Решение № 2366 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2011 г.

Решение № 2366 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Пенка Иванова Бонева - Собаджиева, Юлиян Любомиров Собаджиев и Александър Любомиров Собаджиев са подали касационна жалба срещу решението от 28.06.2011 г. по адм. дело № 3961/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД - 15 - 081/28.04.2011 г. на управителя на област София за изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, държан без основание. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт на управителя на област София, и да се присъдят разноските по делото. Управителят на област София е взел становище за отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с акт за държавна собственост № 11259/8.10.1982 г. на Ленински районен народен съвет като държавна собственост бил актуван жилищен блок № 1, със седемдесет и два апартамента, с административен адрес: София, жк "Изток", ул. "Пиер Дегейтър" № 4. Имотът бил предоставен за оперативно управление на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. На 7.06.1996 г., между Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, като наемодател, и Любомир Кирилов Собаджиев, като наемател, бил сключен договор за наем, според който наемодателят предоставял на наемателя за ползване недвижим имот: апартамент № 4, в блок № 1, София, ул. "Пиер Дегейтър" № 4, състоящ се от две стаи, хол, трапезария и сервизни помещения, за времето от 15.09.1996 г. до 15.09.1999 г. На 01.11.1998 г., между същите страни, за същият имот, бил подписан нов договор за наем за неопределен срок. Този договор бил прекратен по решение на жилищната комисия при Министерството на външните работи. С телеграма, изпратена от Изпълнителната агенция "Дипломатически имоти в страната", правоприемник на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, до Любомир Собаджиев, която била получена от него на 11.08.2000 г., наемателят се известявал, че договорът за наем се прекратява и жилището следва да бъде освободено в едномесечен срок. С решение № 725/16.11.2000 г. на Министерския съвет на Република България жилището било предоставено за управление на администрацията на област София. На 19.02.2001 г., за същото жилище, бил сключен договор за наем между областния управител на област София и Любомир Кирилов Собаджиев, за неопределено време. На 28.07.2002 г. Любомир Собаджиев починал, след което жилището продължило да се обитава от неговата съпруга Пенка Собаджиева и синовете му Юлиян Собаджиев и Александър Собаджиев. С нотариална покана, получена на 15.06.2007 г. Пенка Собаджиева, Юлиян Собаджиев и Александър Собаджиев били уведомени, че наемното правоотношение се прекратява поради неплащане на дължимия наем и били поканени да освободят жилището, в което можели да бъдат настанени само лица, в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство. На 02.08.2007 г., между областния управител на област София и Пенка Собаджиева било сключено споразумение, според което Пенка Собаджиева ще обитава и пази жилището в блок 1, ул. "Пиер Дегейтър" № 4, срещу заплащане на месечно обезщетение в размер на 297,83 лева. В споразумението било посочено, че то не може да служи като основание за задържане на имота и урежда само облигационни правоотношения. Със заповед № РД-15-081/28.04.2011 г., на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, управителят на област София разпоредил да се изземе от Пенка Иванова Бонева - Собаджиева, Юлиян Любомиров Собаджиев и Александър Любомиров Собаджиев недвижим имот, частна държавна собственост: апартамент № 4, в блок № 1, София, ул. "Пиер Дегейтър" № 4, състоящ се от две стаи, хол, трапезария и сервизни помещения, който се държал без правно основание. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Представените по делото доказателства подкрепят направения от съда извод, че административният орган не е допуснал нарушение на производствените правила. Жалбоподателите са били поканени да освободят доброволно обитаваното от тях жилище с писмо № 94 ПП/5707 от 29.07.2010 г. на управителя на област София, който ги предупредил, че ако жилището не бъде освободено в указания 14-дневен срок, следва да се считат уведомени по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство за изземване на имота. Със същото писмо органът отправил покана към ползвателите на имота за представянето на обяснения и възражения във връзка с откритото производство. Според касационните жалбоподатели, съдът не констатирал нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК, допуснато от областния управител, който, изпращайки уведомлението с писмо № 94 ПП/5707 от 29.07.2010 г., не им съобщил за датата на издаване на административния акт. Съгласно чл. 26, ал. 1,предл. 2 АПК за започване на производството се уведомяват заинтересованите граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Касационната инстанция намира, че това изискване обслужва необходимостта от информираност за продължителността на административното производство и има приложение главно в случаите, когато производството започва по искане на заявител. Дори да не е било изпълнено обаче, то не е от такъв характер, че да опорочи издадения административен акт. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателите. Наведените от тях доводи са намерили отговор в мотивите на решението. Административният съд не е констатирал противоречие в мотивите на обжалвания акт, което да води до необоснованост на разпореждането за изземване на недвижимия имот, частна държавна собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че и според касационната инстанция, фактическите обстоятелства и изложените правни аргументи в заповедта на областния управител сочат на основанието по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост за изземване на имота. Без да се коментира валидността на наемното правоотношение на Любомир Собаджиев по силата на сключените от него няколко договора за наем, считано от 7.06.1996 г. нататък, договорът за наем от 19.02.2001 г., сключен между областния управител и Любомир Собаджиев, не е породил валидно наемно правоотношение. Както предвиждат разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.) наемното правоотношение възниква въз основа на настанителна заповед и писмен договор. Обитаването на имота от наследниците на Любомир Собаджиев след неговата смърт също не е на правно основание. При положение, че не е била издадена настанителна заповед на тяхно име и не е бил сключен писмен договор въз основа на заповедта, няма създадено редовно наемно правоотношение, съставляващо основание за ползването на имота, както законосъобразно е приел административният съд. Едновременно с това следва да се отбележи, че направените от съда фактически и правни изводи са формирани в съответствие с правилата на формалната логика, така че не се установява необоснованост на съдебния акт, както твърдят касационните жалбоподатели. Постановеното решение, с което е била отхвърлена жалбата на Пенка Собаджиева, Юлиян Собаджиев и Александър Собаджиев срещу заповед № РД - 15 - 081/28.04.2011 г. на управителя на област София за изземване на недвижимия имот, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационните жалбоподатели не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд