Решение № 1288 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Х. от гр.Варна, чрез процесуалния представител адв. А. Христанов, против Решение 7841 от 30.07.2024г., постановено по дело 634/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС 030422300520447/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Варна, потвърден с Решение 3/29.02.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП).

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът не установил конкретните сделки, формиращи облагаемия оборот за процесния период, както и точната дата на достигане на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Съдът отказал събирането на доказателства, включително и назначаването на експертиза, в нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Съдът игнорирал обстоятелството, че не е доказано получаване на пари от Т. Ш. и Ш. ЕООД. Съдът необосновано приел, че оспореният акт за регистрация е мотивиран и че процесният период е от м.01 до м.12.2022г. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения акт, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция ОДОП гр.Варна, чрез юрк.Д.Стефанова, оспорва касационната жалба по съображения в в писмено възражение и писмени бележки. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000лв.

Представителят на Върховната Прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била законосъобразността на Акт за регистрация по ЗДДС 030422300520447/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 3/29.02.2024 г. на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП.

Приходните органи са установили, че за период от 01.01.2018г. до 31.12.2022г. П. Х. извършва независима икономическа дейност- продажба на право на строеж на обекти в изградени сгради, продажба на апартаменти, доставки на СМР, оборудване и обзавеждане, от която е реализиран облагаем оборот по чл.96, ал.1 ЗДДС.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

От таблиците за определяне на облагаемия оборот в обжалвания акт и събраните при проверката доказателства, съдът констатирал, че облагаемият оборот за периода 01.01.2022 г- 31.12.2022 г. е формиран от следните суми:

• 7 340 лева, получени от Н. К. с основание дооборудване ап. [жк], [улица] , на 31.03.2022 г. (извлечение на л. 94 от преписката);

• 25 425,79 лева, получени от Р. Х., съгласно н.а. 148, том І, рег. 2390, дело 148/2022 г. от 13.04.2022 г. на нотариус рег. 124 (л. 46-47 от преписката), според който Х. купува от Х. апартамент 12, представляващ самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, [улица], с идентификатор 10135.5510.757.1.12, за сумата 48 000 евро, от която 25 425,79 лева ще бъдат платени след подписване на нотариалния акт.

• 20 000 лева, получени от Н. А., съгласно н.а. 62, т. ІІ, рег. 4084, дело 262/2022 г. от 21.06.2022 г. на нотариус рег. 124 (л. 48-49 от преписката), според който Х. продава на А. ателие 1, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5510.757.1.15 на [улица]за сумата 20 000 лева, която ще бъде платена от купувача на продавача след подписване на нотариалния акт.

• 62 250 лева, определени въз основа на н.а. 52, том ІІІ, рег. 7206, дело 452/2022 г. от 11.10.2022 г. на нотариус рег. 124 и н.а. 53, том ІІІ, рег. 7207, дело 453/2022 г. от 11.10.2022 г. на нотариус рег. 124 (л. 22-25 от преписката). Според тези два нотариални акта Х. е продал на Шапошник ЕООД апартамент 9, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.5510.766.1.9 в сграда на [улица], както и прилежащите към апартамента 63,90 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5510.766, съответно за сумата 60 850 лева и сумата 1700 лева, които ще бъдат платени на продавача по банков път след подписването на нотариалните актове.

• 9 600 лева съгласно н.а. 187, том ІІ, рег. 6117, дело 387/2022 г. от 01.09.2022 г. на нотариус 124 (л. 2-3 от преписката), по силата на който Х. е продал на Д. П. С. 454,63 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2517.4712 в гр. Варна, с.о. [заличен текст] .

Това прави неоснователно главното касационното оплакване, че в мотивите на съдебния акт не са посочени конкретните сделки, формиращи облагаемия оборот. Първоинстанционният съд ясно и убедително е мотивирал решаващия си извод, че е доказано извършването на независима икономическа дейност от адресата на оспорения акт в периода 2018-2022г. предвид броя и естеството на извършените сделки, които не могат да се определят като такива, сключени с цел удовлетворяване на собствени на физическото лице и семейството му нужди, а като сделки, извършени по занятие, с цел получаване на регулярен доход.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа и че процесният период не е 01.01.- 31.12.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, в приложимата редакция към 31.05.2022г., всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лева или повече, достигнат за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 АПК на всички основания по чл..146 АПК.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е допуснал такива нарушения като с определението си от откритото съдебно заседание на 05.06.2024г. е отказал събирането на доказателства по молбата на жалбоподателя от 14.05.2024г. Фактът на извършено плащане във връзка с нотариално изповядана сделка за продажба на недвижим имот не е сред обстоятелствата, които подлежат на удостоверяване от нотариуса, поради което отхвърлянето на искането за такова удостоверяване правилно е отказано. Съдът с основание е отказал разпит на свидетел, за когото не е посочено за какви обстоятелства се иска. Искането за назначаване на експертиза също е правилно отхвърлено, защото първата поставена задача не изисква специални знания, а втората - поставя правен въпрос.

Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл.221, ал.2, предл. първо АПК касационната инстанция препраща към тях.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на ответната страна се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,