Решение № 10488 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2014 г.

Решение № 10488 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна (наименована от подателя си "частна") жалба на Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол против решение № 17 от 10.02.2014 г. по административно дело № 181/2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Руско Петров против решение № РД-09-10 от 04.06.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № ПП-365/10.07.2012 г. (погрешно в диспозитива на съдебния акт е записано "2013 г.") на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Ямбол; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на РУСО - Ямбол 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. С процесното разпореждане от 10.07.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Ямбол от 04.06.2013 г., началникът на отдел "Пенсии" е отказал да измени по чл. 99, ал. 1 от КСО отпуснатата на Руско Кръстев лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по съображения, че представеният от последния осигурителен стаж за периода на наборна военна служба от 03.10.1975 г. до 01.11.1977 г. е зачетен при отпускане на пенсията през 1994 г. Разпореждането е атакувано от Руско Кръстев по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ, като при осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Ямбол не е уважил сезиралата го жалба по аргумент, че няма основание да се извърши преизчисление на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като се включи доход от наборна военна служба, защото съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето на наборна или алтернативна служба. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата против решението на директора на РУСО - Ямбол е отхвърлена по съображения, че то е издадено от надлежен орган в рамките на неговата компетентност и в съответната писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона, е правилно. В съответствие с данните по делото и приложимия правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че по отношение на Руско Кръстев не е налице законово регламентирано основание за преизчисляване (изменение) на отпуснатата му пенсия за инвалидност, понеже времето, през което жалбоподателя е бил на наборна военна служба вече му е зачетено за осигурителен стаж, а съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид времето на наборна или алтернативна служба. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Ямбол (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Ямболският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. В случая административният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото представените от жалбоподателя доказателства касателно периода на наборната му военна служба вече са съобразени при отпускане на пенсията му, а императивната забрана, съдържаща се в разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 1 от КСО, при определяне на средномесечния осигурителен доход да се взема предвид дохода за времето на наборна или алтернативна служба, препятства възможността този доход да се ползва за определяне на нов индивидуален коефициент и съответно коригиране размера на пенсията на жалбоподателя. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Ямболският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на пороци, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,