Решение № 6688 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2013 г.

Решение № 6688 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Петров от гр. Габрово против решение № 4 от 29.01.2013 г., постановено по административно дело № 257 от 2012 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 421514/16.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, с която е постановен отказ за отпускане на социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Габрово е заповед № 421514/16.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. (01 ноември до 31 март) с мотив, че Петров притежавал повече от едно жилище - "обитаваното от него жилище не му е единствено", което съставлявало пречка за отпускане на помощта на основание чл. 10, ал. 1 ППЗСП и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД08-28/06.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Габрово. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е извел извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. От фактическа страна е приел, че Петров действително притежава два имота - в гр. Габрово и в с. Горнова могила, които са с предназначение - жилища. Посочил е, че наличието на втори жилищен имот е предпоставка за изключване на жалбоподателя от кръга на лицата, подлежащи на социално подпомагане. Решението на Административен съд - Габрово е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на чл. 13 от Закона за социално подпомагане, чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление) и при изяснена фактическа обстановка. Безспорно е установено, че домът, в който живее касаторът, е негова собственост и се намира в гр. Габрово - с три сгради, построени в ПИ - къща от 79 кв. м, лятна кухня от 21 кв. м и стопанска постройка от 34 кв. м Видно от направената в Агенцията по вписванията справка, Петров също така притежава и "паянтова къща и сушина" в с. Горнова могила, общ. Габрово, находящи се в дворно място без регулационен план от 600 кв. м - едноличен собственик. Двата имота са декларирани в служба МДТ при община Габрово и за тях жалбоподателят заплаща съответния данък. Спорът е бил дали недвижимият имот има характер на жилищен. В тази насока съдът е изложил обосновани мотиви, които следва да бъдат споделени. Наведените доводи в касационната жалба, че притежаваният имот е необитаем и не носи доходи, е неотносим. Разпоредбата, регламентираща отрицателна материална предпоставка за отпускането на социалната помощ, не изисква второто жилище да бъде реално обитавано или от него реално да се придобиват доходи. Достатъчно е такова да е налице по отношение на субекта, подал молба за отпускане на социална помощ. В случая се констатира наличието на втори жилищен имот, което е мотивирало административният орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. Къщата в селото е несъмнено стара, но в нея би могло да се живее, да се ползва като вилен имот, да се отдава под наем или да бъде продадена. Нещо повече, видно от свидетелските показания, тя очевидно се ползва като вила след като стаите са обзаведени, оборудвани с печки и са приготвени дърва за огрев. Също така касаторът не е представил пред административния орган решение на ТЕЛК за неработоспособност 50 на сто или над 50 на сто, за да му бъде отпусната помощ в съответствие с чл. 10, ал. 2 ППЗСП, което е изключение от общото правило. Случаят не попада в цитираната норма, тъй като този факт се установява само с решение на ТЕЛК, а такова не е било издавано. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2012/2013 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност, а заповедта не страда от други пороци по чл. 146 АПК. Предвид изложеното като е отхвърлил подадената до него жалба, Габровският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,