Решение № 7085 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13118/2009 г.

Решение № 7085 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13118/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Паруш Георгиев Парушев от гр. Варна против решение № 1138 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 1172/2009 г. на Административен съд - Варна, ХХХIII състав, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 263 от 14.12.2007 г. на кмета на Община - Варна, с която е одобрена оценка на 93 кв. м. от имот № 230 по ПНИ на с. о. "Добрева чешма", землище Виница в размер на 1 335,98 лева и е осъден да заплати на Община - Варна 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че не е приложена методиката на новия ППЗДС. Освен това излага, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен, поради което постановяването на административен акт в това производство е незаконосъобразно. Моли да се отмени обжалваното решението и бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът - кметът на Община - Варна редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Душка Петрова Владева, Валентина Владимирова Панайотова и Пламена Владимирова Давидова, чрез пълномощника си адв. Петров, оспорват касационната жалба като неоснователна и излага подробни доводи в писмени бележки относно правилността на обжалваното решение. Твърдят, че правилно съдът е приел, че срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. е инструктивен и издадения административен акт е законосъобразен. Молят, да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и излага, че изводите на съда са правилни и законосъобразни. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1138 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 1172/2009 г. на Административен съд - Варна, ХХХIII състав, е отхвърлено оспорването на Паруш Георгиев Парушев против заповед № 263 от 14.12.2007 г. на кмета на Община - Варна, с която е одобрена оценка на 93 кв. м. от имот № 230 по ПНИ на с. о. "Добрева чешма", землище Виница в размер на 1 335,98 лева и е осъден да заплати на Община - Варна 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Производството е проведено в съответствие с чл. 226 от АПК, след като с решение № 5531 от 28.04.2009 г. по адм. д. № 15618/2008 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1303 от 15.10.2008 г. на Административен съд Варна, трето отделение, тридесети състав по адм. дело № 231/2008 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението са дадени указания на решаващия съд за събиране на нови доказателства и назначаване на съдебно - техническа експертиза за установяване размера на оценката за 93 кв. м от процесния имот по реда на глава седма, раздел 1 от ППЗДС (отм.), както и съобразяване, че е обжалвана оценката над размера на 1335.98 лева. При новото разглеждане на делото и при изпълнение указанията на касационната инстанция в производството по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но при нарушение на материалния закон е била одобрена оценка за придадени 93 кв. м. по реда на чл. 90 от новия ППЗДС /2006 г./, а не при съобразяване на ППЗДС от 1996 г. (отм.), по който съгласно заключението на СТЕ оценката е в размер на 781 лв. Съдът е приел, че след като е оспорена заповедта за размера над 1335,93 лв. изменението би влошило положението на жалбоподателя, поради и което е отхвърлил жалбата. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД-06-7706-487 от 16.12.2002 г. на областния управител на област Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищни образувания по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно имот № 230, за м. "Добрева чешма", землище Виница, Община - Варна, който имот е отреден за ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост Владимир Марков Владев, поч. на 09.04.1995 г., като неговите наследници са се легитимирали като собственици с нот. акт № 158, т. ХIV, н. д. № 9479/1997 г. издаден в съответствие с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът не е обжалван и е влязъл в сила след обнародването в ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г. С молба вх. № ЗАО 38598/12.09.2007 г. от Пламена Владимирова Давидова, като наследница на Владимир Марков Владев, е поискано изготвяне на оценка за част от 93 кв. м., които са придадени с ПНИ към имот № 230. Със заповед № 263 от 14.12.2007 г. на кмета на Община - Варна, е одобрена оценка на 93 кв. м. от имот № 230 по ПНИ на с. о. "Добрева чешма", землище Виница в размер на 1 335,98 лева. Заповедта е оспорвана от касатора Паруш Георгиев Парушев, като наследник на Деспа /Деспина/ Георгиева Малакова, като бивш собственик на придадената част към имота. Съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Определената оценка със СТЕ за процесната част от имота е по реда на раздел VII от ППЗДС (отм.), а определената от административния орган е по реда на чл. 90 от ППЗДС /2006 г./. При тези данни съдът е приел, че административният орган неправилно е определил оценката по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по новия ППЗДС, а е следвало да се определи по реда и методиката на ППЗДС (отм.). Изводите на съда са законосъобразни. С § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 44 от 2001 г./ оценката се извършва съгласно глава седма, раздел I от ППЗДС (отм.), когато земите са разположени в селищни образувания, която разпоредба е приложима към момента на издаване на заповедта - 14.12.2007 г. С изменение на § 31, ал. 2, т. 1 на ПМС № 234/1999 г. /ДВ, бр. 61 от 2009 г./ в случаите по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ оценката се определя по реда на чл. 90 от ППЗДС /2006 г./. Следователно определянето на оценката по този ред е относим към случаите след изменението на § 31, ал. 2, т. 1 на ПМС № 234/1999 г. /ДВ, бр. 61 от 2009 г./, а до изменението се прилага реда по глава седма, раздел I от ППЗДС (отм.) В случая съдът правилно е обсъдил и приложил разпоредбата на § 31 от ППЗСПЗЗ, както и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, които определят реда за издаването на заповед от кмета на общината за одобряване на оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Влязъл в сила план на новообразуваните имоти относно процесния имот в конкретния случай има и не е спорен между страните. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на решаващия съд, че срокът по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. е преклузивен, а не инструктивен, поради което правата на правоимащия са преклудирани. Действително с решения на отделни състави на Върховния административен съд, Четвърто отделение е приемано, че срокът е преклузивен и се преклудират правата на правоимащия за придобиване право на собственост. След обобщаване на практиката към настоящият момент е единно становището, че 30-дневният срок по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. е инструктивен и неупражняването му от правоимащото лице не преклудира правото му по отношение придобиването на правата, а се дава възможност на бившия собственик по реда на ал. 5, след изтичане на този срок в случаите на чл. 28, ал. 7, изр. 3 от ППЗСПЗЗ, да поиска оценка за придадената част, която се извършва по същия ред на ал. 2, т. 1 и ал. 3, но с възможността правоимащият да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника при влязла в сила оценка. В конкретният случай административният орган се е произнесъл със заповед по реда на § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г., който акт е позитивен за касатора като наследник на бившия собственик на придадената част към имота на ползвателя. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на жалбоподателя и правно релевантните факти, съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,