Решение № 6992 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2018 г.

Решение № 6992 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София срещу решение № 895 от 9.05.2018 г., постановено по адм. д. № 620/2018 г. по описа на АС-Бургас в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Я. Попов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора - [населено място] сумата от 1550 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затвора – [населено място], а именно: недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползване на общите тоалетни и бани за периода от 15.08.2015 г. до 1.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -6.03.2018 г. до окончателното й изплащане Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Попов като неоснователна или –евентуално, да намали присъдената сума до нейния справедлив минимум. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част -над присъдената сума от 1550 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв - е предявена и касационна жалба от Я. Попов чрез адв. Д. Гочев. Този касатор твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Попов в пълния й предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията" –София, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Николова по делото е постъпило писмено становище по същество, с което поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на Я. Попов, а по същество твърди правилност на съдебното решение в отхвърлителната му част и неправилност на същото в осъдителната му част. Касационният жалбоподател Я. Попов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на Касационната жалба на Попов и частична основателност на касационната жалба на ГДИН по отношение размера на присъденото обезщетение. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Я. Попов е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Я. Попов срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и постоянно чувство на унизеност, причинени му от бездействието на затворническата администрация в Затвора – Бургас да му осигури нормални хигиенно-битови условия за исковия период от 15.08.2015 г. до 1.10.2017 г в размер на 15 000 лв. С обжалваното решение АС- Бургас е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Я. Попов обезщетение в размер на 1550 лв за претърпени от него неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора –Бургас, а именно: недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползване на общите бани и тоалетни за периода: от 15.08.2015 г. до 1.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-6.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение исковата претенция на Я. Попов срещу ГДИН за сумата над 1550 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция на лишения от свобода Я. Попов срещу ГДИН за посочения в исковата молба период от над 2 години е основателна, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на приетата като неоспорена от страните справка на началника на Затвора - Бургас и от показанията на разпитаните двама свидетели, както и на разпоредбата на чл. 284, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС и променената съгласно чл. 284, ал. 3-5 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ПЗР от същия закон доказателствена тежест, е приел, че за исковия период ищецът е пребивавал в Затвора – Бургас в изпълнение на наказание " доживотен затвор". За този период Попов е бил настанен в пренаселени килии с около 20 други затворници, спящи на триетажни леглови вишки, в резултат на което е пребивавал на жилищна площ под 2 кв. м. на човек –далеч под минимално полагащата му се жилищна площ от 4 кв. м. За да приеме за доказано твърдението на Янков за пренаселеност на килиите, съдът се е позовал на некоректността на изготвената от началника на Затвора- Бургас и неизпълнение на задължението му да предостави на съда точно и добросъвестно изисканата от него по чл. 284, ал. 3 информация за броя, вида, площта на обитаваните от Попов за исковия период спални помещения и средния брой негови съкилийници. Съдът е приел, че в рамките на исковия период всички затворнически килии, обитавани от Я. Попов, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20. 00 ч. вечер до 06. 00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в присъствието на останалите съкилийници. Наличните един или повече прозореца в килиите са с размери, които не позволяват нормален достъп до естествена светлина и свеж въздух, още повече, че отварянето им за проветрение е фактически невъзможно, тъй като е препятствано от вишките на леглата. Изключителната пренаселеност при ползването на баня и топла вода в общите за това помещения лишава ищеца от възможност за поддържане на нормална лична хигиена. Лоши са и хигиенно-битовите условия в килиите- няма реално обезпаразитяване, в килиите има хлебарки, мишки, дървеници. По горните съображения АС-Бургас е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на Попов за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора – Бургас да осигури на ищеца нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство– задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил справедлив размер на обезщетението за претендирания период- 1550 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 6.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция на Попов над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв като неоснователна. Съдебното решение е частично неправилно. Предявената от касатора Я. Попов касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е изцяло неоснователна. Частично основателна, и то само по отношение размера на присъденото в полза на Попов обезщетение за неимуществени вреди, е касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София. Настоящата касационна инстанция приема, че с оглед кумулативния ефект на лошите битови условия, в които е поставен ищецът, времетраенето и интензитета на неимуществените вреди справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 1100 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска – 6.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение в осъдителната му част за сумата над 1100 лв до пълния присъден размер от 1550 лв следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на Я. Попов срещу ГДИН за сумата над 1100 лв до 1550 лв като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение