Решение № 304 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 790/2012 г.

Решение № 304 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 790/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. В. Г. - чрез пълномощника си, против решение № 53/21.03.2012 г. по въззивно нохд № 76/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с липсата на мотиви по въпроса за размера на предмета на деянието, довело до явна несправедливост на наложеното по вид наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно - за определяне на друго по вид наказание съобразно правната възможност по чл. 55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд с присъда № 379/17.11.2011 г. по нохд № 628/2011 г. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 28.06.2011 г. в землището на с. О. предложил подкуп - банкнота от 20 лева, пуйка на стойност 21 лева и 1 бр. зелка на стойност 0,60 лева или на обща стойност 41,60 лева на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - младши автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР гр. Ст. Загора-св. В. Г., за да не извърши действие по служба - да не бъде тестван за алкохол. На основание чл. 304А вр. чл. 54 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл. 307А за сумата 20 лева и чл. 68, ал. 1 за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 189/2008 г. на Пирдопския районен съд. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Въззивният съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 76/2012 г. изменил присъдата в частта относно квалификацията като оправдал подсъдимия по чл. 304А, пр. 1 НК - да е предложил подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение и го признал за виновен по чл. 304А, пр. 2 НК - че е предложил подкуп на полицейски орган - младши автоконтрольор. Потвърдил присъдата в останалата част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата подсъдимия, в която е мотивирано становището за явна несправедливост на наложеното наказание с неотчитане на съществено обстоятелство - ниската стойност на предмета на деянието. Въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка въз основа на обоснована оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Намерил е основание за изменение само относно квалификацията на деянието съобразно данните за длъжностното качество на свидетеля В. Г. и в този смисъл е изменил присъдата. По повод жалбата на подсъдимия е изложил съображения за неоснователността й. По недвусмислен начин е заявил съгласието си с първоинстанционния съд, че са налице предпоставките по чл. 54 НК за налагане на наказанието, което по вид лишаване от свобода и в размер на 4 месеца е определил като справедливо и съответно на извършеното и целите по чл. 36 НК. Вярно е, че не е изброил подробно всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, но е определил като правилна процесуалната дейност на първоинстанционния съд при цялостната им и съобразно действителния смисъл оценка на установените, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и че не са налице основания да се приложи предвидената като изключение правна възможност по чл. 55 НК и да се определи друго по вид наказание. Съдът не е бил длъжен да повтаря или да допълва съображенията на първоинстанционния съд, с които е обосновал решението си по въпроса за наказанието, след като е заявил по несъмнен начин съгласието си с тях, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна. Между обстоятелствата, които са отчетени като значими за решаване на въпроса за отговорността, е ниската стойност на материалната облага, която подсъдимият е предложил на проверяващото лице. Определено е като смекчаващо по смисъла на чл. 54 НК и е обосновало извода, че конкретно извършеното деяние е с ниска степен на обществена опасност, но не и със значение на изключително по смисъла на чл. 55 НК. Вярна е и оценката, че останалите индивидуализиращи обстоятелства по своята тежест и характер не могат да бъдат определени като многобройни. Законосъобразно е решението, взето въз основа на обоснованата оценка на относимия за решаване на въпроса за отговорността доказателствен материал, да бъде наложено наказание по вид лишаване от свобода и в размер при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и минимално превишаващ най-ниския, предвиден в закона за този вид. Основанието за извършване на инкриминираното деяние е да се прикрие извършено от подсъдимия нарушение на правилата за движение - управление на МПС след употреба на алкохол. Видно от данните в справката за съдимост, издадена на негово име, постановените предишни присъди, включително и приведената по реда на чл. 68, ал. 1 НК, са за престъпления по чл. 343Б НК - управление на МПС след употреба на алкохол, за което е бил лишаван и от право на управление за различни срокове. Санкционирането от съда и последиците не са били достатъчно основание да мотивират у подсъдимия поведение към спазване правилата на обществото и закона, поради което по-голяма снизходителност би довела до определяне на наказание в нарушение на принципа по чл. 35, ал. 3 НК и чл. 36 НК. Водим от изложеното за липса на основания за отмяна или изменение по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение