Решение № 6602 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2013 г.

Решение № 6602 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Кюстендил против решение № 24 от 12.02.2013 г., постановено по адм. дело № 210/2012 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-62 от 18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, и потвърдено с него разпореждане № 6301182827 от 12.06.2012 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на Бойчо Борисов Зарев от с. Бистрица, общ. Дупница, ул. Христо Ботев № 22 е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в периода от 1.07.2009 г. до 14.01.2010 г. в размер на 2927,18 лева, главница, както и 567,66 лева, лихва. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Бойчо Борисов Зарев от с. Бистрица, редовно призован не се представлява. Постъпила е молба с характер на писмена защита, с която прави искане за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД-12-62 от 18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 6301182827 от 12.06.2012 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на Бойчо Борисов Зарев от с. Бистрица, общ. Дупница, ул. Христо Ботев № 22 е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в периода от 1.07.2009 г. до 14.01.2010 г. в размер на 2927,18 лева, главница, както и 567,66 лева, лихва. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че липсва недобросъвестност в действията на Бойчо Борисов Зарев. Също така е изразил съмнение относно това дали текстът в заявлението "нямам непредставен трудов стаж" не е изписан от Бойчо Борисов Зарев. Административен съд - Кюстендил е отбелязал, че издадените административни актове са постановени в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че служителят на ТП на НОИ не е изпълнил задълженията си по чл. 1, ал. 5 от НПОС, като именно заради това Бойчо Борисов Зарев не е укорим затова, че не е попълнил точно и пълно анализираната декларация, респективно от изписания от него ръкописен текст не може да следва, че същият целенасочено е укрил правнозначимия факт за липса на прекратяване на осигуряването му към 1.07.2009 г. Съдебното решение е постановено при неточно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването и. За да има прекратяване на осигуряването трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Този фактически и правен резултат Бойчо Борисов Зарев счита, че е постигнал с формалното прекратяване на 1.07.2009 г., трудовото му правоотношение като служител в МВР, гр. Дупница, последвано обаче от назначаването му на същия ден - 1.07.2009 г. като служител в "Балканфарма Секюрити" ЕООД, тоест няма преустановяване на трудовата дейност. Прекратяването на трудовата дейност е едно от кумулативно изискуемите условия, заложени във фактическия състав на чл. 94, ал. 1 от КСО, в качеството му на детерминиращо прекратяването на осигуряването. Това основание ще е налице когато има поне един ден, в който лицето не работи след прекратяване на трудовото и осигурително правоотношения. Явно е, че в случая тази материалноправна предпоставка не е била налице и законосъобразно на основание чл. 98, ал. 2 от КСО са отменени актовете, с които е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за получаването и. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно със законната лихва. В случая са налице недобросъвестно получени суми по отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Налице е деклариране на неверни данни, които са от значение за възникване и упражняване на правото на пенсия. В своето заявление от 24.07.2009 г. Бойчо Борисов Зарев изрично е декларирал, че не се осигурява от 1.07.2009 г. Но дори и да се приеме изводът на първоинстанционния съд, че текстът "нямам непредставен трудов стаж" не е изписан от Бойчо Борисов Зарев, то той е представил само акт за прекратяване на трудовото си правоотношение, но не е уведомил пенсионните органи за незабавно възобновяване на трудовата си дейност. С това той не е изпълнил вмененото му задължение за съобщаване на органите по социално осигуряване на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и всички други относими за нейното отпускане. Решаващият състав не е обсъдил разпоредбите на чл. 10 и чл. 94 от КСО заедно с неоспорените доказателства за това, че 1.07.2009 г. до 14.01.2010 г. Бойчо Борисов Зарев не е бил с прекратено осигуряване и за него не е възникнало право на пенсия. Декларирането на неверни обстоятелства не сочи за добросъвестно поведение. През целия период на получаване на пенсията, отпусната без правно основание, не са изпълнени задълженията по чл. 14, ал. 1 от НПОС. След като е изяснено, че ответникът по касационната жалба за процесния период от време е бил осигуряван на повече от едно основание, не е имал прекъсване на правоотношенията с работодателите си и прекратяване на осигуряването за нито един ден и едновременно с това е заблудил административния орган чрез невярно деклариране, първоинстанционният съд неточно е приложил нормата на чл. 114 от КСО и в обжалваната му част е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Бойчо Борисов Зарев срещу оспорените административни актове следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,