Решение № 1533 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2009 г.

Решение № 1533 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на "ОУИ" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 10 от 10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7438 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО между Република България и Федерална република Германия изх. № 26-К-5232 от 21.8.2008 г., на ТД на НАП - ГДО, потвърдено с Решение № 1639 от 7.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП и преписката е върната за ново произнасяне. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено, да се отхвърли жалбата срещу становището и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Кнауф информационен сервис "ГМБХ е взел писмено становище за нейната неоснователност, както и в съдебното заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било становище за липса на основания за прилагане на СИДДО между Република България и Федерална република Германия изх. № 26-К-5232 от 21.8.2008 г., на ТД на НАП - ГДО, потвърдено с решение № 1639 от 7.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, по искане на ответника по касационната жалба. За да отмени становището, че няма основание да се приложи СИДДО с Германия и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне, съда е приел, че дружеството няма място на стопанска дейност в България, с оглед разпоредбата на чл. 5 от СИДДО с Германия, тъй като много малка част от служителите на дружеството са извършвали дейност на територията на България и общият престой в страната не е съществена част от проекта. Същият бил инцидентен за по-малко от 60 дни, т. е. много по-кратко от 6 месеца, който е общоприетият срок за престой за формиране на стопанска дейност. Следователно дейността на дружеството не би могла да бъде с регулярен и постоянен характер, което било основно изискване за място на стопанска дейност. Решението е неправилно, постановено по нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е разглеждал правни основания по Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Германия, на които не би могъл да се позове, без да е прието след провеждане на съответна процедура, че СИДДО следва да се прилага за конкретния случай, без да разгледа разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно именно процедурата по прилагане на СИДДО. Съгласно раздел III на ДОПК са предвидени конкретни и изчерпателни възможности за преценка за прилагане на Спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане. В разпоредбата на чл. 136 от ДОПК е предвидено - За целите на чл. 135, ал. 2 от ДОПК - Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това, чуждестранното лице следва да удостовери пред органа по приходите няколко факта - от т. 1 до т. 4 на ДОПК, в определена поредност - чуждестранното лице е местно лице на друга държава по смисъла на съответната СИДДО, е притежател на дохода от източник в България, не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан и са изпълнени особени изисквания на СИДДО, ако има такива... В настоящето дело следва да се прегледат именно тези факти - дали същите са установени и удостоверени пред и от органите по приходите. Следователно трябва да бъдат разгледани предпоставките по чл. 136 и следващите от ДОПК дали по отношение на конкретния случай могат да се приложат разпоредбите на СИДДО. Такава преценка на първата инстанция няма. Съдът не може да се позовава на разпоредби в СИДДО, ако не е изчерпана процедурата по установяване дали същата трябва да бъде приложена или не. Затова като допълнение може да се посочи, че законодателя е дал възможност в чл. 141, ал. 4 от ДОПК становището за липса на основание за прилагане на СИДДО да подлежи на самостоятелно обжалване от получателя на дохода или платеца по реда на обжалване на ревизионните актове. Като не е изяснил именно тези отделни моменти, съда е постановил решение в нарушение на материалния и процесуалния закони, което следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение