Решение № 13084 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2016 г.

Решение № 13084 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. от гр. С. против решение № 8211/28.12.2015 г. по адм. дело № 7614/2015 г. на Административен съд - С. град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 80, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО и необоснованост - касационни основания по по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - С. град, в писмени бележки по делото изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна С решение № 8211/28.12.2015 г. по адм. дело № 7614/2015 г. Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на В. С. Г., срещу решение № РО-437/25.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу разпореждане № 5909086455 от 13.03.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с което и е отказано отпускане на наследствена пенсия от двамата и родители. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение не е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и не са налице твърдените от жалбоподателката основания за отмяната по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че В. С. Г. е получавала социална пенсия за инвалидност, считано от 17.06.1991 г. На 24.06.1999 г. е подала молба вх. № 6743, ведно с представено ЕР на ТЕЛК № 1229/091 от 02.06.1999 г. и с разпореждане № 6900653/30.06.1999 г. на ръководител "ПО" й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.02.1999 г. - датата на инвалидизиране, определена с представеното ЕР. С молба вх. № 2553 от 21.04.2000 г. е поискала социална пенсия за инвалидност, като с разпореждане № 175 от 13.09.2000 г., такава пенсия е отпусната и е постановено получаването й с личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С молба вх. № МП-24313 от 19.02.2015 г. В. С. Г. е направила искане за отпускане на наследствена пенсия от починалите си родители С. М. Г. и П. В. Г. Представила е удостоверение от Централен военен архив № 2466/29.7.03 г., в което е посочено, че С. М. Г. от с. П., Поморийско е служил в армията като мобилизиран и е взел участие в Отечествената война и е бил в оперативната зона на бойните действия от 7.12.1944 г. до 7.6.1945 г. Приложено е и удостоверение за наследници изх. № 1168/08.09.2011 г. от 07.11.2014 г., съгласно което В. С. Г. е единствен наследник на С. М. Г. - вдовец, починал на 26.06.2004 г. С разпореждане № 5909086455 от 13.03.2015 г. на ръководител "ПО" на В. С. Г. е отказано отпускане на наследствена пенсия, като основание за отказа е посочено, че тя не отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1 от КСО. Горецитираното разпореждане е обжалвано по административен ред с жалба вх. № ЖП-601/16.06.2015 г., която е отхвърлена като неоснователна с решение № РО-437/25.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град. В. обстоятелства са възприети вярно от съда и той е направил правилен и обоснован извод, че към момента на издаване на оспорения акт за В. С. Г. отсъстват законовите предпоставки за отпускане на наследствена пенсия. Съгласно чл. 82, ал. 1 КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. От правна страна следва, че децата, който са се инвалидизирали до навършване на 18-годишна възраст имат право да получават наследствена пенсия и след тази възраст без значение дали са били учащи или не. Когато обаче децата са се инвалидизирали като пълнолетни до навършване на 26-годишна възраст са задължени да доказват, че са учащи, за да имат право на наследствена пенсия и след тази възраст. Под учащи по смисъла на закона се считат лицата, които са редовни ученици или студенти. Предвид установената фактическа обстановка, обоснован се явява изводът, че В. С. Г. няма право на наследствена пенсия от починал родител, тъй като същата е инвалидизирана, но към дата на инвалидизиране е имала навършени 39 години 05 месеца и 03 дни. Безспорно по делото е доказано, че касационната жалбоподателка не се инвалидизирала до навършване на 18-годишна възраст съответно до 26-годишна възраст и не учи поради, което няма право на наследствена пенсия и на това основание. В. Г. е навършила максимално допустимата съгласно законовите разпоредби възраст, до която може да получава наследствена пенсия без да са налице допълнителни изисквания. Правилни са изводите на административния съд, че след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - експертно решение, в който е определена датата на инвалидизиране, то при произнасянето по искането за отпускане за наследствена пенсия от родител административният орган е бил длъжен да се съобрази с това решение, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Предвид гореизложеното следва, че за В. С. Г. не са налице предвидените в закона хипотези, даващи право на преживелите своите родители деца да получават наследствена пенсия. Изложените от В. Г. основания отнасящи се до приноса на баща й за запазване целостта на България, по повод на който счита, че като единствен жив наследник на покойните си родители има право на компенсация от държавата, нямат отношение към заявеното право. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение