Решение № 9643 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Берковица (РДГ - Берковица) срещу Решение 2485/23.01.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 5172/2022 г. С обжалваното решение е обявена за нищожна Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица и Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по недопустима (просрочена) жалба, че не се е произнесъл по молбата му от 31.01.2023 г., че не е изложил мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства. Оспорва приетото от съда основание за нищожност на Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица, че административният орган се е произнесъл при липса на компетентност след като не е бил валидно сезиран от собствениците на имота. В тази връзка излага съображения, че няма задължение да изследва истинността на представените документи, в частност представеното нотариално заверено пълномощно на лицето, което е подало искането, въз основа на което е започнала процедурата по издаване на Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица. Сочи, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 99 от Наредба 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (Наредба 18 от 7.10.2015 г.). Твърди, че в Закона за горите (ЗГ), като и в Наредба 18 от 7.10.2015 г. няма разпоредба, която да изисква съгласие на всички собственици при извършване на административната услуга по утвърждаване на горскостопанска програма (ГСП) от регионалните дирекции по горите. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира съдебно-деловодни разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Миланова. Ответниците по касация М. П. Ц. и М. Е. Л. оспорват касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Молят обжалваното решение да се остави в сила. Претендират разноските направени в касационното производство. Представят списък на разноските. Ответниците по касация се представляват от адв. Мишева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица, с която на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 ЗГ, във връзка със Заявление вх. ГПС-1061/28.09.2017 г. на РДГ Берковица и Доклад за проверка изх. ГПС-1061/09.10.2017 г. на РДГ Берковица, е утвърдена горскостопанска програма за поземлен имот в горска територия, собственост на П. М. Ц., с кадастрален 12259.306.14 в землището на гр. Враца, [ЕКАТТЕ], община Враца, област Враца; одобрена е пробирка в гъстите групи 10% и ползване 5 м3 и пробирка 15% и ползване 30м3. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано въз основа на Заявление вх. СП-1061/28.09.2017 г., подадено от Л. Б. Р.. Поискано е разглеждане и утвърждаване на ГСП за имот 12259.306.14, находящ се в местността Липова дръмка, землището на гр. Враца, община Враца, с площ 11,249 дка. Към заявлението е приложена ГСП, изготвена от регистриран лесовъд, таксационни описания с проектираните мероприятия, копие от лесоустройствена карта, документ от РИОСВ, документ за платена такса. Приложено е и пълномощно, с което М. Е. Л. е упълномощила Л. Б. Р., да я представлява пред АГКК, Агенция по вписванията, ОС Земеделие, местни данъци и такси, общини и кметства, като извършва описаните в пълномощното действия, в това число да я представлява пред лица и структури изготвящи лесоустройствени планове и програми и план извлечения за промяна вида на сечта, както и да се снабдява с документи нужни за изготвянето им. Да сключва договори за изпълнение на мероприятия, свързани с ползване на дървесина. Да се разпорежда с дървесина както намери за добре. Да сключва договори за маркиране, издаване на позволителни за сеч и издаване на превозни билети. На гърба пълномощното е с поставен щемпел на нотариус С. Д. с район на действие СРС, за извършено нотариално удостоверяване на подписа положен от упълномощителя М. Л. на 23.06.2017г., с посочен рег. 3896. Изготвен е Доклад за извършена проверка изх. ГСП-1061/09.10.2017г. от инж. М. К., в който е посочено, че таксационните показатели на насажденията и предвидените мероприятия съответстват на разпоредбите на Наредба 18/07.10.2015г. и Наредба 8/05.08.2011г. и е направено предложение за имот кад. 12259.306.14 в отдел 258у1- 2,249 дка пробирка в гъстите групи - 10% и ползване - 5 куб.м, за отдел 258ф1 9,000 дка пробирка 15 % и ползване 30 куб.м. Приложен е проект на заповедта за утвърждаване на горскостопанска програма, която е утвърдена при същите показатели, с оспорения в настоящото производство акт. Въз основа на тази заповед е издадено и позволително за сеч 0395444, с което е разрешено на М. Б. представител на М. Л., да извърши сечта в имота, която да се проведе в периода 21.10.2017 г. 31.12.2017 г. В съдебното производство е приета като писмено доказателство справка издадена от Ц. К. помощник-нотариус по заместване на нотариус С. Д., от която е видно, че в общия регистър на нотариалната кантора не е регистрирано посещение или извършване на нотариално удостоверяване на изявление на М. Е. Л. и по -конкретно не е регистрирано извършване на нотариално удостоверяване на подпис върху процесното пълномощно. От служебно извършената справка по НОХД 112/2022г. на РС Берковица съдът е установил, че предмет на делото е обвинение срещу Л. Б. Р. в това, че в гр. Берковица, в сградата на РДГ Берковица, пред служител на дирекцията, съзнателно се е ползвала от неистински документ именно цитираното по-горе пълномощно с нотариално удостоверяване на нотариус С. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Съдът е посочил, че от приложеното към преписката удостоверение за наследници е видно, че П. М. Ц. е починал през 1990г., като негови наследници са М. П. Ц. (син) и П. П. Ц. (дъщеря). Към преписката е приложен договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД, с нотариално удостоверяване на подписите от 29.11.2007г., с който П. П. Ц. е продала наследствените си права на М. Е. Л.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че жалбоподателите, като собственици на имота, са легитимирани да предявят искане за обявяване нищожността на Заповед ГСП-1061/09.09.2017г. на Директора РДГ Берковица. Приел е, че административният орган директора на РДГ Берковица не е бил валидно сезиран за образуваното административно производство. В тази връзка е изложил съображения, че от доказателствата по делото се е установило, че представеното към заявлението, поставило началото на административното производство, нотариално заверено пълномощно не е заверено от нотариус С. Д. в кантората не е регистрирано посещение, нито извършване на нотариална заверка на изявление на М. Л., в това число и за процесното упълномощаване на Л. Б. Р. да я представлява пред директора на РДГ. Позовавайки се на чл. 99 от Наредба 18 от 7.10.2015 г., съдът е приел, че директорът на РДГ не е имал компетентност да образува административно производство и да издаде Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г., поради което същата е нищожна. Извел е извод, че административният акт е издаден при липса на компетентност, обусловена от липсата на изявление на собствениците на имота за започване на административното производство. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти съдът е достигнал до неправилния извод, че заповедта е нищожна. Изложените от съда съображения касаят преценка унищожаемостта на административния акт (като форма за недействителност на същия), с каквото искане съдът не е бил сезиран. Видно от изрично посоченото в исковата молба по която е образувано делото (след разделянето на производството по адм. дело 2564/2022 г. по описа на АССГ) иска се само прогласяване на нищожност на Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица. Поради това и предвид чл. 149, ал. 5 АПК възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба е неоснователно. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че административният орган няма задължение да проверява истинността на представените документи, в частност на пълномощното на лицето, подало заявлението, както и че разпоредбата на чл. 99 от Наредба 18 от 7.10.2015 г., на която се е позовал съда, е неприложима. Тази разпоредба касае възлагане изработването на ГСП, което възлагане предшества утвърждаването на ГСП. Редът за разглеждане, приемане, утвърждаване и изменение на горскостопанските програми е регламентиран в чл. 100 от Наредба 18 от 7.10.2015 г. Изработената горскостопанска програма се представя на хартиен и електронен носител от собственика или упълномощено от него лице в съответната регионална дирекция по горите, в чийто район на дейност се намира горскостопанската единица, за разглеждане и утвърждаване. След представянето на горскостопанската програма се извършва проверка на терен, за което директорът на съответната регионална дирекция по горите уведомява лицето, изработило горскостопанската програма. Уведомлението може да се извърши и по електронна поща. Директорът на съответната регионална дирекция по горите издава заповед за утвърждаване или мотивиран отказ за утвърждаване на горскостопанската програма не по-късно от 30 дни след нейното представяне в регионалната дирекция по горите. В случая, в РДГ Берковица, е постъпило искане за разглеждане и утвърждаване на ГСП за имот с кадастрален номер 12259.306.14, като искането е подадено от упълномощено лице. От външна страна пълномощното е редовно. Упълномощаването е в писмена форма (в закона няма изискване пълномощното да е нотариално заверено) и удостоверява представителната власт на Л. Б. Р.. При това положение следва да се приеме, че органът е бил валидно сезиран да издаде заповед за утвърждаване на ГСП. Неправилно съдът е приел, че директорът на РДГ не е имал компетентност, тъй като не е бил надлежно сезиран. Обратното административният орган е бил надлежно сезиран и при наличието на редовно от външна страна пълномощно и липсата на задължение за проверка истинността същото, за него е възникнало задължение за започване на административното производство и издаване на искания административен акт. Ненадлежното сезиране не прави органа некомпетентен, както е приел съда, като същият не е посочил съществено нарушената материалноправна норма, за да обоснове липсата на материална компетентност. Компетентността на органа произтича не от сезирането, а от закона чл. 13, ал. 8, т. 2 ЗГ. Липсата на валидно сезиране може да се разглежда като нарушение на административнопроизводствените правила и би могло да доведе до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства, че нотариус С. Д. не е извършила нотариална заверка на изявление на М. Л., в това число и за процесното упълномощаване на Л. Б. Р. да я представлява пред директора на РДГ, както и че има образувано наказателно производство срещу Л. Б. Р. по обвинение, че съзнателно се е ползвала от неистински документ именно пълномощно с нотариално удостоверяване на нотариус С. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В хода на съдебното производство не е доказано, по приложимия процесуален ред, че пълномощното на Л. Р. е неистински документ. Справката издадена от Ц. К. помощник-нотариус по заместване на нотариус С. Д. не доказва категорично този факт, защото тя само установява, че пълномощното не е било заверено в кантората, но за започване на производство не е необходимо нотариално заверено пълномощно. Наказателното производство не е приключило с влязла в сила присъда. Това не променя основния извод, че липсата на надлежно сезиране не води до липса на компетентност на органа и следователно до нищожност на административния акт. Жалбоподателите е следвало да оспорят административния акт като недействителен и в двете форми (нищожност и унищожаемост) и така да защитят правата си. При такова оспорване е щяло да се провери дали и кога заповедта им е съобщена и към кой момент същата им е станала известна. С такова оспорване, както се посочи, съдът не е бил сезиран. Искането е било само за прогласяване нищожността на заповедта. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу Заповед ГСП-1061/09.09.2017 г. на директора на РДГ Берковица да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Юрисконсултско възнаграждение не се претендира. Предвид чл. 158, ал. 2 ЗГ разноските следва да се присъдят на РДГ Берковица. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение