Решение № 601 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1911/2013 г.

Решение № 601 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1911/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура е подал касационен протест срещу решението на апелативния съд в същия град относно потвърждаването на оправдателната част на присъдата, която Плевенският окръжен съд издал спрямо И. Г. С. Първоинстанционната присъда - 24/12.IV.2013 г. по нохд № 538/2012 г., е оправдателна само относно обвинението за престъпление с правна квалификация по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 и 2, и чл. 26 НК - за продължаваното от 1.I.2008 г. до 17.II.2011 г. избягване да бъдат установени и платени данъчни задължения общо за 42 108 лева (в "особено големи размери" - чл. 93, т. 14 НК), което избягване станало в посочения тригодишен период или чрез неподаване на съответната ежемесечна справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност (за 28 092 лева от общо дължимия данък), или чрез потвърждаването на неистина в подадените съответно за всяка от трите години декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане (за 14 016 лева от общо дължимия данък). Подсъдимият С. като собственик и управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност е оправдан да е извършил престъпление с такава правна квалификация, но е осъден по друга, по чл. 313, ал. 2, във вр. с ал. 1, и чл. 26 НК - също за продължаваното избягване на данъчни задължения, но само между 20.III.2009 г. и 15.III.2010 г., само за 907 лева, и то за две от трите неверни годишни данъчни декларации по ЗКПО. ПОС обаче е освободил подсъдимия от наказателна отговорност (чл. 78а НК) и по чл. 313 НК му наложил административно наказание глоба 500 лева. Присъдата е била неуспешно оспорена изцяло пред второинстанционния (въззивен) ВтАС, от прокурора - в оправдателната й част, и от подсъдимия чрез защитника му - в осъдителната. Потвърждаващото присъдата решение е № 133 от 17.VII.2013 г. по внохд № 132/2013 г. В подадения сега (касационен) протест е заявено отново оспорване на оправдаването на подсъдимия, респ. на потвърждаването му в следващата съдебна инстанция; настоява се за отмяна на въззивното решение поради неговата материално- и процесуалноправна незаконосъобразност, и за връщане на делото в тази съдебна инстанция, за което ВКС да използва правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4, и ал. 3, т. 2 и 3 НПК. Протестът е поддържан и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на касационната инстанция, а според подсъдимия е неоснователен. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила протестираното решение. Протестът е изготвен по начин, от който не личи прокурорът да е съобразил двете части на въззивното решение - за потвърждаване не само на оправдателната част на присъдата, но и на осъдителната й част. Последната, както вече беше посочено, е посветена на приложението на чл. 78а НК, а по силата на чл. 346, т. 1 НПК този й предмет, я изключва от "[п]редмет[а] на касационното обжалване" (заглавие на последната разпоредба). Между двете отговорности (за която има осъждане и за която има оправдаване), има, разбира се, нещо общо: несъответствието между реално осъществената търговска дейност и нейното документиране с цел облагането й с данъци. Само това всъщност би могло да обясни подхода, който е избрал авторът на касационния протест, да оспорва изводите на съдилищата в първата и втората инстанции за недоказаност на обвинението в тази насока. Въпреки възможното обяснение обаче, ВКС смята за излишно да обсъжда основателността на оспорването. Даже прокурорът да е прав, че подсъдимият умишлено е скрил документално част от търговската си дейност, съответно - от приходите си, за възникването на отговорността специално по т. 1 на чл. 255, ал. 1 НК, е необходимо освен друго той въобще да не е подал декларациите по ЗДДС и ЗКПО, а не да ги е подал с потвърдена в тях неистина, както се вижда в обстоятелствената част на обвинителния акт. Казаното не означава, че ВКС е съгласен с разбирането на апелативния съд на с. 18-19 от мотивите, че "[о]бвинение за невярно деклариране по ЗДДС няма и съдът не може да излезе извън рамката на обвинението в тази му част без да допусне съществено процесуално нарушение и да наруши правото на защита на подсъдимия". Хипотезата е на закон за приложение на закон за еднакво наказуемо престъпление без (каквото й да е) изменение в обстоятелствената част на обвинението и тя би могла да се приложи дори за първи път във въззивната инстанция, и дори без инициативата на прокурора (арг. от чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК). Казаното по-горе от ВКС за липсващата нужда да се обсъжда основателността на оспорването означава, че обвинението страда и от друг, но вече непреодолим процесуален недостатък; че след като не подсъдимият, а неговата счетоводителка е подавала справките-декларации по ЗДДС (с изключение на една - за м. март 2008 г. - от подсъдимия, но с вярно съдържание), тя, а не той е възможният извършител и на престъплението по т. 2 на чл. 255, ал. 1 НК. Последното не важи за годишните данъчни декларации по ЗКПО, но заради санкционирането им по чл. 78а НК тяхното оспорване с протеста е процесуално недопустимо (вж. тук отново началото на съобразителната част). Ръководен от всичко изложено и още съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение