Решение № 2946 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Ескулап Индивидуална практика за първична медицинска помощ ЕООД със седалище село Дралфа, обл. Търговище, чрез адв. Марков, срещу Решение 122 от 10.10.2022 г., постановено по адм. дело 153/2022 г. по описа на Административен съд Търговище. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. се приема и за явно несправедливо. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени изцяло Заповед за налагане на санкции РД-11-272/4/17.08.2022г. на Директор на РЗОК Търговище. Претендира разноски. Ответникът Директор на РЗОК Търговище, чрез юриск. Йосифова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е изменил Заповед за налагане на санкции РД-11-272/4/17.08.2022г. на Директор на РЗОК Търговище, с която на изпълнителя на практиката за първична медицинска помощ(ИППМП) са били наложени две санкции финансова неустойка за две идентични нарушения на чл.55 ал.2, т.5 ЗЗО, чл.233 от НРД на Медицинските дейности за 2020-2022 г. и чл.44 от ИД 250177 от 07.02.2022г., като наложените санкции са били намалени от по 100 лева, на по 50 лева. С касационната жалба се навеждат твърдения, че първоинстанционният съд необосновано не е възприел тезата на изпълнителя, касаеща прекъсване на интернет свързаността му за дати 01 и 03 юни 2022г., поради което е допуснал (в описаните в административния акт два случая) едновременно издаване на първични медицински документи(амбулаторни листове) по електронен път с въведени НРН, и на хартиен носител с въведен номер на документите, генериран от медицинския софтуер на изпълнителя. Сочи се също така, че липсата на генерираните НРН в подписаните от пациентите амбулаторни листове е второстепенен факт, поради което една такава бюрократична спънка не следва да обосновава ангажиране на имуществената му отговорност с налагане на макар и намалените от съда финансови неустойки. Отбелязва се, че случаите са в първите дни на работа с въведеното електронно регистриране и отчитане чрез НЗИС(Националната здравна информационна система), вкл. за действията на изпълнителите по подаване на информация за извършени е-прегледи и издадени е-направления. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е очертал фактическата обстановка(за която спор между страните няма), а последващо и точно е приложил релевантните материално-правни норми. Самият изпълнител не оспорва факта на допуснатото разминаване между издадените от него на 01 и 03 юни на пациентите А. Стоянова от [населено място] и Б. Цонев от [населено място] два амбулаторни листа, подписани от същите, като впоследствие данните са били подадени чрез НЗИС, като са генерирани от нея номера, които са различни от подписаните от лицата, а същевременно върху електронно създадените такива липсват подписите на Стоянова и Цонев. Именно тази фактическа обстановка е била възприета и от мнозинството от състава на арбитражната комисия, която разглеждайки случая на свое заседание на 09.08.2022г., е приела, че са нарушени описаните в атакуваната заповед норми, а изпълнителят, освен че формално е допуснал нарушението, не е използвал и създадената допълнителна възможност да отстрани това несъответствие с правно дължимото. Касационният съд намира, че на първо място неустановена, при условията на пълно главно доказване, е основополагащата теза на изпълнителя, че в двата случая е било невъзможно за него веднага, след приключване на прегледите, подаване на данни в НЗИС, поради прекъсвания в интернет свързаността му. Единственият документ за това по делото е представеното писмо от интернет доставчик, обслужващ практиката на д-р Петров, в което е посочено, че за тези дни е било само възможно прекъсване на доставката на интернет . Т.е. дори доставчикът не признава, че такова прекъсване действително е имало, а само, че е било възможно и то по различни технически причини(без посочване на конкретни такива). Или самата основополагаща теза на изпълнителя е напрактика голословна. На следващо място е видно, че и поради действията на съсловната организация БЛС, последният е бил уведомен от Зам. Министър на здравеопазването с писмо от 06.06.2022г., че е създаден допълнително 10-дневен прозорец(06-16 юни 2022г.) за отстраняване на проблеми от различно техническо естество, касаещи регистрирането на е-докумети и въобще подаването на информация към НЗИС, която е следвало да се приведе с правно дължимото. Въпреки и тази възможност, практиката на д-р. Петров е оставила нещата такива, каквито са. В тази връзка ясна е новелата на чл.206а ал.6 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г., сочеща че подобно процедиране от страна на изпълнителите не следва да се допуска и е нарушение, за което те носят пълната отговорност, посочена в случая и с клаузата на чл.44 от индивидуалния договор с ИППМП, подписан от д-р Петров. Или последният е бил наясно, че извършените от него действия в случаите с двата амбулаторни листа не съответстват на предписаното, не се е възползвал, нито е предприел последващо действия за отстраняване на нарушенията. С оглед на това законосъобразни са и изводите на първостепенния съд, че в съответствие с това правилно е ангажирана отговорността на субекта, като много точно, с оглед преценката за тежестта на извършените нарушения, наложените две финансови неустойки са намалени до специалния минимум от по 50 лева. Отделно следва да се посочи, че е в казуса неприложим е институтът на маловажен случай , съобразно съдържанието на дефинитивното правило на §1 т.4.1 от ДР на НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода разноски следва да се присъдят на РЗОК Търговище, които се констатираха в размер на общо 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,