Решение № 3794 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Суворово, чрез адв. Р. Ангелова, против решение 1041 от 27.07.2022г., постановено по адм. дело 402/2022г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред първата инстанция. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Ответникът В. Димитров, чрез адв. И. Величкова, в писмен отговор, изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е уважена жалбата на В. Димитров, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Суворово да издаде заповед по заявление вх.94-00-1106/ 10.11.2021г., с което е поискано от ответния орган да предприеме необходимите действия, предвидени в чл.190, чл.192 и чл.193 от ЗУТ и същият е отменен, а преписката е изпратена на кмета на община Суворово за ново произнасяне по процесното заявление, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда. За да постанови този резултат, съдът условно е приел, че предмет на обжалване по делото е мълчалив отказ на кмета на община Суворово за издаване на заповед по чл.192 от ЗУТ за право на преминаване през поземлен имот /ПИ/ 02662.7.35 по КККР на [населено място], община Суворово. Този извод, според съда, се извежда от съдържанието на заявлението. Изхождайки от това, установил, че пред ответния орган, жалбоподателят е приложил покана до П. Пасков собственик на ПИ 02662.7.35, съседен на собственият му ПИ 02662.7.26 по КККР на [населено място], община Суворово, че П. Пасков не се е явил в съответната нотариална кантора за сключване на договор за учредяване на право на преминаване, съответно липсва съгласие от собственика на този имот за преминаване през същия. Развил подробни разсъждения за различията на институтите регулирани в нормите на чл.190 и чл.192 от ЗУТ. Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът извел правни изводи, че административният орган не се е произнесъл в законово определения срок по процесното заявление, като така формирал процесния мълчалив отказ. Допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изяснил какъв е предметът му дали е поискано прокарване на право на преминаване през чужд имот по чл. 192 от ЗУТ или учредяване на временен път по чл. 190 от ЗУТ, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и неспазване на неговата цел. По тези съображения отменил обжалваният мълчалив отказ като незаконосъобразен и изпратил преписката на кмета на община Суворово за ново произнасяне по процесното заявление, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Процесният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Кметът на Община Суворово е бил длъжен да разгледа и се произнесе по заявление вх.94-00-1106/ 10.11.2021г. на В. Димитров, като собственик на ПИ с идентификатор 02662.7.26 по КККР на [населено място], община Суворово, с което е поискано от ответния орган да предприеме необходимите действия, предвидени в чл.190, чл.192 и чл.193 от ЗУТ. Като не е сторил това в указаните от закона срокове, правилно пресметнати от съда, е формирал процесния мълчаливия отказ. Административният орган е бил длъжен, при така формулираното заявление с липса на конкретика, какво точно иска заявителя и по кой нормативно уреден ред, да остави същото без движение и да му укаже, че в определения срок следва да го уточни, като посочи издаването на заповед по кой ред иска такава по чл.190, ал.6, по чл.192, ал.2 или по чл.193, ал.3 от ЗУТ. С оглед уточняването да изясни относимите факти и се произнесе със съответната заповед. При липса на изисканото уточняване, в указания срок, да прекрати административното производство по процесното заявление. Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде потвърден, като административния орган следва да има предвид при разглеждане на преписката по заявление вх.94-00-1106/ 10.11.2021г. на В. Димитров, допълващите мотиви на касационната инстанция, досежно последователността на дължимите от него процесуални действия. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден, да заплати на ответника в касацията, направените, своевременно поискани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,