Решение № 4541 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2016 г.

Решение № 4541 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Т., в качеството й на процесуален представител на Т. В. Т., едноличен търговец с фирма ЕТ "Деси - Т. В.", срещу решение № 168 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 970 по описа за 2015 г. на административен съд - П. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, направени пред всички съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. изразява становище за неоснователност на същата чрез депозирани писмени бележки, като претендира и присъждане на съдебни разноски Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на повторен съдебен контрол, в изпълнение на решение № 4248 от 17.04.2015 г. по адм. дело № 6645 по описа за 2014 г. на ВАС, първо отделение, е бил ревизионен акт № 241202078 от 30.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 1075 от 24.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" (сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). С него е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 120 669,21 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 58 447.91 лв. по 29 броя фактури, издадени от доставчиците "Ю.-С. Ю. " ЕООД, "Емпи-2005" ЕООД и "Мексойл" ЕООД за ревизирани данъчни периоди от 01.10.2006 г. до 30.09.2011 г. Предметът на доставките е дизелово гориво, а правното основание за приемане, че правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено незаконосъобразно е чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С цитираното решение на Върховния административен съд е отменено решение № 878 от 28.03.2014 г. на административен съд - П., постановено по адм. дело № 2978 по описа за 2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени подробни задължителни указания какви съдопроизводствени действия следва да бъдат извършени. При новото разглеждане на делото съдът е следвало да се обсъди всички събрани в производството доказателства, като се направи пълен анализ на приемо-предавателните протоколи към спорните фактури, международни товарителници, сертификати за съответствие на горивата, международните фактури. Видно от съдържанието на сега обжалваното решение, такъв анализ на отделните доставки отново не е направен, което по своя характер представлява осъществяване на същото нарушение, а именно това на чл. 236, ал. 2 ГПК. При новото разглеждане на делото в открито съдебно заседание от 26.05.2016 г. са представени копия от всички международни документи (сертификати и CMR), които са четливи и преведени от гръцки и английски езици (т. I от л. 179 до края на тома, т. II от л. 329 до л. 494), но не са били анализирани от съда. За точност следва да се посочи, че представените документи не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответната страна, съответно съдът не е и откривал процедура по реда на чл. 193 ГПК за оспорването им. Пред настоящата инстанция са представени и приети като доказателства по делото документите, свързани с последващата реализация на горивото - предмет на спорните доставки. При нарушаване принципа на служебното начало в процеса съдът не е дал указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК на жалбоподателя да представи доказателствата, допълнително изискани и представени на вещото лице за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, посочени като проверени в р. I и р. II от експертизата (т. 4 от делото, лист 1174), относими към последващите доставки. В този смисъл се явяват нарушени и дадените задължителни указания в отменителното решение № 4248 от 17.04.2015 г. на ВАС, I-во отделение, че последващите доставки със същия предмет са осъществени, който факт е отразен и в самия ревизионен доклад на стр. 63, 67 и 71. В обжалваното сега решение съдът се е позовал на липсата на тези доказателства, за да приеме, че преките доставки не са реално извършени. От фактическа страна съдът намира за установено следното по делото: За доставките, по повод на които са издадени фактури от "Ю.-С. Ю." ЕООД. Установено е, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 26.11.2008 г., като спорните фактури са издадени през м. 10.2007 г. Ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, при която е констатирано, че "Ю.-С. Ю." ЕООД е декларирало осъществяване на строителна дейност, поради което всички назначени на трудов договор лица са на длъжности, свързани с тази дейност. Дружеството няма складово помещение или търговски обект, където да съхранява и от които да извършва последваща продажба на гориво. Прието е, че поради обстоятелството, че "Ю.-С. Ю." ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2007 г., не е осъществявало стопанска дейност през този период. При проверка в Търговския регистър, който е публичен такъв, се установява, че на 10.01.2008 г. е извършено прехвърляне на дяловете на дружеството на друго лице, което е от български произход и с известни данни по лична карта. Установено е също, че управителят на "Ю. - С. Ю. " ЕООД е починал към момента на извършване на насрещната проверка, но не са правени опити за откриване на правоприемник или наследници. Очевидно е, че няма как да бъде намерено лице и респективно - да представи доказателства, щом е починало. Органите по приходите не са търсили и предишния собственик на дружеството за установяване на обстоятелствата, свързани с търговската дейност, за които са налице писмени доказателства. В хода на производството са представени съпътстващи доставките документи - товарителници, издадени от трето лице "Л и П транс" ООД, съгласно които с товарен автомобил марка МАН, рег. № ..... МК е превозен товар "евродизел", включително и от товародател "Ю. - С. Ю. " ЕООД от гр. С. до гр. С. Загора, където се установи, че жалбоподателят притежава собствена бензиностанция /представено е разрешение № 430/16.10.2002 г. за въвеждане в експлоатация на бензиностанцията/. По делото са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към всяка една от спорните фактури, нареждане за експедиране на готова продукция, акцизен данъчен документ, издаден от "Л. Б." ЕООД, извлечение от разплащателната сметка на дружеството, решения на Агенция "Митници" за определяне на размер на дължимия акциз, удостоверение за плащане на акциза и товарителници, разплащането по фактурите извършено през "У. Б." АД. Като предходен доставчик е посочено гръцкото дружество MAMIDOIL JETOIL S. A. и са представени CMR, в които е посочено, че транспортът на стоките от Гърция до България се извършва с МПС с рег. № ..... ВХ и рег. № на ремаркето ....... ЕЕ. Представени са и доказателствата за извършената последваща реализация на горивото, като тези последващи доставки са приети за реално осъществени в ревизионния доклад. Не са извършвани насрещни проверки на лицата, посочени като такива осъществили транспорта както до доставчика от неговия пряк доставчик, така и от доставчика до жалбоподателя. Не е оспорено нито едно от представените в хода на производството доказателство, свързано с този доставчик. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 39 907,20 лв. по издадените от "Ю. - С. Ю." ЕООД фактури с мотив, че няма достатъчно доказателства, че е реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В обжалваното сега решение съдът е изложил допълнителни доводи, като е приел, че не е доказан транспортът на горивото до жалбоподателя, както и че липсват категорични доказателства за произхода. За доставките, за които са издадени фактури от "Емпи-2005" ЕООД. Извършена е насрещна проверка, приключила с протокол № 16- 29-1105184-01/08.11.2011 г. при ТД на НАП-С., офис "Красна поляна", с който е установено, че фактурите са издадени и са отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Доставчикът не е представил изисканите от него документи. Жалбоподателят е представил копия на спорните фактури, приемо-предавателни протоколи за полученото гориво към всяка една от тях, нареждания за експедиране на горивото, издадени акцизни данъчни документи, извлечение от разплащателната сметка на дружеството, пътни листи за транспорт със собствено превозно средство МАН ...... СС, транспортирано до гр. С. Загора до експлоатирана от него бензиностанция. Представени са пътните листове, както и експедиционни бележки за последващата реализация. Натоварването на дизеловото гориво е станало от база на фирма "ДСП 1" АД в гр. Б. Не са представени доказателства, че доставчикът "Емпи - 2005" ЕООД ползва част от базата на "ДСП 1" АД в гр. Б., от която е извършено товаренето. Установено е, че доставчикът "Емпи - 2005" ЕООД е с прекратената регистрация по ЗДДС, считано от 18.04.2012 г. по инициатива на орган на НАП. Дружеството не е представило доказателства къде е съхранявано горивото преди да бъде доставено на жалбоподателя. "Емпи - 2005" ЕООД не е подавало информация за назначени на трудов договор лица. Липсва информация и за подадени от дружеството справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан данък на лица назначени по извънтрудово правоотношение. При проверка в Търговския регистър, който е публичен такъв, се установява обаче, че дружеството е обявило ГФО за 2008 г. и 2009 г., през които години са извършвани спорните доставки, от които е видно, че е реализирана печалба, т. е. дружеството е осъществявало реално търговска дейност. С ревизионния акт на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 21 023.89 лв. по 11 бр. фактури, издадени през данъчни периоди м. 07 и 11.2008 г. и м. 02, 03 и 04.2009 г., поради липсата на "годни" доказателства, удостоверяващи реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /гориво/. В обжалваното сега решение съдът е изложил допълнителни доводи, като е приел, че не е доказан транспортът на горивото до жалбоподателя, както и че липсват категорични доказателства за произхода. За доставките, за които са издадени фактури от "Мексойл" ЕООД. Извършена е насрещна проверка, приключила с протокол № 16-29-1105184-05/22.11.2011 г. при ТД на НАП - С. Установено е, че фактурите са издадени и отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 06.11.2008 г. С придружително писмо от 29.11.2011 г. от страна на "Мексойл" ЕООД са представени документи: хронологични справки на определени счетоводни сметки, оборотна ведомост, акцизни декларации, митнически декларации, фактури от предходен доставчик - гръцка фирма, международен сертификат за качество и международна товарителница CMR, издадени фактури от предходен доставчик "M.-J. SA", анализни свидетелства, инвойс - фактури. Жалбоподателят е представил допълнително и приемо-предавателни протоколи за полученото гориво, нареждане за експедиране на готова продукция, акцизен данъчен документ, издаден от "Лукойл" ЕООД, разплащания по фактурите, счетоводни отразявания. По счетоводни данни "Мексойл" ЕООД не разполага с офис, стопански инвентар, транспортно средство. Дружеството не разполага с трудов ресурс, не отчита и разходи за заплати и за осигуряване на персонал. Няма доказателства къде се съхранява горивото и откъде се осъществава търговия с горива. Липсва и информация за подадени от дружеството справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан данък на лица назначени по извънтрудово правоотношение. Прието е, че поради обстоятелството, че дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2008 г., не е осъществявало стопанска дейност през този период. При повторното разглеждане на делото като съпътстващ доставките документ са представени и товарителници, издадени от трето лице "Л и П транс" ООД, съгласно които с товарен автомобил марка МАН, рег. № ...... МК са превозени различни количества товар "евродизел" от товародател "Мексойл" ЕООД от гр. С. до гр. С. Загора, където се намира бензиностанцията на жалбоподателя. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 59 738.12 лв. по издадените от "Мексойл" ЕООД фактури, издадени през данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г. и м. 01, 02, 03 и 04.2008 г. по съображения, че както доставчикът, така и получателят по доставките не са представили доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. В обжалваното сега решение съдът е изложил допълнителни доводи като е приел, че не е доказан транспортът на горивото до жалбоподателя. Записано е: "Събраните по делото доказателства, в голямата си част частни писмени документи, не документират извършен транспорт", както и произходът на стоката. И за трите дружества също като допълнителен аргумент съдът е приел, че не се доказва наличие на материален и кадрови потенциал, необходим за реално осъществяване на доставки на стоките, посочени като предмет на стопанските операции във фактурите. При първоначалното разглеждане на делото са приети като доказателства ревизионните актове и ревизионните доклади, съставени на доставчиците: РА № 803545 от 23.01.2009 г., РД № 803545 от 08.12.2008 г. за извършена ревизия на "Мексойл" ЕООД (л. 1009 - 1067 по адм. дело № 2978 от 2012 г.); РА № 2111200978 от 04.05.2012 г. и РД № 1200978 от 14.02.2012 г. за извършена ревизия на "Емпи - 2005" ЕООД (л. 1068 - 1130 по адм. дело № 2978 от 2012 г.) и РА № 23-800210 от 27.03.2009 г. и РД № 2300-800210 от 10.07.2008 г. за извършена ревизия на "Ю. - С. Ю. " ЕООД (л. 1139 - 1159 по адм. дело № 2978 от 2012 г.). "Мексойл" ЕООД. На първото и третото дружество е извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради непредставяне от тяхна страна на първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри. При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е отразило, че жалбоподателят е извършил изцяло разплащане по всички доставки по банков път. В ревизионните актове на доставчиците стойностите на процесните фактури са признати като приход, като не са правени корекции на данъчната основа на извършените продажби. С получените доставки на гориво жалбоподателят е извършил последващи продажби на свои клиенти: "П. Е. Д." - гр. С. Загора, "Тракийски университет" - гр. С. Загора, учебно - опитно стопанство, О. Х. - детска градина и две училища, Областен диспансер за психични заболявания - гр. П., Медицински колеж - гр. Х., ПУ "П. Х." - гр. П., "Ваня транспорт" - гр. К., "Скипър" ООД. В счетоводството фактурите са осчетоводени, като е отчетен приход по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки", начислен е ДДС по сметка 453/2 ДДС за продажбите и е отразено вземане по сметка 411 Клиенти, аналитична партида на съответния клиент. Счетоводната експертиза, която не е оспорена в тази й част, е също в подкрепа на извода, направен и от НАП. Обстоятелството, че именно полученото гориво по спорните доставки е предмет на последващите такива със същия предмет, се установява от счетоводните отразявания, а именно - цялото количество родово определено гориво съответства на цялото количество, което е продадено и е налице пълна съпоставимост между приходите и разходите за тях. Счетоводството е водено аналитично и се проследява съответствието и на количествата. Спор евентуално би могъл да възникне, ако бе закупено гориво и от други доставчици за същия период, а продажбите са по-малко, което по делото не се доказва. Принципът за неутралност на данъка върху добавената стойност се явява спазен. Това е видно и от справката, предоставена на вещото лице от счетоводител на жалбоподателя, /Е. Й., работеща по трудов договор от 01.06.2005 г./, като тези документи са приети като доказателства по делото в открито съдебно заседание на 17.05.2016 г. Като е достигнал до извод, различен от този, който е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е постановил неправилно решение. В ревизионния акт е записано, че жалбоподателят не е нарушавал ЗСч, формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично/аналитично и синтетично счетоводно отчитане, изпълнена е хипотезата на чл. 55 от Търговския закон и поради това счетоводните записвания се ползват като доказателства, от които дружеството черпи права. Аналогична е разпоредбата и на чл. 51 от ДОПК. Ако съдът не кредитира определени отразявания, то той е следвало да изложи мотиви за това, което не е направено. Правилно съдът е отбелязъл, че е от съществено значение за доказване използването на предмета на доставките в икономическата дейност на жалбоподателя са последващите облагаеми доставки към негови клиенти, като е цитирано Решение от 06 Декември 2012 г., постановено по дело № С-285/11, в което СЕС сочи, че "за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сделки" /т. 31/. В случаите, когато се докаже последващата реализация/продажба, на стоки с предмет - идентичен с този по фактурите, по които се отказва право на данъчен кредит, следва да се приеме, че доставките са реално извършени. В този смисъл вече е налице трайна, еднаква и непротиворечива практика и на Върховния административен съд /примерно: решение № 3998/06.04.2016 г. по адм. д. № 3377/15 г.; решение № 2807/14.03.2016 г. по адм. д. № 7812/15 г.; решение № 12923/01.12.2015 г. по адм. д. № 11896/14 г.; решение № 11996/11.11.2015 г. по адм. д. № 14310/2014 г.; решение № 4852/29.04.2015 г. по адм. д. № 13369/2014 г. - всичките на I-во отд./. Според чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие в общия случай възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. За всяка една от доставките са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, окомплектовани със съпътстващите ги транспортни документи, от които може да се приеме, че дизеловото гориво е предадено. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ, а съдът постановява да се извърши проверка на истинността, като дава указания за тежестта на доказване. Нито ответникът в производството е оспорил истинността на който и да е документ, нито съдът е давал указания, свързани със своите собствени убеждения относно истинността им. Съдът обаче е приел, че "в хода на ревизията органите по приходите са оспорили именно факта на осъществен транспорт до търговския обект на жалбоподателя, от трето лице за негова сметка или с транспорт, осигурен от доставчиците" /стр. 12, абзац 4 от решението/. Недопустимо е да се приеме, че на фазата на административното производство е възможно да се оспорват документи от страна на НАП с обикновено посочване, до какъвто извод е достигнал съдът. Наличието на препращаща разпоредба на чл. 144 ГПК не е равнозначно на приложимост на всички норми на ГПК, които в голямата си част касаят съдопроизводствени действия, а не действия на административни органи. В същия смисъл е текстът на чл. 193, ал. 1 ГПК, буквалното словестно тълкуване на който дава основание да се приеме, че оспорване на документ, налагащо откриване на производство по реда на чл. 193 - 194 ГПК, може да бъде направено единствено в хода на съдебното, но не и на административното производство по издаване на индивидуален административен акт. Единствено съдът е компетентен да открие производство по чл. 193 - 194 ГПК при приемане на представените писмените доказателства и направено оспорване в зависимост от доказателствената им сила. В хода на административното производство органът събира всички относими и допустими по ДОПК и АПК доказателства, които преценява съвкупно съобразно доказателствената им тежест, но не е компетентен да открива производство по чл. 193 ГПК. Ето защо съдът е следвало да обсъди и анализира всички събрани по делото доказателства и да ги цени в тяхната съвкупност, понеже нито едно доказателство не е било оспорено. Като не са кредитирани представените транспортни документи - товарителници CMR, е нарушен чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (Convention relative au contract de transport international de marchandises par route) - Конвенция CMR от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, в сила за България, считано от 29 юли 1977 г., че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоките и на местополучаването им от превозвача. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Конвенцията, "След пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. " П. транспортни документи - товарителници CMR - са годно доказателствено средство, ако върху тях има положен печат и на получателя на стоките, и на превозвача. Видно от съдържанието на товарителниците, тези условия са изпълнени. Въвеждането в международен нормативен акт, приложим в конкретния случай, на оборима презумпция, има за правна последица обстоятелството, че ако лицето, което оспорва получаването, не представи доказателства в подкрепа на твърдението си, CMR имат характер на удостоверяващ получаването документ. В тежест на органите на НАП е да установят, че тези доказателства са "неистински". Ако такива доказателства не бъдат събрани, CMR представляват документ с удостоверително съдържание относно получаването, съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията. От съдържанието на товарителниците е възможно да се установи по недвусмислен начин кои са страните по договора за превоз, изпращача и получателя на стоката, както и отразяване за дестинацията на получаване на стоките /положени са и подписи, и печати на всяко едно от лицата, обвързани с този договор - в кл. 22, 23 и 24/. В хода на производството не са събрани никакви доказателства, че получателят на стоките не ги е получил. Отделно от това са представени и официалните удостоверителни документи за обмитяването, внасянето на ДДС, акцизните данъчни документи, които също имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 ГПК, но те също не са кредитирани от съда. Приети са и товарителниците, експедиционните бележки и пътните листи към всяка една от фактурите, в които са посочени МПС, чрез които се извършва транспортът и лицата, които ги извършват. По част от доставките транспортът е осъществен от трето лице "Л и П транс" ООД, на което обаче органите по приходите не са извършвали насрещна проверка, ако са считали, че документът не удостоверява реална стопанска операция, а останалата част от доставките са извършени със собствен транспорт на жалбоподателя. Документите са надлежно оформени чрез попълване на всичките им реквизити, включително и чрез подписването им и от двете страни. Те също не са оспорени от страна на НАП, а съдът не е индивидуализирал нито един от тези документи с посочване поради защо не кредитира неговото съдържание. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че от събраните доказателства безспорно се установява, че транспортът по всяка една от доставките е извършен. Съдът е отбелязъл, че е налице разбиране в установената съдебна практика, че установяването произхода на стоките не е предпоставка да не се признае автоматично правото на данъчен кредит, но въпреки това, за да остави в сила ревизионният акт, съдът е изложил мотив, че не се установява по несъмнен начин произходът на стоката, което пък е именно в нарушение на цитираната от самия съд практика на СЕС, както и тази на ВАС. Н. изискване за упражняване правото на данъчен кредит да са налице доказателства при доставчиците, чрез които да се установява произхода на стоките. Това изискване не намира опора в закона и в установената съдебна практика. При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. ирелевантно е изследването на поведението на предходните доставчици, понеже в него няма легална дефиниция за предходна доставка, подобна на нормата на чл. 20, т. 10 от ЗДДС (отм.), нито е предвидено като основание за отказването на приспадането на данъчен кредит поведението на предходните доставчици, както беше уредено в чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), видно и от чл. 70, ал. 4 и ал. 5 ЗДДС, с оглед принципите, залегнали в Директива 112/2006. Въпреки това обаче за пълнота на изложението настоящият състав намира, че от събраните доказателства безспорно се установява и произхода на горивото - при двама от доставчиците това е станало чрез осъществено ВОП от Гърция, а при третия -"Ю. - С. Ю. " ЕООД, чрез закупуване от "Л. Б." ЕООД. Относно мотивите на съда, че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост следва да се посочи, че не може да се приравнява този факт на липса на доставка и при всички положения не може да бъде основание за игнорирането на всички останалите събрани доказателства. Практиката на Съда на Европейския съюз ясно посочва, че е недопустимо да се отказва правото на данъчен кредит по доставка, само защото не е удостоверено, че доставчикът не е декларирал, че е разполагал с необходимите работници, поради което възникват съмнения дали това лице е доставчикът на фактически извършените доставки. В т. 2 и т. 3 от диспозитива на Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11 G. T. С. на Европейския съюз изрично установява: "2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. " Подаването на уведомления в НАП за наличие на трудови договори с лица е задължение на съответния субект, както и подаването на декл. обр. 1 и 6, внасянето на дължими осигурителни вноски. Ако тези задължения или някои от тях не са изпълнени, това не води до извод, че лица изобщо не са работили. Единственият извод, който може да се направи, е че в информационната система на НАП липсва информация. Същевременно следва да се вземе предвид и фактът, че неизпълнението на задължения от страна на доставчик за подаване на уведомления за трудови договори, както и справки за работа на лица по граждански договори, не може да послужи като основание за отказ за ползване на правото на данъчен кредит, видно от разпоредбите на чл. 69 - чл. 72 от ЗДДС. В този смисъл е и константната практика на ВАС, която изцяло се позовава на практиката на СЕС/примерно: решение № 8462/20.06.2014 г., I-во отд.; решение № 7070/27.05.2014 г., VIII-мо отд.; решение № 7881/10.06.2014 г., I-во отд./. За да обоснове отказа на правото на данъчен кредит, съдът се е позовал и на съставените ревизионни актове на тримата доставчици. Следва да бъде съобразено решение от 31.01.2013 г. на СЕС по дело № С- 642/11 г., т. 45, в което изрично е записано: "Видно обаче от акта за преюдициално запитване /направено от Административен съд - гр. В./, в главното производство данъчната администрация стига до извода за липса на облагаема доставка по-специално от факта, че доставчикът или доставчиците не са представили документите, които са им били изискани в хода на ревизията. Тъй като този извод се оспорва от жалбоподателя, националната юрисдикция следва да го провери, като в съответствие с правилата за доказване по националното право извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства в главното производство". Ето защо, след като в настоящото производство са представени достатъчно доказателства, чрез които се доказва реалността на извършените доставки, тези доказателства се съобразяват при преценка на правото на данъчен кредит. Отделно от това в РА № 2111200978/04.05.2012 г., съставен на "Емпи 2005" ЕООД, не е извършена корекция по ВОП на горивото и е прието, че то е реално получено, което е още един аргумент, че този доставчик е разполагал с предмета на спорните фактури. И в трите ревизионни акта, както е отбелязало вещото лице в изготвеното заключение, е признат приходът от плащанията по тези фактури. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови съдебно решение по съществото на спора с отмяна на обжалвания ревизионен акт. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК (т. 2, стр. 495 и в открито съдебно заседание от 17.05.2016 г.), в общ размер от 17 801, 78 лв. Същите са направени при двукратното водене на делото пред административен съд - П. и пред Върховния административен съд, първо отделение и са такива за държавна такса, възнаграждения за съдебни експерти, както и адвокатски възнаграждения, реално платени, за които са представени документи към тях. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение