Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г.

Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. срещу решение № 421 от 17.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1730/2016 г. по описа на Административен съд - П., второ отделение, ХII състав. Твърди се, че съдебният акт, в частта му с която осигурителният стаж на жалбоподателя по първоначалното дело за периода 27.09.1969 г. до 21.10.1971 г. е признат за действителен стаж, страда от пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. И. А. от с. П. Евтимово, Пловдивска област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отменил решение № 2153-15-158 от 24.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5002264383/протокол № 2140-15-241 от 04.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-745 от 02.03.2016 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. С касационната жалба се оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е прието, че осигурителният стаж на Г. И. А. за периода 27.09.1969 г. до 21.10.1971 г. е признат за действителен стаж и че с причисляването му към останалия, лицето притежава повече от 15 години действителен осигурителен стаж, с което изпълнява това изискване по чл. 68, ал. 3 КСО. По делото не е било спорно, че в цитирания период кандидатстващият за пенсия е бил на наборна военна служба. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Допълнително първоинстанционният съд е изложил и съображения, че относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове. При признат от административния орган 13 години и 1 месец действителен осигурителен стаж, правилен е и изводът на съда, че след прибавяне към него на 2 години и 25 дни, период на наборна военна служба, А. отговаря на условието на чл. 68, ал. 3 КСО за наличен най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. По изложените в тези мотиви съображения оспореното решение на първоинстанционния съд се възприема като правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото се оставя в сила. Предвид изхода по спора, разноски в полза на Териториално поделение на НОИ гр. П. не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,