Решение № 2390 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2010 г.

Решение № 2390 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на здравеопазването и на Асоциация "Муковисцидоза" гр. Пловдив против решение № 4326/01.04.2010 г., постановено по адм. д. № 11075/2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Касаторът - министърът на здравеопазването обжалва съдебния акт в частта, с която е отменено решение № 98/12.06.2009 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 81/2008 г. в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асоциация "Муковисцидоза" относно твърденията, че невключването на заболяването муковисцидоза в Наредба № 38 на Министерство на здравеопазването от 16.11.2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично представлява дискриминация по признак "увреждане" и в частта относно твърденията, че липсата на самостоятелна клинична пътека за заболяването "муковисцидоза" представлява дискриминация по признак "увреждане". Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Асоциация "Муковисцидоза" против решение № 98/2009 г. на КЗД. Касаторът Асоциация "Муковисцидоза" със седалище гр. Пловдив обжалва решението на тричленния състав на ВАС в частта, с която е оставено в сила решението на административния орган с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалването и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отменено решение № 98 от 12.06.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 81/2008 г. в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асоциация "Муковисцидоза" относно твърденията, че невключването на заболяването муковисцидоза в Наредба № 38 на Министерство на здравеопазването от 16.11.2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично представлява дискриминация по признак "увреждане" и в частта относно твърденията, че липсата на самостоятелна клинична пътека за заболяването "муковисцидоза" представлява дискриминация по признак "увреждане" и е оставено в сила решението на КЗД в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асоциацията относно твърденията, че не е установен ред за инвалидизацията съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) отм. представлява дискриминация по признак "увреждане", както и относно твърденията, че липсата на специален медицински център по заболяването "муковисцидоза", единен регистър и национален консултант представлява дискриминация по признак "увреждане" и е установено, че невключването на заболяването в Приложение № 7 към Наредба № 39 на МЗ от 16.11.2004 г. - списък на заболяванията при лица над 18 г. за които НЗОК заплаща, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД по признак "възраст". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че КЗД не обсъжда установените в административното производство обстоятелства, свързани със съотношението между размера на сумите за лечението по отделните клинични пътеки и размера на реално изразходваните средства при хоспитализация на болните от муковисцидоза с оглед необходимата политерапия със специфични скъпоструващи лекарства, които не се покриват от отделна клинична пътека и по този начин се създават сериозни затруднения при хоспитализацията на тези болни. В тази връзка не е направена преценка от антидискриминационния орган налице ли е неравноправен подход към категорията лица, страдащи от заболяването "муковисцидоза" независимо от обстоятелството, че лекарственият продукт "Тобрамицин" е включен в Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, издадена от министъра на здравеопазването, тъй като заболяването не е включено в Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.), издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 106 от 03.12.2004 г. Не е изяснен съществения за произнасянето на административния орган въпрос - по какви критерии се определят заболяванията, които се включват в списъка към Наредба № 38/2004 г., както и отсъствието на клинична пътека за заболяването поставя ли ги в несъразмерно по-лошо положение, отколкото за подобни, сходни групи, със съответни заболявания, за които са установени клинични пътеки. С тези съображения тричленният състав връща административната преписка на КЗД с указания за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в съдебния акт. В останалата част решаващият съд споделя изводите на административния орган като приема, че е налице законоустановен ред за инвалидизация на болните от муковисцидоза, регламентиран в Приложение № 1, Част Шеста, Раздел Х-Други болести на белия дроб от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността (НМЕР) отм., както и че КЗД няма компетентността да се произнася относно целесъобразността на откриването на специален медицински център. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът - министърът на здравеопазването поддържа необоснованост на решението, поради приетото от тричленния състав немотивиране на административния акт в частта относно това дали невключването на заболяването "муковисцидоза" в списъка на заболяванията за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, както и липсата на клинична пътека за това заболяване представляват дискриминация по признак "увреждане". Безспорно установено е, че заболяването "муковисцидоза" е генетично заболяване, засягащо всички жлези с екзокринна функция и е с полиорганна ангажираност. Лечението на заболяването е комплексно и трае цял живот, то е скъпоструващо за пациентите. За да осигури домашното лечение на болните МЗ включва лекарствения продукт "Тобрамицин"-инхалаторен антибиотик за домашно лечение в Приложение № 1, част II на Наредба № 34/2005 г. Но самото заболяване не е включено в списъка на заболяванията съгласно Наредба № 38. Ето защо правилно и предвид спецификата на това заболяване, и свързаните с нея изисквания за системното и редовно проследяване и своевременното лечение на пациентите, при направените оплаквания за неравно третиране на болните спрямо такива, чийто заболявания са включени в списъка по Наредба № 38/2004 г. и които ползват средства от НЗОК при наличие на предпоставките за това, тричленният състав приема незаконосъобразност на оспореното пред него решение на КЗД. Независимо от относително малкия брой на болните от муковисцидоза в България, сложността на заболяването, затрудненията при осигуряване на необходимите медицински грижи, комплексния им характер обуславят правилния извод в обжалваното решение, че и пациентите с редки болести следва да са равнопоставени при превенцията, диагностиката и лечението като всички останали, като за постигане на този резултат следва да е налице адекватна нормативна база. В контекста на изложеното настоящият състав изцяло споделя и съображенията в първоинстанционното решение относно липсата на мотиви в административния акт налице ли е дискриминация по признак "увреждане", произтичаща от липсата на самостоятелна клинична пътека за процесното заболяване. Независимо от доказателствата по делото, че в случаите на необходимост от болнично лечение на пациентите в зависимост от проявлението на болестта то се извършва по клинични пътеки № 90, 96 и 97, както и по клинични пътеки - 99, 100 и 101, включващи синдрома хронична дихателна недостатъчност, следва да бъде отговорено дали тези клинични пътеки отговарят напълно на нуждите на пациентите като лечебни процедури и приложение на скъпоструващи антибиотични комбинации, продължителност на болничния престой и цена, или за адекватното им лечение е необходимо отделяне и обособяване на заболяването в самостоятелна клинична пътека, за да бъде изяснен въпроса неблагоприятно ли е третирана обсъжданата група пациенти спрямо подобни, сходни групи. Неоснователни са и касационните доводи на Асоциация "Муковисцидоза" за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта, с която административното решение е оставено в сила. При постановяване на обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд обсъжда всички доводи на страните и служебно проверява валидността на постановения административен акт, като излага конкретни съображения относно липсата на основания, водещи до унищожаемост на решението в тази част. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на нормативно разписаната процедура за инвалидизация в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) отм. съдът изгражда изводите си за това, че заболяването "муковисцидоза" е включено в този подзаконов акт, поради което за болните важат правилата, регламентирани в него за извършване на медицинската експертиза на работоспособността. На таза база е и заключението, че не е налице дискриминация поради твърдението, че няма установен ред за инвалидизацията на пациентите. Обжалваното от втория касатор решение е в съответствие и с материалния закон с приетата некомпетентност на административния орган да се произнася по въпроса налице ли е дискриминация по признак "увреждане", обусловена от липсата на специален медицински център, единен регистър и национален консултант. Доколкото тези мерки могат да подпомогнат единствено здравните институции за по-ефикасно изпълнение на техните функции и задачи при лечението на болните от муковисцидоза и създаването им зависи изцяло от преценката на Министерство на здравеопазването, и предвид структурите, които са предвидени да бъдат създадени по силата на Националната програма за редки болести - 2009 г. - 2013 г. правилни са изводите на тричленния състав за законосъобразно произнесен административен акт в тази част. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия