Решение № 319 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 962/2012 г.

Решение № 319 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 962/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесети трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Х. Г. Г. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязла в сила присъда № 124 от 27.10.2009 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 653/09 г., изменена с решение № 42 от 17.03.2010 г. от Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 7/2010 г. В искането се твърди, че до задържането си в Република У. не е знаел за въззивното решение и за влязлата в сила присъда на първоинстанционния съд. Позовава се на хипотезата на чл. 423, ал. 5 НПК за предоставени гаранции от Република България. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. П.) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: От материалите се установява, че въз основа на внесения обвинителен акт е образувано съдебно производство по н. о. х. д. № 653/09 г. по описа на Варненския окръжен съд, който го е разгледал изцяло в присъствието на осъдения и е постановил спрямо него осъдителната си присъда. По протест и жалба е било образувано въззивно производство. За съдебното заседание на 19.02.2010 г. подсъдимият е бил призован чрез баща си, но се е явил само упълномощеният защитник. Варненският апелативен съд е разгледал делото и се е произнесъл по същество с решение от 17.03.2010 г., с което е изменил присъдата на първоинстанционния съд. Поради невъзможност да бъде намерен, решението е било съобщено на подсъдимия чрез упълномощения му защитник и след изтичане на срока за обжалване присъдата е влязла в сила. При тези данни искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като подсъдимият не е имал качеството на задочно осъден, респективно по отношение на него не е била постановена задочна присъда. Следователно той няма и правото да иска възобновяване на наказателното производство поради неучастието му в него. Същият е имал пълна възможност да участва и да се защитава лично в наказателното производство, включително да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси (чл. 55 НПК). По делото липсват данни за предоставени гаранции от българската държава по смисъла на чл. 423, ал. 5 НПК, поради което и доводът в посочения аспект не обуславя възобновяване на делото. Искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК