Решение № 7576 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2011 г.

Решение № 7576 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Сергеев Рангелов, от гр. София, против решение № 1595 от 02.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7042/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Светослав Сергеев Рангелов против заповед № К -3601/29.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Светослав Рангелов е извършил описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, а именно не по установения ред е върнал на гражданин иззети веществени доказателства, без изискуемата санкция на прокурор от Софийска районна прокуратура по реда на НПК, което нарушение е извършено в условията на системност. Описаното нарушение е установено от приложените по делото справка относно извършена проверка в VII-мо РУ на СДВР, становище на директора на Главна дирекция "Досъдебно производство" - МВР, предложение за налагане на дисциплинарно наказание. В писмените се обяснения жалбоподателят е посочил, че е върнал част от веществените доказателства по образувано досъдебно производство, разпределено на негов колега, без разрешение на прокурор. Следователно с поведението си държавният служител е нарушил нормата на чл. 111, ал. 2 от АПК, разпореждаща, че предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати с разрешение на прокурора. В случая по несъмнен начин е установено, че такова разрешение е липсвало. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са налице системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи във вр. с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за министерството на вътрешните работи. По делото е установено, че на жалбоподателят са налагани дисциплинарни наказания със заповеди от 14.01.2009 г. и 22.10.2009 г., като нарушението, предмет на оспорената заповед е извършено на 17.11.2009 г. § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за министерството на вътрешните работи определя, че "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Следователно, за да е налице системност трябва да са извършени три дисциплинарни нарушения за период от една година, а не влезли в сила заповеди, с които са наложени дисциплинарните наказания. Ето защо правилно тричленния състав на Върховния административен съд е взел предвид и дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед, което е трето по ред за период от една година. Законосъобразно съдът е приел, че е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такава преценка е извършена, което изрично е посочено в заповедта като дисциплинарнонаказващият орган е наложил минималния срок на дисциплинарното наказание, а именно за срок от една година. Неоснователни са доводите на касатора, че от заповедта за налагане на дисциплинарното не ставало ясно кои служебни задължения е нарушил. Както бе посочено по-горе държавния служител е нарушил задължението си да върне веществените доказателства само след надлежно прокурорско разрешение, което в случая липсва. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи, като в заповедта не са посочени разпоредбите, които са нарушени. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 111 от НПК, действително формално в заповедта не е записана нормата, която е нарушена, но изводът за нарушената разпоредба се налагат от подробно изложените в заповедта мотиви, описващи поведението на жалбоподателя. При постановяване на обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на Светослав Рангелов са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,