Решение № 10229 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2009 г.

Решение № 10229 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2529/2005 г. по описа на Софийски градски съд, III "б" състав в частта, в която е отменен ДРА № 1090/05.12.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. София, потвърден в същата част с решение № 786/06.04.2006 г. на директора на дирекция ДОУИ" - гр. София относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Монтажи" ЕАД - гр. София по фактури, издадени от доставчиците "Монус" ООД и "Марбо 33" ЕООД в общ размер от 34 638, 60 лв. за данъчни периоди за месеците ноември 2003 г., март, юли, октомври, ноември и декември 2004 г. и за месец януари 2005 г. заедно с лихвите. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е следвало да кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е извършило цялостна проверка в счетоводствата на доставчиците с оглед установяване на редовно водено счетоводство, както и да провери кореспондиращите сметки. Касаторът твърди, че данъчно задълженото лице не е представило доказателства за разплащания по доставките, нито за наличие на ресурсната обезпеченост на доставчиците за реално извършване на услугите - СМР. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и отхвърляне на жалбата на "Монтажи" ЕАД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Гърбелова. Ответникът по касационната жалба "Монтажи" ЕАД - гр. София редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпило е писмено възражение от изпълнителния директор на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като при постановяване на решението съдът е преценил всички доказателства, включително и заключението на вещото лице и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 и чл. 6 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Софийски градски съд е отменил ДРА № 1090/05.12.2005 г. в частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на "Монтажи" ЕАД по фактури, издадени от доставчиците "Монус" ООД и "Марбо 33" ЕООД (с изключение на фактура № 504/25.09.2003 г., по която е отхвърлена жалбата) в общ размер от 34 638, 60 лв. за данъчни периоди за месеците септември и ноември 2003 г., март, юли, октомври, ноември и декември 2004 г. и за месец януари 2005 г. заедно с лихвите. За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение и на двамата доставчици ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като това обстоятелство е установено със заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Относно реалността на доставките по фактурите, издадени от "Монус" ООД съдът въз основа на представените по делото доказателства - договори за извършване на СМР с анекси, документи за разплащания по доставките (нареждания и РКО), количествени сметки за извършените СМР, протоколи за приемане на извършените СМР - 16 бр. е приел, че е налице реалност на СМР. За доставките от "Марбо 33" ЕООД също е установено от съда, че е налице сключен договор за доставки на вентилационно оборудване, както и че е налице плащане по доставките в брой, който факт според съда бил признат и от данъчните органи. Обсъдено е от съда, че договорът за търговска продажба е реален, а не формален, като задължението за плащане цената на стоката произтича от получаването на стоката - чл. 327, ал. 1 ТЗ, освен ако не е уговорено друго. В тази връзка съдът е направил извод, че е налице осъществена доставка по фактура № 783/25.11.2003 г., издадена от "Марбо 33" ЕООД и по фактурите, издадени от "Монус" ООД и след като и ДДС по издадените фактури е начислен, то са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. За доставките по фактури, издадени от "Монус" ООД. Фактурите са издадени в данъчни периоди месеците ноември 2003 г., март, април, юли и декември 2004 г., както и през месец януари 2005 г. По делото са представени договори за СМР и анекси, конкретизиращи обектите, където трябва да се извършат СМР - "Кремиковци" АД, "София Мед" и "Стомана" АД, както и анекси, индивидуализиращи подобектите. Освен това представени са и количествени сметки, като и авиза за платежни нареждания за плащания по издадените фактури, както и протоколи за приемане на извършените СМР, образец 19. С оглед на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 64, чл. 6 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно начисляването на ДДС, неоснователно касатора твърди, че след като не е извършена проверка в счетоводството на прекия доставчик, неправилно вещото лице е посочило, че ДДС е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Изрично в съдебно заседание на 24.03.2008 г. при разпита на експерта, последният е заявил, че е извършил проверка при ревизирания субект, но там му е предоставена цялата счетоводна документация на "Монус" ООД, тъй като фирмата е прекратена и управителят живее в гр. Синеморец. При тези обстоятелства няма основание да се приема, че след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, не може да се установи, че ДДС е начислен. ВАС, I отделение възприема практиката, че е необходимо да се извършва проверка в счетоводството, за да се извърши цялостна преценка дали е начислен ДДС, като проверката изисква не само преглед на с/ка 4532, но и на кореспондиращите такива. В случая обаче е установено, че към момента на извършваната от вещото лице проверка, фирмата е прекратена и няма възможност да се провери счетоводството. Обстоятелството, че въпреки прекратяването е съхранена счетоводната документация и тя е била предоставена на вещото лице, е достатъчно за да се събере информация за начисляването на ДДС по издадените фактури, което е сторено от вещото лице. В този смисъл оплакването на касатора е формално и неоснователно, тъй като е опровергано от констатациите на вещото лице, чиято експертиза процесуалния представител на данъчната администрация не е оспорил по съответния ред. Относно реалността на доставките - СМР, правилно първоинстанционният съд въз основа на доказателствата, изрично посочени по-горе и от настоящият съдебен състав по делото е установил, че те са реално осъществени. За доставката по фактура № 783/25.11.2003, издадена от "Марбо 33" ЕООД. Предмет на доставката, обективиран в процесната фактура е доставка и монтаж на вентилационно оборудване. Безспорно установено по делото от съдебно-счетоводната експертиза по делото, че ДДС по тази фактура е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както е и налице плащане в брой на стойността на доставката. Отново в касационната жалба се прави оспорване на съдебно-счетоводната експертиза относно начисляване на данъка, което е недопустимо в касационното съдебно производство. Твърдението на касатора, че вещото лице не е могло да се убеди в редовното водене на счетоводството на този доставчик е голословно и неподкрепено с убедителни мотиви и доказателства. В констатациите на данъчния ревизионен акт по отношение на тази доставка само е отразено, че не е налице предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), която констатация е опровергана със заключението на вещото лице. Констатации за са нереалност на доставката не се съдържат в акта. С оглед изложеното обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,