Решение № 11112 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от А. Колев и Българска народна банка (БНБ) срещу Решение 6355 от 31.10.2022г., постановено по адм. дело 3836/ 2022г. по описа на Административен съд София-град. С първата касационна жалба А. Колев, чрез процесуалния си представител адв. М. Чечова, обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Българска народна банка за разликата от присъдената сума от 4 172,19 лева до предявения размер от 5 624,38 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски съобразно уважената част от иска. С касационната жалба са наведени мотиви за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е намалил размера на обезщетението. Иска отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Касаторът е подал и втора касационна жалба срещу допълнително Решение 251 от 13.01.2023г., постановено по делото, в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, за разликата от присъдената сума до предявения размер от 5 624,38 лева, както и в частта, с която е изменен размера на присъдените разноски. Касаторът- Българска народна банка, чрез процесуални представители гл. юрисконсулт Н. Драгинова и юрисконсулт И. Стоянов, обжалва Решение 6355 от 31.10.2022г., постановено по адм. дело 3836/ 2022г. по описа на Административен съд София- град, в ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на А. Колев обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4 172,19 лева, претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. в резултат на бездействие на БНБ за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта, с която е осъдена да заплати на А. Колев разноски по делото. Касаторът- БНБ твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорваната част да бъде отменено. В писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от А. Колев. Претендира присъждане на разноски. С втората касационна жалба Българска народна банка, чрез процесуални представители гл. юрисконсулт Н. Драгинова и юрисконсулт И. Стоянов, обжалва Решение 251 от 13.01.2023г., постановено по делото в частта, с която е осъдена да заплати законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4 172,19 лева, претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлена молба от БНБ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и в частта, с която е оставено без разглеждане искането на БНБ за присъждане на разноски за съдебна експертиза. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на БНБ и неоснователност на жалбата на А. Колев. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административният съд е бил сезиран с искова молба от А. Колев за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 627,97 лева за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., представляващо законна лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева, ведно със законната лихва от датата на образуване на съдебното производство до окончателното изплащане на сумата. Искът е изменен по молба на ищеца от 11.05.2022г. и от 20.06.2022г. по размер, като е заявена сумата от 5 624,38 лева и е предявен за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. Неправилно съдът се е произнесъл по това искане с диспозитива на съдебния акт, тъй като е следвало да го стори с изричен акт в хода на съдебното производство. Това, обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна, предвид изричното становище на насрещната страна. С обжалваното съдебно решение АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на А. Колев обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 172,19 лева, претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите Корпоративна банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и 1 054 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата до 5 624,38 лева. В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК е постановено Решение 251 от 13.01.2023г., постановено по адм. дело 3836/ 2022г., с което БНБ е осъдена да заплати на А. Колев законна лихва върху сумата от 4 172,19 лева за периода от предявяване на исковата молба 29.05.2015г. до окончателното изплащане на главницата. С решението е отхвърлена молбата на БНБ за допълване на решението в частта за разноските и оставено без разглеждане искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на разноски за съдебна експертиза и е отхвърлено искането на БНБ за допълване на решението в същата му част. С решението е изменена частта за разноските, като БНБ е осъдена да заплати на А. Колев сумата от 708,51 лева разноски по компенсация. За да постанови решението АССГ, от фактическа страна е установил, че жалбоподателят А. Колев е сключил с Корпоративна търговска банка АД /КТБ АД/, сега в несъстоятелност, рамков договор за платежни услуги за потребители от 13.12.2012г. От договора и от представеното банково удостоверение 987/ 23.06.2022г. е установено, че Колев е титуляр на две банкови сметки със салда към 30.06.2014г. съответно от 1595,80 лева и от 200 002,52 лева и към 06.11.2014г. 118,08 лева и 15 056,57 лева. На 20.06.2014г., на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции с Решение 73/ 20.6.2014 г. на Управителния съвет на БНБ поставя банката под особен надзор за срок от три месеца. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на Корпоративна търговска банка. За периода от 30.6.2014 г. до 6.11.2014 г. начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви са възлизали съответно на 18,48 лева и на 1 844,47 лева по съответните банкови сметки. Изплатена е сумата от 196 000 лв. от Фонда за гарантиране на влоговете на банките, като не може да се посочи каква част от сумата е главница и каква лихви. Това е установено от съда чрез приетата и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза. По същество съдът е приел искът за частично основателен. Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19. В срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата. Съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Изложил мотиви, в които приел за неоснователни доводите на ответника за липсата на вреда и причинно- следствена връзка. Решаващият съд е посочил, че периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11. 2014г. Посочил, че реално претърпяната от ищеца вреда по чл. 4 ЗОДОВ възлиза на сумата от 4 172,19 лева. Над този размер искът бил приет за неоснователен и бил отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Касационната жалба на Българска народна банка срещу осъдителната част на решението е неоснователна. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ относно липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ- настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения чл. 221, ал.2 АПК. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. С оглед забавянето в плащанията е налице неизпълнение на задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на иска, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Касационната жалба на Колев срещу отхвърлителната част на решението е частично основателна. Реално претърпяната от Колев вреда представлява законната лихва върху гарантираните суми на депозитите, която изчислена чрез калкулатора на НАП се равнява на 5624,38 лв. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ АД са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума ѝ е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ АД, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен, а втората санкционен характер, поради което е и по-висока. Първоинстанционният съд неправилно е приспаднал от претендираната обезщетителна лихва платената за исковия период договорна такава. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за разликата на сумата от 4 172,19 лева до размера от 5 624,38 лева. Касационната жалба на А. Колев срещу допълнително Решение 251 от 13.01.2023г. по адм. дело 3836/ 2022г., разгледана по същество е основателна. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2019 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. На следващо място с оглед изменението на първоначално предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и изхода от спора пред настоящата инстанция следва да се приеме, че на ответника по иска не се дължи заплащане на разноски и поради уважаването на иска в пълния му размер. С оглед направеното касационно оплакване на А. Колев и предвид основателността на предявения от него иск, следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдената главница в размер на 5 624,38 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При този изход на спора на А. Колев следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 825 лева за всички инстанции, определени при приложението на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред настоящата инстанция няма доказателства за сторени разноски от лицето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение