Решение № 12590 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2009 г.

Решение № 12590 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2009 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 22 от 23.04.2009 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 6-ти състав, постановено по адм. д. № 5193/2008 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № К 47-0404/7.05.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 1639 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение на дружеството са присъдени и разноски в размер на 50 лв. Предмет на спора е размерът на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречие на материалния закон и необоснованост. Според касатора, неправилно административният съд в оспореното решение е посочил, че в издадения от административния орган акт е нарушено изискването за установена форма, че в същия липсват мотиви, посочване на фактическото основание за определяне на законна лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Изложени са и допълнителни съображения в подкрепа на тезата за материалноправна законосъобразност на оспорения акт. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданов и адв. Св. Йорданова, оспорва същата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Заинтересованата страна - директорът на Агенция "Митници", редовно призован не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да формира правните си изводи в съответствие с решението на СЕС по запитването, направено по адм. д. № 6077/09 г. по описа на ВАС и с оглед отговорите на дело № С-546/09 г. на ДЕС, независимо, че административният съд е отменил процесния административен акт на формално основание. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С визираното в оспореното решение ЕАД № 07BG005003Н000221/23.05.2007 г. дружеството - ответник по касационната жалба, е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 1.05.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 14.08.2007 г., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. В резултат е издадено процесното решение, с което е определен посочения размер допълнителен ДДС и лихви до окончателното изплащане на сумата. На 13.05.2008 г. дружеството е получило решението и покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. За да уважи жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че при издаването на акта съществено е нарушено изискването на установената форма, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него липсват мотиви - липсва посочване на фактическото основание за определяне на законната лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Според съда, в случая липсва и посочване на датата, от която решаващият орган счита, че възниква задължение за заплащане на главницата 1639 лв. Изложени са и мотиви, че само с посочването на цифровото означение на текстовете на чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона за митниците и чл. 58, ал. 2 ЗДДС (в които няма уредба за лихви), чл. 201, чл. 214, чл. 218, § 2 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и на конкретизирани подробно по всяка една ЕАД в точка 1.1.2 към докладна записка № 98/13 от 19.12.2007 г. без излагане на фактически основания в частта за лихвите, административният орган е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт. Липсата на тези фактически основания, както и на материалноправните основания за издаване на акта е мотивирала съда да отмени същия на основание чл. 146, т. 2 АПК и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение в частта, с която е отменено Решение № К47-0404/7.05.2008 г., издадено от началника на Митница София, е правилно, макар и по мотиви, различни от посочените в него. Преди всичко, не може да бъде споделен извода на съда, че в оспореното решение е нарушено изискването за форма, както и че не са посочени фактически основания за определяне на дължимите задължения. В обстоятелствената част на оспореното решение решаващият орган е описал своите мотиви, съставляващи фактическите основания за промяна на митническата стойност на стоките, посочил е и основното доказателство, сочещо според него за извод в тази насока. Независимо от това, обаче, неправилен е оспорения акт относно определения размер на дължимата законна лихва от дружеството, както и досежно посочената в него дата, от която тя се дължи. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.