Решение № 2573 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2011 г.

Решение № 2573 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Добрич срещу решение № 112 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 362/2011 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата Светлана Атанасова Андонова от гр. Добрич моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 112 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 362/2011 г. Административен съд гр. Добрич е отменил решение № 14 от 20.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 244 от 10.03.2011 г. на началник-отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Добрич. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът не е разяснил делото изцяло и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към него майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. По първоначалното дело липсват каквито и да било доказателства, от които да бъде установено как на Светлана Атанасова Андонова от гр. Добрич е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ в качеството й на майка. Липсва заявление за ползване на отпуск, заповед на работодателя за разрешаване на отпуска, декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От така именуваното "уведомление", издадено от осигурителя ЕТ Екатерина Иванова, относно последната декларация не става ясно доколко проверката е изчерпателна, тъй като самата жалбоподателка в молбата от 23.06.2011 г. сочи, че документите на едноличния търговец се съхраняват от счетоводната къща "Давора" ООД, която е с различно седалище и адрес на управление от едноличния търговец, издал "уведомлението". Изясняването на спора от фактическа страна се затруднява и от обстоятелството, че към представената от органите по социално осигуряване административна преписка липсват както посочените по-горе доказателства, така и данни за извършена при осигурителя проверка и за съставен констативен акт. Цитираните доказателства са съществени за изясняване на спорните правоотношения и без наличието им по делото не могат да се правят изводи относно основния спорен въпрос, който е чия е вината за получените без правно основание суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. Погрешни са и правните изводи на съда по приложението на материалния закон. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако не бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение липсва законово основание, както за продължаване на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр) детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията й (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г.), приложима за процесния период, изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗдр, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. По изложените съображения не се споделя тезата на първоинстанционния съд, че настаняването на детето на жалбоподателката в детски ясли през процесния период не е в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства решаването му по същество от касационната инстанция, поради което обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,