Решение № 85 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2020 г.

Решение № 85 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Х. Райков от [населено място], срещу решение № 238/13.02.2020 г. по адм. дело № 2699/2019 г. на Административен съд – Бургас. С него са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател обективно, кумулативно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Прокуратурата на Република България: 1. за заплащане на 4216, 42 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили на 15.12.2014 г., в резултат на отменени като незаконосъобразни: постановление от 3.11.2014 г. на прокурор М. Манолов от Окръжна прокуратура гр. Бургас, с което е постановено връщане на закупения от него лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, гр. Банска Бистрица, Република Словакия, потвърдено с постановление изх. № 4058/19.11.2014 г. на прокурор в Апелативна прокуратура гр. Бургас, включващи сума, заплатена по договор за покупко-продажба на автомобила, т. е. сумата по закупуване на автомобила, 42. 42 лв. – изплатена дължима премия по застраховка "Гражданска отговорност" по полица № 08114001216805, сключена с "Дженерали застраховане" АД на 26.04.2014 г., 67 лв. – годишна винетка КЗ 2014 г., закупена на 26.04.2014 г., 100 лв. – такса за продажба на МПС, заплатени на Община Бургас на 28.04.2014 г., 2. за заплащане на 6 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди (постоянен стрес и несигурност, негативни изживявания, отразили се на здравословното му състояние, напрежение върху психиката) за периода от 03.11.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.06.2017 г., вследствие издаването на постановление от 3.11.2014 г. на прокурор М. Манолов от Окръжна прокуратура гр. Бургас, с което е постановено връщане на закупения от него лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, гр. Банска Бистрица, Република Словакия потвърдено с постановление изх. № 4058/19.11.2014 г. на прокурор в Апелативна прокуратура гр. Бургас., 3. за заплащане на 132, 35 лв., представляващи мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 4216, 42 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 22.06.2017 г., 4. за заплащане на 188, ЗЗ лв., представляващи мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 22.06.2017 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Конкретно се оспорва направеният от първоинстанционния съд решаващ извод, че твърдяното увреждане не е пряка и непосредствена последица от отмененото, като незаконосъобразно постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас от 3.11.2014 г. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг по съществото на спора, с който да се уважат предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът – Прокуратура на Република България не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд – Бургас е било по реда на чл. 226, ал. 1, след като с решение № 14991/06.11.2019 г. по адм. дело № 9541/2018 г. Върховният административен съд е обезсилил решение № 1107/06.06.2018 г. по адм. дело № 346/2018 г. на Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Административен съд – Бургас е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател обективно съединени искове срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати сумата от 4216, 42 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили на 15.12.2014 г., в резултат на отменени като незаконосъобразни: постановление от 3.11.2014 г. на прокурор М. Манолов от Окръжна прокуратура гр. Бургас, с което е постановено връщане на закупения от него лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, гр. Банска Бистрица, Република Словакия, потвърдено с постановление изх. № 4058/19.11.2014 г. на прокурор в Апелативна прокуратура гр. Бургас, включващи сума, заплатена по договор за покупко-продажба на автомобила, т. е. сумата по закупуване на автомобила, 42. 42 лв. – изплатена дължима премия по застраховка "Гражданска отговорност" по полица № 08114001216805, сключена с "Дженерали застраховане" АД на 26.04.2014 г., 67 лв. – годишна винетка КЗ 2014 г., закупена на 26.04.2014 г., 100 лв. – такса за продажба на МПС, заплатени на Община Бургас на 28.04.2014 г. 2. Иск за заплащане на 6 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди (постоянен стрес и несигурност, негативни изживявания, отразили се на здравословното му състояние, напрежение върху психиката) за периода от 03.11.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.06.2017 г., вследствие издаването на постановление от 3.11.2014 г. на прокурор М. Манолов от Окръжна прокуратура гр. Бургас, с което е постановено връщане на закупения от него лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД, гр. Банска Бистрица, Република Словакия, потвърдено с постановление изх. № 4058/19.11.2014 г. на прокурор в Апелативна прокуратура гр. Бургас. 3. Иск за заплащане на 132, 35 лв., представляващи мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 4216, 42 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 22.06.2017 г. 4. Иск за заплащане на 188, ЗЗ лв., представляващи мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 22.06.2017 г., както и присъждане на законна лихва върху размера на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, предявени от Х. Райков срещу Прокуратурата на Република България, като неоснователни. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: На 26.04.2014 г. в гр. Разград ищецът Х. Райков закупил от Х. Димитров л. а. марка "Фолксваген", модел "Пасат" с българска регистрация [рег. номер на МПС], чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите. На 29.04.2014 г. при опит да регистрира автомобила в КАТ гр. Бургас било установено, че автомобилът е обявен за издирване в Шенгенската информационна система чрез бюро в Република Словакия. На 30.04.2014 г. Райков предал доброволно автомобила на органите на МВР – Бургас. При извършената проверка било получено съобщение от бюро СИРИНЕ - Словакия, че автомобилът е обявен за издирване от 29.05.2013 г., тъй като е бил откраднат на 05.03.2007 г., за което бил подаден сигнал от собственика му на 06.03.2007 г. Установено било, че към момента на извършване на кражбата собственик на автомобила е фирма "Vflkwagen Financne sluzby Slovensuo s. r. o. ". На 17.10.2014 г. е постъпила молба от изпълнителния директор на "РАИ - ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, гр. Банска Бистрица, Словакия да получи информация "за възможностите за предаване на автомобила" на фирмата собственик. С постановление от 03.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л. 15-16 от адм. д. № 1645/2017 г.), е постановено връщане на л. а. марка "Фолкваген", модел "Пасат" с българска регистрация [рег. номер на МПС], ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ"ООД с адрес Нам. Слободи 2, 97400 Банска Бистрица, република Словакия. Постановлението било обжалвано и потвърдено с постановление от 18.11.2014 г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л. 18-20 от адм. д. № 1645/2017 г.), което впоследствие било отменено с постановление от 12.01.2015 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л. 21-23 от адм. д. № 1645/2017 г.). С постановлението на ВКП са дадени указания за извършване на допълнителна проверка от ОП – Бургас, за изясняване на въпросите по извършените регистрации на откраднатия автомобил в Република България и истинността на регистрационните документи, предвид обяснението на първия собственик, че никога не е притежавал автомобил "Фолксваген Пасат". Междувременно на 15.12.2014 г. процесният автомобил бил предаден на словашките органи за връщане на претендиращия собственик. С постановление от 06.04.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л. 29-31 от адм. д. № 1645/2017 г.), потвърдено с постановление от 11.04.2016 г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л. 41-45 от адм. д. № 1645/2017 г.) отново е постановено връщането на л. а. марка "Фолксваген", модел "Пасат" с българска регистрация [рег. номер на МПС], ведно с ключ на автомобила, като вещ – предмет на кражба, извършена на територията на Република Словакия, на "РАИ – ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД с адрес Нам. Слободи 2, 97400 Банска Бистрица, Република Словакия. С постановление от 19.05.2016 г., вх. № 96/2015 г. от 26.05.2016 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л. 46-48 от адм. д. № 1645/2017 г.) постановленията на АП – Бургас и ОП – Бургас били отменени и преписката била изпратена на ОП – Бургас да изясни поставените в мотивите въпроси относно първата продажба на автомобила след регистрацията му в КАТ – Хасково на 21.02.2007 г. и отново да реши преписката по същество с оглед престъпление по чл. 209 НК, извършено на територията на Република България. Впоследствие по сигнал на АП – Бургас с постановление на зам. -главен прокурор при ВКП с вх. № 96/2015 г. от 10.08.2016 г. (л. 49-50 от адм. д. № 1645/2017 г.), постановлението от 19.05.2016 г., вх. № 96/2015 г. от 26.05.2016 г. на прокурор от ВКП било отменено, в частта му, с която е указано, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 209 НК от лицето Н. Иванов. С постановление от 02.12.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (л. 51-54 от адм. д. № 1645/2017 г.), потвърдено с постановление от 05.01.2017 г. на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас (л. 55-59 от адм. д. № 1645/2017 г.) отново е постановено връщането на процесния автомобил. С постановление изх. № 96/2015 г. от 02.03.2017 г. на прокурор от Върховна касационна прокуратура (л. 63-69 от адм. д. № 1645/2017 г.) постановленията на АП – Бургас и ОП – Бургас били отменени, а преписката изпратена по компетентност на РП – Хасково. В хода на съдебното производство от административния съд в качеството на свидетели са разпитани лицата Р. Райков (баща на ищеца) и Н. Стоилов. При така установената фактическа обстановка, съдът приел, че в случая не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва пряка причинна връзка между настъпилите вреди и отмененото като незаконосъобразно постановление от 3.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас. Обосновал се е, че в случая имущественото състояние на ищеца е намалено не в резултат на отмененото прокурорско постановление, защото последното не оказва пряко въздействие върху патримониума му, а в резултат на сключения договор за покупко-продажба на автомобила. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността е посочил че процесния автомобил е бил предмет на престъпление, за което е било образувано наказателно производство в Република Словакия, поради което ищецът е придобил вещта от несобственик. Въз основа на това е заключил, че вредата за ищеца е настъпила в резултат на неизпълнение на договора от страна на продавача да прехвърли правото на собственост върху автомобила, каквото сам не притежава, а не от отмененото постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас от 3.11.2014 г. По тези съображения е приел, че не са пряка и непосредствена последица от прокурорското постановление и претърпените от ищеца неимуществени вреди и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Поради приетата от съда неоснователност на главните претенции е отхвърлил и претенциите за присъждане на мораторни лихви. Присъдил е и съдебни разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, неправилно съдът е приел, че не е налице причинна връзка между отмененото постановление от 3.11.2014 г. от Окръжна прокуратура Бургас и претърпените от Райков вреди. Безспорно по делото е, че е налице отменен административен акт (съгласно Определение № 7/01.02.2018 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ по гр. дело № 44/2017 г. – л. 9 от делото), а именно постановлението на прокурор М. Манолов от Окръжна прокуратура Бургас е отменено с постановление на прокурор от Върховната касационна прокуратура на 12.01.2015 г. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, намира, че наведените от касационния жалбоподател фактически основания за предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на връщането на лекият автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ищеца, на "РАИ - ИНТЕРНЕШЕНЪЛ" ООД са в пряка и непосредствена връзка именно с отмененото постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас от 03.11.2014 г. Това е така, тъй като предаването на автомобила на словашките власти, извършено на 15.12.2014 г. е в изпълнение на постановлението от 03.11.2014 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, поради което следва да се приеме, че настъпилите по отношение на ищеца имуществени и неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка именно с отмененото постановление от 03.11.2014 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в конкретния случай е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по отношение на заявената от ищеца претенция за причинени му имуществени и неимуществени вреди, тъй като са осъществени всички необходими елементи и предпоставки за реализирането й, съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото са представени категорични доказателства за размера на причинените имуществени вреди изразяващи се в: изплатена от ищеца сума за закупуване на процесния автомобил в размер на 4 000 лева заедно с данъка за извършената продажба в размер на 100 лева; вноската по сключената застраховка гражданска отговорност в размер на 49. 42 лева и стойността на закупената годишната винетка в размер на 67 лева – общо в размер на 4 216. 42 лева, поради което същите следва да се уважат в пълния претендиран размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, касационният състав я намира за основателна, но не в претендирания от касатора размер. В конкретния случай, предвид естеството и степента на претърпените морални страдания и размера на претендирания исков период от 15.12.2014 г. до 02.03.2017 г., съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1 000 лева. В останалата част до размера на претендираното от Райков обезщетение за неимуществени вреди от 6 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва върху уважената част от иска да се присъди и законна лихва считано от предявяване на исковата молба – 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата /т. р. № 3/2004 г. на ОС на ВКС/. С оглед на основателността на главните претенции, следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на мораторна лихви. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател и съобразно уважената част от исковете се следва присъждането на сторените разноски по адм. дело № 346/2018 г. на Административен съд – Бургас (Договор за правна защита и съдействие на л. 10 от делото – за сумата от 410 лева) и адм. дело № 9541/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение (Договор за правна защита и съдействие л. 12 от делото – за сумата от 500 лева) и държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им, включително и пред настоящата инстанция в размер на 5 лева. Ето защо, Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да му заплати сума общо в размер на 920 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции с включени държавни такси. Пред настоящата инстанция липсва представен договор за правна защита и съдействие или други доказателства за извършени плащания за адвокатски хонорар, поради което не следва да се присъждат такъв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение