Решение № 34 от 15.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 28/2016 г.

Решение № 34 от 15.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 28/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия И. Г. Обжалва се въззивно решение № 328 от 26.10.15 г., постановено по ВНОХД № 545/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е изменена присъда № 51 от 17.02.15 г. по НОХД № 778/14 г. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. В жалбата и допълнението към нея са конкретизирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението, касаещо Г. и оправдаването му или намаляване на размера на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея касационни основания и доводи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и сочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият И. Г. е признат за виновен в това, че на 23.03.12 г. в [населено място], при управление на л. а. /марка/ с [рег. номер на МПС], нарушил чл. 45, ал. 2, пътен знак Б 1 - "пропусни движещите се по пътя с предимство" от ППЗДвП и по непредпазливост и при независимо съпричинителство с А. С. причинил смъртта на Е. И., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, както и на осн. чл. 343г от НК на лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на А. С. по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за причиняване по непредпазливост и при независимо съпричинителство с И. Г. на смъртта на Е. И. в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът се е произнесъл по предявения в наказателното производство граждански иск и разноските по делото. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил присъдата спрямо И. Г., осъждайки го за направените в тази инстанция разноски по делото. Обхватът на настоящата проверка е за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото с допълнението към касационната жалба е изоставено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Нарушението на закона се развива с твърдението, че Г. не е нарушил правилата за движение по пътищата. В тази насока са доводите, че е спрял преди да навлезе и пресече пътя с предимство, по който се е движил С. и не е възприел движението на управлявания от С. автомобил, поради закриване на видимостта от нискостеблени иглолистни дървета, поради което не е могъл да предвиди неправомерната скорост на предвижване на този подсъдим. Тези доводи са развити и пред САС и на базата на приетото в тази инстанция без възражения от страните заключение на допълнителната съдебна автотехническа експертиза (л. 55 - 77), според което и показанията на свидетеля И. Л., Г. е навлязъл в кръстовището без да спира (пътен знак Б 1 не го е задължавал да спира), като е имал фактическата възможност да възприеме движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., независимо от наличната в района растителност - допълнение към повторната КСМАТЕ (л. 218 - 222, НОХД № 778/14 г.). Чрез експертните знания САС е стигнал да научния извод, че техническите причини, довели до възникването на ПТП, от една страна е навлизането на л. а. /марка/ с водач подсъдимия Г. в зоната на кръстовището без да пропусне движещия се по пътя с предимство л. а./марка/ с водач подсъдимия С., а от друга - късното възприемане на опасността от С. Съобразно този извод е направена законосъобразна юридическа преценка, че ПТП и съставомерният резултат - смъртта на И., са допуснати от Г. в нарушение на чл. 45, ал. 2, знак Б 1 от ППЗДвП, а от страна на С. - движение със скорост от 72 km/h в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което е ангажирана наказателната им отговорност при условията на независимо съпричинителство, като и двамата не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособни водачи на МПС са били длъжни и са могли да ги предвидят в случая. Наложените на Г. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС не са явно несправедливи. Чистото съдебно минало на този подсъдим, трудовата му ангажираност като полицай, добрите характеристични данни и липсата на такива за констатирани нарушения по ЗДвП, както и обстоятелството, че при ПТП е причинена смъртта на неговата майка, не са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и сред тях няма изключително по своя характер такова, за да се реализира наказателната му отговорност съгласно правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1, съответно ал. 3 от НК. Изцяло следва да се сподели, че Г. е съпричинил съставомерния резултат при грубо пренебрегване на задължителните предписания на знак Б 1 на чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП, причина за множество ПТП с причинена смърт и телесни увреждания в градски и извънградски условия. Не без значение за наказанието е и обективното обстоятелство, че при ПТП се е стигнало и до сблъсък с трети правомерно движещ се автомобил, при което не се е стигнало и до други по-тежки последици по чиста случайност. При тези съображения жалбата от страна на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,