Решение № 3938 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна кооперативна банка (ЦКБ) АД, чрез адв. Вангелов, срещу решение 3177 от 17.10.2024 г. по адм. дело 172/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед I-С-5/09.01.2024 г. на заместник-кмета по Териториално селищно устройство, строителство и благоустрояване (ТСУ, С и Б) при Община Петрич. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Липсват двете кумулативно предвидени предпоставки за учредяване право на преминаване съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ непостигнато съгласие между собствениците и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Ответникът Алфа омега инвест ЕООД не е провеждал преговори с ЦКБ АД за сключване на договор по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване. Неправилно е отхвърлено възражението на касатора, че имотът му ПИ 56126.600.9828 е предвиден за улица, т.е. не е приложима хипотезата на чл. 192 от ЗУТ. ПИ 56126.600.9842 е отреден за УПИ III, квартал 7 по плана на гр. Петрич с влязъл в сила ПУП, който има лице към улица и съответно достъп, отговарящи на нормативните изисквания на ЗУТ, т.е. не е налице втората предпоставка по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Органът неправилно е приел, че имотът предвиден за улица е частен, което позволява да се учреди право на преминаване върху него. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови отмяната на заповедта. Претендира разноските направени пред двете инстанции. Ответникът Заместник кмет по ТСУ, С и Б при Община Петрич, чрез ст. юрисконсулт Здравкова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ответникът Алфа омега инвест ЕООД, чрез адв. Пенелова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като изводите му за законосъобразност на оспорения административен акт не се споделят от касационния състав. С процесната заповед на Алфа Омега Инвест ЕООД е учредено право на преминаване за осигуряване на транспортен достъп до негов имот (съгласно нотариален акт за продажба 093, том I, рег. 2473, дело 87 от 08.04.2020 г., вписан в Служба по вписванията гр. Петрич) - УПИ III, квартал 7 по плана на гр. Петрич, представляващ ПИ 56126.600.9842 по КККР на гр. Петрич, Област Благоевград, последно изменение от 30.04.2020 г., с адрес на ПИ: гр. Петрич, ж.к. 2850, ул. Места 18, площ от 5387 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, през частен имот с идентификатор 56126.600.9828, по КККР на гр. Петрич, Община Петрич, с площ 3948 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: за второстепенна улица, собственост на ЦКБ АД (съгласно определение 2665 от 01.06.2018 г. на Окръжен съд Благоевград по търг. дело 28/2014 г., влязло в сила на 10.12.2018 г., вписано в ДВ, вх. рег. 182/07.02.2019 г., акт 103, т. I, д. 101/2019 г., имотна партида 11909.12888). Преминаването през част от ПИ 56126.600.9828 е за осигуряване на транспортен достъп с площ 209,00 кв.м. съгласно скицата проект, изготвена от проектант с Пълна проектантска правоспособност (ППП) с рег. 05653. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, заповед IV-А-297/16.11.2023 г. на кмета на Община Петрич, протокол от 08.09.2021 г. на комисия по чл. 210, ал. 2 от ЗУТ, назначена със заповед I-С-119/03.09.2021 г. на кмета на Община Петрич, влязъл в сила на 12.10.2023 г. с определение 9622/12.10.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), скица - проект за право на преминаване, и заявления с вх. 92-00-1597/20.05.2020 г. и вх. 92-00-1597-006/04.12.2023 г. от Алфа омега инвест ЕООД. Пред съда са представени копия от покани-предложения от Община Петрич и от Алфа омега инвест ЕООД до касатора като собственик на имот с идентификатор 56126.600.9828 за сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяване на право на преминаване, по които е подадено становище с възражения от ЦКБ АД. Органът е приел липса на постигнато съгласие по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, поради което издал заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е приел акта за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът е приел заключение на съдебно-техническа експертиза от вещо лице геодезист. Въз основа на доказателствата и заключението на СТЕ е достигнал до извода, че са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през имота на касатора до имота на ответника Алфа омега инвест ЕООД. Възприел е становището на СТЕ, че това е икономически най-целесъобразният вариант. Съдът е намерил за законосъобразен извода в заповедта, че не са налице пречки за учредяване на право на преминаване до господстващия имот ПИ 56126.600.9842 на Алфа омега инвест ЕООД, през служещия имот на ЦКБ АД 56126.600.9828, макар, че последният е отреден с действащия ПУП за второстепенна улица. Настоящият състав намира тези изводи на съда за неправилни, несъответстващи на събраните по делото доказателства и приложимите процесуални и материалноправни разпоредби. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма и реквизити (съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ), но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В нарушение на чл. 35-36 от АПК, административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и без да разгледа задълбочено и всестранно възраженията на касатора. Неправилно е приел, че тъй като липсва императивна законова забрана, право на преминаване може да бъде учредено през имот предвиден за второстепенна улица в условията на нереализирана регулация. ЗУТ и подзаконовите актове по устройство на територията ясно разграничават улиците от поземлените имоти, по предназначение, статут и специфики и изисквания към тях. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, поземлен имот е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Съгласно § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ урегулиран поземлен имот или урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Съобразно чл. 8, т. 1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. Чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ регламентира, че с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване, като улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. В чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ също е предвидено, че поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота), а съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Според чл. 70, ал. 1 от Глава Четвърта Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, Раздел II Улични мрежи и техническа инфраструктура на ЗУТ, проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Чл. 70, ал.2 от ЗУТ регламентира, че местоположението на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени планове при спазване на съответните технически правила и нормативи. В случая, издаването на заповед от административния орган за учредяване на право на преминаване е в условията на нереализирана улична регулация. Съгласно решение 17 от 4 ноември 2021 г. по конституционно дело 11 от 2021 г., обн. ДВ, бр. 94 от 12 ноември 2021 г.: Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като техните предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране, както предвижда чл. 108, ал. 1 ЗУТ.. Според мотивите на цитираното конституционно дело, в урбанизираните територии терените, отредени за изграждане на транспортната техническа инфраструктура, са основа за изграждането на улиците и на останалите елементи. За да е налице реален достъп до тази инфраструктура, планът, с който тя е предвидена, трябва да бъде приложен. В § 22, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ са посочени изчерпателно три способа, посредством всеки един от които подробният устройствен план се счита приложен по отношение на регулацията, в т.ч. и уличната: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Третият способ за прилагане на регулацията е класическият начин за придобиване на необходимите на общината имоти чрез провеждане на отчуждителната процедура по Закона за общинската собственост (ЗОбС). При него общината придобива частни имоти и регулацията се счита за приложена след изплащането на справедливо обезщетение. В тази хипотеза прилагането на регулацията зависи изцяло от волята на общината да започне и приключи отчуждително производство по ЗОбС за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидена улица - обект по чл. 205, т. 1 от ЗУТ. Срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗОбС на недвижими имоти съгласно чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, определени по подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, е десет години от влизането в сила на подробния устройствен план. Прилагането на уличната регулация е в правомощията на общината и собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки, нито пък могат да извършат самостоятелно действия за прилагането на тази регулация, доколкото никъде в закона не е предвидена възможност за частноправните субекти да прилагат плановете за регулация. Затова при неприложена улична регулация и с цел да не се възпрепятства инвестиционният процес по застрояване на УПИ от собствениците им, в чл. 190 от ЗУТ е предвидена възможност да се допусне строителство в УПИ чрез прокарване на временни пътища, които осигуряват лице и достъп до имота. Допустимо е и строителството на проводи до имота при условията в чл. 73, ал. 2 от ЗУТ. Конституционният съд е последователен в позицията си, че всяко ограничение на основно право трябва да е наложително за защитата на определена категория обществени интереси, да бъде най-подходящото и възможно най-мекото средство за постигане на конституционно оправдана цел (Решение 14 от 2014 г. по к. д. 12 от 2014 г.; Решение 7 от 2016 г. по к. д. 8/2015 г.; Решение 5 от 2019 г. по к. д. 12/2018 г.).. В процесния акт не е преценен всестранно ефектът (с потенциалните негативи), от учреденото право на преминаване върху характеристиките и функционирането на предвидената по регулация второстепенна улица, както и фактът, че същата е предвидена да осигурява достъп до и да обслужва не само имота на дружеството-ответник по касация, но и на други имоти. Възможно е този вариант на учредено право на преминаване да се окаже явно икономически нецелесъобразно, с оглед ограниченията върху достъпа до всички засегнати имоти. В СТЕ се разглежда само един друг вариант за достъп до имота на Алфа омега инвест ЕООД, преценен без задълбочена обосновка като явно нецелесъобразен. СТЕ е посочила процесното право на преминаване през имота на касатора като икономически най-целесъобразното решение, но това не е тъждествено с кумулативното изискване по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, а именно друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. В аналогичен смисъл е решение 10862 от 14.10.2024 г. по адм. дело 6611/2024 г., ІІ отд. на ВАС. В СТЕ е отбелязано, че имотът на касатора позволява разминаване на превозни средства, т.е. е по-широк (очевидно защото е предвиден за улица), а другият вариант, посочен в СТЕ няма тази възможност. Няма как това да е водещ критерий при преценката за явна икономическа нецелесъобразност. В случая не е съобразен и чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Второстепенната улица представлява строеж четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, буква а от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. а от ЗУТ, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират както следва: т. 4 четвърта категория: буква а - частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VI клас и съоръженията към тях. Безсъмнено е, че улиците са със специфичен устройствен статут и обществено значима функционалност. С оглед изложеното, се установява, че до имота на Алфа омега инвест ЕООД с идентификатор 56126.600.9842 има осигурен достъп посредством улица, създадена още с урегулирането на самия имот. С одобрен и действащ ПУП е отредена второстепенна улица с ширина 3,50 м, осигуряваща достъп до имота, с идентификатор 56126.600.9828. СТЕ потвърждава, че този ПУП е действащ, но регулацията по отношение на улицата не е приложена. Съдът е трябвало да изведе правилния в тази хипотеза извод, че по отношение на процесния имот е налице техническо решение за осигуряване на достъпа до него посредством създадената за целта второстепенна улица. Обстоятелството, че регулацията по отношение на въпросната улица не е приложена правилно е следвало да бъде преценено от първоинстанционния съд като ирелевантно към предпоставките, валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Този въпрос може да бъде разрешен евентуално по реда на чл. 190, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТ (временен път), но не и посредством учредяването на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В случая следва да се отчете наличието на предвидена второстепенна улица по действащ, влязъл в сила ПУП, осигуряваща достъп до процесния имот (и на други съседни имоти), което изключва приложението на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В аналогичен смисъл е тълкуването, дадено с решение 8800 от 15.07.2024 г. по адм. дело 1933/2024 г., ІІ отд. на ВАС. Намесата на административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. В случая е налице начин за достъп до имота на заявителя чрез второстепенна улица и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяната на оспорената заповед. С оглед своевременно заявеното искане от касатора и изхода на делото, следва да му се присъдят направените разноски пред двете инстанции в общ размер от 720 лв., съставляващи заплатени държавни такси за двете инстанции в размер на 370 лв. и 50 лв. и възнаграждение на вещо лице пред първата инстанция в размер на 300 лв.