Решение № 54 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2020 г.

Решение № 54 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 798/20 г. на ВКС ІІІ ГО е допуснато касационно обжалване на решение № 130/20 г., постановено по в. гр. д. № 2393/19 г. на ОС гр. Пловдив по жалбата на А. Б. И. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос "В кои случаи несъответствие между диспозитив и мотиви води до недопустимост на съдебното решение?". По формулирания въпрос, настоящият състав на ВКС ІІІ ГО намира следното: Едно съдебно решение е недопустимо, когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнесъл се е по непредявен иск, извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита (чл. 6 ГПК). От друга страна при противоречие между формираната воля на съда и изразената такава в диспозитива на решението е налице очевидна фактическа грешка (чл. 247 ГПК), като изразената воля подлежи на поправка в съответствие с формираната воля на съда. Следователно при противоречие между диспозитив и мотиви, едно решение ще е недопустимо, само когато формираната воля на съда нарушава диспозитивното начало в процеса. В случая въззивният съд неправилно е обезсилил решение № 2947/12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 19819/18 г. на РС- гр. Пловдив, защото въпреки констатираното противоречие между мотиви и диспозитив на първоинстанционното решение, районният съд е формирал волята си по предявените искове. Въззивният съд правилно е приел, че е сезиран с искове по чл. 59, ал. 9 СК, предявени насрещно от двамата родители Н. С. И. и А. Б. И. за изменение на режима за упражняване на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря Й. А. И. (родена през 2010 г.), като вместо определеното вече съвместно упражняване на родителските права, всеки от родителите е поискал те самостоятелно да му бъдат възложени. Също така правилно е приел, че първоинстанционният съд е формирал волята си по така предявените искове, но грешно е изразил волята си в диспозитива на решението тъй като е посочил, че исковете са за изменение на режима на лични контакти. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал това противоречие между мотиви и диспозитив като произнасяне по непредявени искове, защото в случая е била допусната очевидна фактическа грешка, която може да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК. Първоинстанционният съд е формирал волята си по предявените искове, както е констатирано от въззивния съд и не е нарушил диспозитивното начало в процеса. При това положение решението на въззивния съд следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО