Решение № 14058 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2014 г.

Решение № 14058 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против Решение № 59/13.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2299/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт № 031204479/22.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 237/31.05.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Варна и са присъдени съдебни разноски в размер на 4 680 лева. Иска се отмяна на решението на АС - Варна, с което е отменен РА и Д "ОДОП" е осъдена да заплати на "Алфори" ООД разноски по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Алфори" ООД, чрез адв. Станчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба в с. з и представения по делото мотивиран писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Алфори" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 031204479/22.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 237/31.05.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Варна, в частта в която на "Алфори" ООД са установени задължения за ДДС за д. п. м. 07.2008 г. и м. 08.2009 г. по фактури, издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД и "Елгруп 98" ЕООД в общ размер на 53 410.43 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 19 144.12 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесет от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че по оспорените с РА фактура № 69/14.07.2009 г., издадена от "Фотон ЕВ 22" ЕООД с предмет "изготвяне на проект за вертикално планиране по договор № 17П/3.06.2009 г. за озеленяване и външно фасадно осветление" и 8 бр. фактури, издадени от "Елгруп 98" ЕООД с предмет на доставката "ел. прекъсвачи" са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит. Приел е, че процесните доставки са реално осъществени и са използвани от РЛ за извършване на облагаеми сделки. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва изводът на административния съд относно реалността на извършените доставки с предмет "ел. прекъсвачи" и "изготвяне на проект за вертикално планиране по договор № 17П/3.06.2009 г. за озеленяване и външно фасадно осветление". Съдът е приел, че доставката по фактури, издадени от "Елгруп 98" ЕООД с предмет - ел. прекъсвачи следва да бъдат признати за реално осъществени. В хода на ревизията от РЛ са представени договор от 05.08.2008 г. сключен между РЛ и "Елгруп 98" ЕООД за доставка на ел. прекъсвачи; договор за наем за складиране на промишлени стоки, ведно с фактура за платен наем. Относно счетоводното отразяване на доставките са представени хронологични регистри за сч. сметка 304 "стоки", 411 "клиенти" и 703 "приходи от услуги". Съдът е приел, че процесната стока е била обект на ВОД, който е признат от данъчния орган със същия РА, с който е отказано правото на данъчен кредит по фактурите. Въз основа на писмените доказателства съдът правилно е приел за доказано, че доставчика "Елгруп" ЕООД е доставил ел. прекъсвачи на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните, обезпечеността на получателя за съхранение на получената стока и използването й за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставките. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 400 лв. по фактура, издадена от "Фотон ЕВ 22" ЕООД, е представен - договор № 17 П/3.06.2009 г. сключен между РЛ и "Фотон ЕВ 22" ЕООД, изготвеният проект за вертикално планиране по договор № 17П/3.06.2009 г., подписан от инж. Августина Христова-Димова, чл. на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и подпечатан с печата на доставчика. Въз основа на гореизложеното съдът правилно е намерил, че изводите на ревизиращия орган за липса на реална доставка са необосновани и неправилни, поради което РА в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 400 лв. по фактура, издадена от "Фотон ЕВ 22" ЕООД е отменен. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорната доставка. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Неотносимо е обстоятелството, че от страна на дружеството - доставчик не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка, не е относима към правото на данъчен кредит за получателя. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Тук следва да се има предвид и решението на Съда на ЕС, постановено по дело С-324/11. Съгласно това решение "не се допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Поради изложеното, Административен съд - Варна правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта относно непризнаване на данъчен кредит по фактури, издадени от "Елгруп" ЕООД" ЕООД, с предмет "ел. прекъсвачи" и фактура, издадена от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на АС - Варна е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по касация - "Алфори" ООД следват да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 2 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение