Решение № 7708 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България, подадена чрез упълномощен правен съветник с юридическо образование С. Грозданов, против решение № 8157 от 27.02.2026 г., постановено от Административен съд – София-град, II отделение, 48 състав, по адм.д. № 11746/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд, че обжалваното решение на Министерския съвет /РМС/ не е посочено нито правно, нито фактическо основание за издаването му и това представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Твърди, че фактическите основания за одобряването, съответно неодобряването на конкретната финансова помощ за „Груп 666" ЕООД по отношение заявените от него за подпомагане нощувки на украински бежанци в периода м. 09 - м. 10. 2024 г., се съдържат в административната преписка по издаването на обжалваното РМС № 711/2025 г., която е представена като доказателство по делото и е приета в цялост от съда. Поддържа, че подробната мотивировка за неверифицираните средства за процесния период по отношение дружеството - жалбоподател са описани в представения Протокол № 21 от работата на оценителната комисия, както и приложените към него Списък и оценителни листове, справки и извлечения, в т.ч. Справка - агрегирани стойности на параметрите на извършените контролни проверки по регистрациите на лицата на дружеството за периода от 01.9.2024 г. до 31.10.2024 г. и Справка - извлечение от обработени данни с регистрации на настанените лица в обекта на „ГРУП 666“ ЕООД по Списък № 27. Касаторът изразява становище, че жалбоподателят не е бил лишен от възможност да разбере поради какви причини не са верифицирани част от заявените от него нощувки, предвид надлежното му уведомяване още през м. юли 2025 г., чрез системата СУНИ, за констатациите на оценителната комисия, в резултат на което е направил съответните възражения по тях. Счита за необоснован извода на съда, че след като с РМС № 67/01.02.2024 г. служебно е удължен срокът на валидност на всички карти на чужденци с временна закрила от Украйна до 04.03.2025 г., то констатацията на оценителната комисия, че имало заявени нощувки на лица с невалидна регистрация в ДАБ, била неоснователна. В тази връзка поддържа, че изводът противоречи на чл. 41, ал. 3 от Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, тъй като по силата на чл. 41, ал. 1, т. 5 ЗУБ Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ има задължение да преиздаде регистрационните карти на чужденците с временна закрила с актуалния им срок на валидност. Развива подробни съображения, че решаващият съдебен състав не е взел предвид направените с РМС № 400/29.05.2023 г. изменения в т. 5 на Приложение № 1 от Програмата, където е посочено, че при несъответствие между заявените данни и служебно събраната информация, за достоверна се приема втората. Позовава се на извършените междинните контроли чрез кръстосана проверка от Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/, регистъра на ДАБ, както и чрез допълнителни проверки с ГДГП, Дирекция „Миграция“ на МВР, НАП, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, за да се гарантира недопускане на двойно финансиране. В тази връзка счита, че всички извършени от администратора на програмата - министерството на туризма, проверки и кръстосани верификации са в пълно съответствие с изискванията на Програмата и всички посочени РМС, чл. 2, ал. 2 ЗУБ, и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли първоинстанционната жалба. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Груп 666“ ЕООД оспорва касационната жалба в депозиран писмен отговор, в който процесуалният представител адвокат Л. Ковачев пледира за оставяне в сила обжалваното решение на Административен съд – София-град, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен с молба от 19.05.2026 г. списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Министерския съвет на Република България, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 8157 от 27.02.2026 г., по жалба от „Груп 666“ ЕООД, е отменено Решение № 711/22.10.2025 г., допълнено с Решение № 895/16.12.2025г. на Министерския съвет за одобряване предоставянето помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени листа от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317/2022 г. на МС, изм. с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660, 939 от 2023 г. и № 297, 554, 890 от 2024 г., съгласно Списък № 25, в частта на извършената по отношение на жалбоподателя редукция с общо118 броя нощувки за периода 01.09.2024 г. – 30.09.2024 г. и 249 броя нощувки за периода 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г.; делото е изпратено като преписка за ново произнасяне от Министерския съвет, при спазване на указанията в мотивите към съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона; Министерският съвет е осъден да заплати на „Груп 666“ ЕООД  сумата от 511.40 /петстотин и единадесет евро и четиридесет цента/ евро – адвокатски хонорар и 5.11 /пет евро и единадесет цента/ - заплатена държавна такса. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град /АССГ/ е приел, че оспореното решение е издадено компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискването за форма на административния акт и на административнопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Изложено е, че макар да е проведена предвидената в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация /УПМСНА/ процедура по приемането му, в нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 АПК, в обжалваната му част процесното РМС не съдържа фактическите и правни основания, които да обосноват размера на верифицираните нощувки и верифицираните за тях средства, респективно размера на непризнатите нощувки. Първостепенният съд е счел, че в акта не се съдържат нито фактически, нито правни мотиви, което е препятствало както адресата си да разбере по какви причини не са верифицирани съответно заявените от него нощувки, така и съдът да реализира контрол върху наличието на тези факти, станали предпоставка за издаването му. Решаващия съдебен състав е констатирал, че едва в хода на съдебното производство процесуалният представител на ответния административен орган е изложил мотивите за извършената частична верификация, съответно за частичния отказ. Това според съда не отговаря на условията и на допустимото излагане на мотиви в отделен самостоятелен акт, тъй като към момента на издаването му те не били налице, съответно не е имало как да бъдат сведени до знанието на адресата, в противоречие и с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Независимо от констатираното отменително основание, АССГ е разгледал и конкретните мотиви за постановените откази, при съобразяване на всички изменения на приетата с РМС № 317/20.05.2022 г. Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Приел е, че не е налице първото основание, свързано с липсата на валидна регистрационна карта на настанените лица, с оглед издаденото РМС № 67/01.02.2024 г., с което служебно е удължен срокът на валидност на картите на всички чужденци от Украйна до 04.03.2025 г. и което включва процесния срок 01.09.2024 г. - 31.10.2024 г. По делото са представени и приети всички регистрационни карти на чужденци, издадени от компетентен орган, както и декларацията за съответствие, в която, в табличен вид са посочени всички лица, заявени за подпомагане, заедно с техните ЛНЧ. Според първостепенния съд остава недоказано и второто основание да бъде отказана верификация на част от нощувките, а именно поради отсъствието на лицето П. Ч. от Република България. В тази връзка съдът е съобразил, че след направено възражение от страна на дружеството - жалбоподател, органът е съобразил представеното доказателство – международен паспорт и е верифицирал нощувките за това лице за месец октомври, но по делото не се съдържа справка от Главна дирекция „Гранична полиция“, за която разпитаният като свидетел член на оценителната комисия твърди, че се изисква в хода на процедурата. Съдът е преценил, че от представения по делото международен паспорт е видно, че П. Ч. не е напускал пределите на Република България, считано от 2022 г., следователно не стават ясни съображенията на административния орган, по които не верифицира нощувките за месец септември, но допуска корекция за тези през месец октомври 2024 г. Като недоказани първостепенният съд е преценил и станалите доводи на МС, свързани с наличие на трудови договори и настаняване на лица в други обекти на ЕСТИ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че на ответника е била указана доказателствената тежест да установи фактите, станали предпоставка за издаване на акта, но по преписката не са били приложени относими писмени доказателства, следователно спорните факти се приемат за неустановени. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. След задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила, но с коригиращи мотиви. Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд за липса на мотиви в РМС № 711/22.10.2025 г. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22, т. 2 АПК, според която производството по раздел I, глава пета АПК /чл. 32 - чл. 64/ не се прилага за индивидуалните административни актове на Министерски съвет, каквото по своя характер е процесното решение в обжалваната част по отношение на „Груп 666“ ЕООД. Приложното поле на чл. 22, т. 2 АПК обхваща включително нормата на чл. 59 АПК, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт, следователно в решението на Министерския съвет е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл. 59, т. 4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Това законодателно разрешение кореспондира с регламентацията в Глава Трета „Организация на работата на Министерския съвет“, Раздел II „Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет“ на УПМСНА, според която въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят по електронен път с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, ведно с писмен доклад подписан от вносителя, наред с други реквизити, причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага и правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от МС /чл. 35, ал. 1 и ал. 2/. Изискуемият доклад по чл. 35, ал. 1, т. 1 УПМСНА е с предназначение и последици на мотивировка на издадения от Министерски съвет индивидуален административен акт, поради което е неправилна преценката на съда, че в случая не са налице фактическите и правни основания за издаването на акта. Такива безспорно се съдържат и в доклада на министъра на туризма /л. 113 – 120 от първоинстанционното дело/ и изготвения списък № 27 за одобряване на помощ на кандидатите по програмата. Независимо от изложеното, решението на АССГ е правилно като краен резултат, защото съдът точно е установил всички значими за производството факти и е формирал обосновани правни изводи. Правилно е констатирал, че ответното дружество „Груп 666“ ЕООД е кандидат по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317/20.05.2022 г., впоследствие изменяна и допълвана съответно с РМС № 535/29.07.2022 г., № 665/15.09.2022 г., № 856/31.10.2022 г., № 909/16.11.2022 г., № 963/01.12.2022 г., № 1038/20.12.2022 г., № 141/23.02.2023 г., № 212/23.03.2023 г., № 323/27.04.2023 г., № 400/29.05.2023 г., № 454/27.06.2023 г., № 660/29.09.2023 г., № 939/28.12.2023 г., № 297/26.04.2024 г., 554/31.07.2024 г., №890/27.12.2024 г. и №115/28.02.2025 г. /наричана за краткост „Програмата“/. По делото е безспорно установено, че „Груп 666" ЕООД стопанисва категоризирано място за настаняване - почивна станция „Екзотика“ в село Лозенец и дружеството е подало проектни предложения за участие в Програмата за периода от 01.09.2024 г. до 31.10.2024 г., ведно с изискуемите декларации за участие и списъци на настанените лица. Заявените в Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/ нощувки са както следва: за периода 01.09.2024 г. – 30.09.2024 г. 1020 броя нощувки за 34 настанени лица; за периода 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г. 1023 броя нощувки. С първоначално издаденото РМС №711/22.10.2025 г. не са верифицирани 118 от заявените нощувки за месец септември и 280 от заявените нощувки за месец октомври. Във връзка с подадено от кандидата възражение, с последващо РМС № 895/16.12.2025 г. са верифицирани още 31 броя нощувки за периода 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г., следователно процесният отказ обхваща 118 броя нощувки за м. септември 2024 г. и 269 броя нощувки за м. октомври 2024 г. Първостепенният съд обосновано е преценил, че основните съображения, обосноваващи отказа на административния орган да верифицира всички заявени нощувки могат да бъдат групирани по следния начин: 28 нощувки за месец септември 2024г. и 93 нощувки за месец октомври, поради това, че посочените лица за настаняване са настанени в друг обект по ЕСТИ; 63 нощувки за месец септември 2024 г. по съображение, че посочените лица са имали сключен трудов договор повече от 30 дни преди началото на отчетния период; всички заявени нощувки на две лица поради липса на валидна регистрационна карта; нощувките на 1 лице за месец октомври, поради отсъствието му от страната. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, макар преписката да съдържа множество документи, включително цитираните от него Протокол № 21 от работата на Оценителната комисия, както и приложените към него Списък и оценителни листове, справки и извлечения, в т.ч. Справка - агрегирани стойности на параметрите на извършените контролни проверки по регистрациите на лицата на дружеството за периода от 01.9.2024 г. до 31.10.2024 г. и Справка - извлечение от обработени данни с регистрации на настанените лица в обекта на „ГРУП 666“ ЕООД по Списък № 27, тези документи не удостоверяват основанията за постановения отказ. На първо място, по делото не е доказано твърдението, че две от лицата, на които са предоставени нощувки за процесните периоди, нямат валидна регистрационна карта. Според Програмата, в отговор на извънредната ситуация, породена от масовото разселване на мирно население вследствие на военните действия на територията на Украйна, на основание чл. 2 ал. 2 от Закона за убежището и бежанците и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 и в продължение на Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, одобрена с РМС № 145 от 10.03.2022 г. изм. и доп. с РМС № 181 от 30.03.2022 г., изм. и доп. с РМС № 239 от 15.04.2022 г., доп. с РМС № 241 от 15.04.2022 г. и изм. и доп. с РМС № 298 от 09.05.2022 г., настоящата програма цели предоставянето на хуманитарно подпомагане за подслон и храна на получилите временна закрила в Република България лица от Украйна, разселени след 24 февруари 2022 г. В т. 1 на Програмата изрично е посочено, че помощта се предоставя за лице, което е регистрирано и има издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила. С т. 4 на РМС № 67/01.02.2024 г. срокът на валидност на регистрационните карти на чужденците с предоставена временна закрила, който изтича на 04.03.2024 г., е удължен до 04.03.2025 г., следователно, по силата на посоченото изменение регистрационните карти на всички лица, за които ответното дружество е поискало верификация на средствата за предоставени нощувки, са валидни включително за месеците септември и октомври 2024 г. С позоваването на чл. 41 ЗУБ на практика касационният жалбоподател се опитва да игнорира правните последици на РМС № 67/01.02.2024 г., защото в случая следва да се даде приоритет на специалната програма, а не формалното тълкуване на закона, което би лишило лицата от помощ, заради допълнителни вътрешни административни процедури. Доводите на касатора не отчитат и т. 3 РМС № 67/01.02.2024 г., според която регистрационните карти на чужденец, на когото е предоставена временна закрила, издадени на основание Решение № 144 на Министерския съвет от 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, изменено с решения № 180 и 240 на Министерския съвет от 2022 г. и с Решение № 95 на Министерския съвет от 2023 г., са валидни пред всички държавни и общински институции и доставчици на обществени услуги, ако са издадени в съответствие с приложението по т. 1 преди приемането на това решение, включително ако не са с печат и в тях не е посочен настоящ адрес. От тук следва изводът, че представените по делото регистрационни карти на чужденците, посочени от ответното дружество като ползвали нощувки, са валидни без допълнителна заверка на срока на тяхната валидност от други органи. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че решаващият съдебен състав не е взел предвид направените с РМС № 400/29.05.2023 г. изменения в т. 5 на Приложение № 1 и извършените от оценителната комисия контроли чрез кръстосана проверка от ЕСТИ. Съдът е съобразил цитираното изменение и правилно е приел, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, но при наличието на определени условия, а именно: в предоставената информация от НАП се съдържат данни по отношение на лица, участващи в Програмата, за подадени уведомления за заличаване или за коригиране на погрешно подадени уведомления за сключени трудови договори, или други релеванти данни, администраторът на помощта отчита тези данни при изчисляване на платимия й размер; в предоставената информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ се сдържат данни за излизане от територията на Република България на лице с временна закрила и не е прекратена регистрацията му в ЕСТИ, администраторът на помощта не верифицира нощувките му в обекта за периода на престоя му извън територията на страната; в предоставената информация от ЕСТИ се съдържат данни за настаняване на лице с временна закрила в повече от един обект, администраторът на помощта верифицира нощувките му в предходния обект до датата на регистрация в следващия обект, а в следващия - от датата на регистрацията му там. При така поставените условия, администраторът на програмата /министерството на туризма/, въз основа на данните в съответните информационни регистри, следва надлежно да е установил спорните обстоятелства – че съответните лица са били настанени в друг обект по ЕСТИ, имали са сключен трудов договор повече от 30 дни преди началото на отчетния период или са отсъствали от страната за релевантния период. От показанията на разпитания в хода на производството пред първата съдебна инстанция свидетел Е. Л. А. не се установява нито различно правно положение, нито различни релевантни по делото факти. Свидетелят, който е член на назначената със заповед № Т-РД-16-138/30.08.2024 г. на министъра на туризма комисия за разглеждане и оценка на подадените заявления по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“, дава обяснения единствено в насока какви проверки се извършват за нуждите на верифициране на помощта в съответните електронни масиви. Самият касационен жалбоподател сочи, че предварителният контрол за законосъобразност, осъществяван от министерството на туризма, се извършва чрез проверки за настанените лица спрямо получените по служебен път данни от регистрите на Автоматизираната информационна система „Бежанци“ /БД от АИС „Бежанци“/, Единната система за туристическа информация /БД ЕСТИ/, Системата за управление на националните инвестиции /БД СУНИ/, Дирекция „Комуникационни и информационни системи“- МВР /БД от КИС/, Национална агенция за приходите /БД от НАП/, Националния оперативен щаб /НОЩ/. Доказателства обаче за извършени относими проверки не са налични по преписката, следователно административният орган не е обосновал по надлежния начин причините за постановения отказ. Нещо повече - констатациите, че едно от лицата е отсъствало от Република България през месец септември 2024 г. се явяват опровергани от представения паспорт, в който няма отбелязвания от граничните власти, че лицето е излизало от страната. Основателно ответникът по касационната жалба отбелязва, че МС верифицира нощувките за месец септември 2024 /след подаденото от дружеството възражение/, но не и тези за октомври същата година, при положение, че следва да основава акта си на една и съща информация от МВР /ГД „Гранична полиция“/, която обаче не е представена. При това положение следва да се приеме, че отсъствието на украинския гражданин от България за процесния период е останало недоказано. Законосъобразният и дължим от административния орган подход е не просто да заяви, че е получил по служебен път информация от АИС „Бежанци“, ЕСТИ, СУНИ и др., а да извлече тези данни под формата на проверими по преписката доказателства, които могат да бъдат отнесени към всяко лице, което е ползвало нощувка, при това в относимия период. В случая съставеният от оценителната комисия протокол № 21 и приложените към него общи „агрегирани справки“, без да са представени конкретни извлечения от системите, не са достатъчни, за да може съдът да извърши проверка дали са били налице основанията за постановяване на процесния отказ. Затова, макар принципът да не се допуска неоснователно обогатяване да е напълно легитимен и заложен в Програмата, липсва доказан фактически състав за издаването на РМС № 711/22.10.2025 г., допълнено с РМС № 895/16.12.2025 г. в оспорената му част, от което следва обоснованият извод на първостепенния съд, че органът не е доказал, че посочените лица не отговарят на условията за подпомагане. По изложените коригиращи мотиви и допълнителни съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателно е заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, но само за касационната инстанция, които са доказани по основание и размери възлизат на 500 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. С решение № 8157 от 27.02.2026 г. първоинстанционният съд се произнесъл по претендираните от „Груп 666“ ЕООД разноски и такива вече са му били присъдени. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,