирани лицата, които могат да бъдат обект на дискриминация и признаците определящи неравностойното им третиране, което означава, че за да е налице дискриминационно третиране на юридически лица, то това поведение трябва да е насочено към техните членове, които са физически лица. В конкретния случай се засягат лични права на и интереси на членовете на сдружението - СЕБ, поради което с оглед на правния им статут, те попадат в изброените дискриминационни основания на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като е анализирала обстойно доказателствата по делото, комисията е приела за доказано твърдението на синдиката - СЕБ за наличие на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. вр. с чл. 8, ал. 3 КТ. Установено е било по безспорен начин, че СЕБ като асоцииран чл. към НСФЕБ - КНСБ е участвал в колективното трудово договаряне и правилен е изводът, че са имали статут на такъв чл. при сключване на КТД. След като това е така не може последващото прекратяване на асоциираното членство на СЕБ да се отрази на действието на вече сключения колективен трудов договор като това обстоятелство е важен е момента в провеждане на преговорите за сключването му през периода - 09.2007 - 03.2008 г. В случая правилно съдът е приел, че неблагоприятното третиране в колективното трудово договаряне спрямо синдикалните структури на СЕБ се изразява в непризнаване на действието на КТД спрямо синдикалните членове на СЕБ, асоцииран към момента на сключването му и затова неправилно е определено спрямо тях изискването за внасяне на на парична вноска като условие за присъединяване към КТД. Поставянето на условия от материален характер в случая за присъединяване на СЕБ към КТД независимо в кой момент на сключване на договора е израз на "пряка" дискриминация по смисъла на закона. Ето защо съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията на административния орган, а така също и на съда, че в качеството си на работодател в провеждания социален диалог и по-точно в процеса на колективното трудово договаряне е нарушен принципът за забрана от дискриминация, регламентиран в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ. и "Е. О. Н. България е третирал по-неблагоприятно СЕБ - неговите синдикални структури и синдикални членове в сравнение с останалите - на КНСБ и КТ "Подкрепа", ФСО НФЕ - КНСБ, СО НСФЕБ - КНСБ и ФСО ФЕ - "Подкрепа" и е налице пряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 7 ДР вр. с чл. 4, ал. 2 на ЗЗДискр. с пряко засягане на правата и интересите им. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт в атакуваната му част, съдът е постанови решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени доказателства по делото и те са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано и постановено в отсъствие на нарушение на съдопроизводствените правила. Не са налице основанията за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила без присъждане на претендираните разноски с оглед този изход на процеса. Поизложените съображения Върховния административен съд, петчленен състав,