Решение № 6669 от 21.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Алберт 2017 ЕООД срещу решение 1985/10.11.2022 г., постановено по адм. д. 2294/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Алберт 2017 ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-231-0113150/03.08.2022 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Алберт 2017 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. Солунска, стопанисван от Алберт 2017 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна началникът на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол в ЦУ н Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед ФК-231-0113150/03.08.2022 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите, на Алберт 2017 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. Солунска, стопанисван от Алберт 2017 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 01.08.2022 г. в 11,55 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. Солунска, стопанисван от "Алберт 2017" ЕООД, като е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка на 1 брой надуваем пояс във формата на фламинго на стойност 8 лв. заплатена в брой от проверяващия екип, преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. Първоинстанционният съд е обосновал законосъобразност на административния акт. Приел е, че е извършено нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. По делото липсва спор относно извършеното нарушение. Установено е, че при извършена на проверка на 01.08.2022 г. в 11,55 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. Солунска, стопанисван от "Алберт 2017" ЕООД, като е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка на 1 брой надуваем пояс във формата на фламинго на стойност 8 лв. заплатена в брой от проверяващия екип, преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. При тези данни и при отсъствие на ангажирани доказателства в обратната насока, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При така установените обстоятелства несъмнено се установява изпълнението на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, като съобразно посочения текст принудителната административна мяка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ. От събраните по делото доказателства се установява неспазването на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От събраните по делото доказателства се установява, че за извършеното нарушение на търговското дружество е било издадено наказателно постановление 685891-F671349/11.01.2023 г., с което на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. С оглед съобразяване на мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, тази съдебна инстанция отчита и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че за извършеното административно нарушение на търговското дружество е било издадено и наказателно постановление. Съобразно диспозитива на това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът на Европейския съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение. Съгласно чл. 91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОВ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.), съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението - от деня на неговото връчване. Обвързващата сила на преюдициалните заключения относно субектите е обяснима и поради друга причина. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, тези, които не разглеждат спор като последна инстанция, могат, а юрисдикциите, които са последна национална инстанция по спора, са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато установят, че дадена общностна разпоредба е неясна (чл. 267, параграф 2 и 3 от ДФЕС). Следователно, след като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Приемането на различна теза би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи както за всички останали национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС - държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица. И това е така, тъй като предоставеният с едно преюдициално заключение отговор излиза извън рамките на конкретното дело, като дава полезно тълкуване, относимо към всички субекти на правото на ЕС. От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед на изхода на спора е основателно. На Алберт 2017 ЕООД следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1770 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за двете съдебните инстанции общо в размер на 1350 лв. и внесени държавни такси за двете съдебни инстанции в размер на 420 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение