Решение № 5606 от 9.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Иванова , чрез адв. Христов срещу решение 914 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело 181/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пазарджик не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Е. Колчагова, Е. Колчагова - Атанасова, Н. Дулева и Г. Самунева не заявяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на решението и предлага да се отмени. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 18-746/22.01.2020 г., издадена от началника на СГКК - Пазарджик, с която по реда на чл.54, ал.1 и ал.4 във връзка с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Велинград, одобрена със заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, за сграда с идентификатор 10450.502.806.1.6 с нови схеми за първи, втори и трети етажи - на два нови обекта /гаражи/ в първи етаж, промяна в параметрите на жилищните обекти на втори и трети етажи и намаляване етажноста на сградата от 4 на 3 етажа със съответните вписвания в КР. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 54 ЗКИР и отговаря на материалноправните изисквания на тази норма във връзка § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като новото заснемане отговаря изцяло на фактическото състояние на обектите, в който смисъл са констатациите на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза. Прието е също , че обектите в процесната жилищна сграда не са новопостроени, а са съществували в новонанесеният си вид към момента на одобряването на КККР през 2018 г. , т.е категорично се касае за непълнота и грешка, която правилно е отстранена от СГКК с процесната заповед. Въведените в хода на процеса от оспорващата доводи за това, че не са отразени с процесното изменение на КККР всички самостоятелни обекти в сградата / на етаж четири и на етаж първи / , са възприети като ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като тя отговаря на обхвата на заявлението и приложения към него проект по чл.75 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки" в КК, залегнала в нормата на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, това основание за изменение на КК е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая изменението е мотивирано с неотразяване в схемите на двата гаража на първи етаж, които са съществували фактически към момента на одобряване на първоначалната КККР, но не са отразени по реалните си граници, което се отнася и до очертанията на жилищата на двата жилищни етажа втори и трети. Предвид това се явява обоснован решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като възраженията на Б. Иванова са за непълно отразяване на всички обекти в сградата и не касаят "индиция за спор за собственост" досежно новонанасените обекти. Неотносими в настоящето производство са доводите за непълно отразяване в схемите на самостоятелните обекти на обектите на четвъртия етаж и мазетата на първи етаж, тъй като заявлението за изменение на КККР не касае тези обекти. Административният орган е обвързан при произнасянето си в производството по чл.54 във връзка с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР от обхвата на заявеното, поради което е извън правомощията му да се произнася и за обекти, извън заявените и визирани в проекта. Както правилно е посочил административният съд, няма законова пречка и преклузия за сезиране на началника на СГКК с ново искане за отразяване на ненанесените самостоятелни обекти в сградата, описани по-горе. Предвид изложеното, обжалваното решението като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение