Решение № 3538 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Строймонтаж - 2012 ЕООД, ЕИК 202049731, седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. Д., чрез адв. Начков, срещу Решение 1560/27.12.2024 г. на Административен съд Ямбол (АС - Ямбол), постановено по адм. д. 242/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-02002823007201-091-001/28.03.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 67/17.06.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, с който в тежест на касатора са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 47 592,03 лв. и лихви 30 479,76 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да се произнесе по всички възражения на дружеството за незаконосъобразност на РА и да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Искането е за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Бургас, не ангажира становище в тази инстанция. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АС - Ямбол е оспорен РА Р-02002823007201-091-001/28.03.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 67/17.06.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, с който в тежест на Строймонтаж - 2012 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и лихви, възлизащи общо на 78071,70 лв. в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР) на дружеството с неотчетени приходи от лихви по договори за заем в общ размер на 43 345,50 лв. на основание чл. 78 ЗКПО и с непризнати разходи в размер на 432 000 лв. по фактура 27371/31.12.2017 г., издадена от Арт Травел Студио ООД - Руска федерация на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, АС - Ямбол е изложил съображения за съответствието му с материалния закон в частта на непризнатия разход в размер на 432 000 лв. по фактура 27371/31.12.2017 г., издадена от Арт Травел Студио ООД - Руска федерация с предмет проучване на пазара на съвместен корпоративен проект . Констатирал е несъответствие между задълженията на този доставчик по договора, сключен на 19.01.2017 г. с касатора и протокола за изпълнението му, акцентирал върху отнасянето на разхода по фактурата по дебита на сч сметка 601 Разходи за материали , както и върху липсата на доказателства за настъпилия от изпълнението на договора резултат при възложителя. Допълнил доводите си с несъответствията относно валутата, обменния курс и размера на посочената в договора цена на услугата и тази по фактурата. Във връзка с неотчетените приходи от лихви по сключени договори за заем с Брадърс ЕФ ЕООД, ЕТ К. Ф. , СНЦ Кармента, С. Д. и С. Х. съдът констатирал, че от ревизираното дружество не са отчитани приходи от лихви по предоставените заемни средства за ревизирания период. Решаващият състав се позовал на принципа на текущо начисляване, регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, изискващ ефектите от сделките да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства. Съдът е възприел като съобразено с материалния закон извършеното от ревизиращите на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО вр. чл. 78 ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат на касатора за 2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АС - Ямбол, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел и обосновани правни изводи. Неоснователен е касационният довод, че ревизията е възложена след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, което възражение не било обсъдено от инстанцията по същество. Нормата предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗКПО (изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.) данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. По предписанието на ал. 2 в релевантната редакция годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Следователно срокът по чл. 109 ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 г., след възлагане и започване на ревизионното производство, което е сторено със ЗВР Р-02002823007201-020-001/07.12.2023 г., връчена на адресата си по електронен път на 08.12.2023 г. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, въз основа на която е преобразуван финансовият резултат на касатора за 2017 г. определя, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Не се спори, че от Строймонтаж - 2012 ЕООД по дебита на сч см 601 Разходи за материали през 2017 г. е отнесена сумата 432 000,00 лв., с която е намален счетоводният финансов резултат на търговеца за отчетната година. Като основание за поемане на този разход е представена фактура 27371/31.12.2017 г. с предмет на доставката проучване на пазара на съвместен корпоративен проект , издадена от Арт Травел Студио ООД - Руска федерация. Според заключението на СИЕ фактурата не е включена в дневниците по ЗДДС на Строймонтаж-2012 ЕООД. Основанието за издаването й е предоставена услуга, но същата е осчетоводена като разходи за материали. Вещото лице е констатирало несъответствия относно валутата, обменния курс и размера на посочената в договора цена на услугата и тази по фактурата. По силата на договор от 19.01.2017 г. сключен между Строймонтаж 2012 ЕООД, възложител, и Арт Травел Студио ООД - Руска Федерация, последното е поело задължението да изготви пълен набор от документи и сертификати, необходими за кандидатстване за получаване на разрешителни/лиценз за извършване на строителна дейност от Строймонтаж 2012 ЕООД на територията на Руската Федерация. Според протокол от 31.12.2017 г. за изпълнението на договора са предадени доклад относно проучване на пазарната среда в Руската федерация за продажбата на български плодове, зеленчуци, алкохолни напитки, сайдери и доклад относно необходими документи за извършване на строителна дейност в Руската федерация. Правилно е приел АС Ямбол, че съдържанието на двата доклада, пресъздаващи общодостъпни информационни източници, препятства формиране на извод те да обективират проучвания за нуждите на касатора. Съответства на предписанията на чл. 7, чл. 8 и чл. 24, ал. 1 ЗСч. изводът на първостепенния съд за липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО на разхода по фактура 27371/31.12.2017 г., както и на вторични счетоводни документи, удостоверяващи основанието за поемане на разхода като текущ разход на дружеството във връзка с извършваната стопанска дейност. По отношение на неотчетените приходи от лихви в общ размер на 43 345,50 лв. и увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО касаторът не е посочил доказателства за опровергаване на констатацията на ревизиращите за предоставени заеми на Брадърс ЕФ ЕООД, ЕТ К. Ф. , СНЦ Кармента, С. Д. и С. Х. във връзка с които през ревизирания период не са отчитани приходи от лихви, макар това да е предвидено в чл. 4, ал. 1 на всеки от заемните договори. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. По смисъла на т. 8.1, б. а и б от СС 18 Приходи , приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, лицензионни такси и дивиденти, се признава, когато сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена и предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката. По силата на т. 8.2, б. а от СС 18 Приходи , приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Първостепенният съд с право е съобразил, че меродавен е моментът на възникване на ефектите от сделки и други събития според чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., предвиждащ принципа на текущо начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Изложеното обуславя извод, че решението не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение