Решение № 15698 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2009 г.

Решение № 15698 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Сливен, срещу решение № 45 от 28.04.2009 г. по адм. дело № 8 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Стефан Добрев Стефанов от гр. Сливен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 45 от 28.04.2009 г. по адм. дело № 8 от 2009 г. Административният съд - гр. Сливен, е отменил решение № 6 от 5.03.2008 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Сливен, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на Стефан Добрев Стефанов от гр. Сливен. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно и въз основа на доказателствата по административната преписка съдът е приел, че липсват данни Стефанов да е бил уведомен за започването на административната процедура по издаване на оспорения административен акт. Нарушена е императивната норма на чл. 26, ал. 1 от АПК. По същата преписка няма и доказателства, от които да се направи изводът, че административният орган е осигурил възможност на Стефанов да прегледа документите по преписката и да се запознае с тях. Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 АПК, гарантиращо участието на страните в административното производство. Член 12, ал. 1 АПК задължава органите да осигурят откритост на информацията в административното производство. Според чл. 8, ал. 1 АПК всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството, имат равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси. Цитираните по-горе императивни правни норми са били нарушени в производството по издаване на решение № 6 от 5.03.2008 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Сливен. С последното регистрацията е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Този текст, който е във връзка с чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ, се отнася до случаите, при които безработният не е уведомил поделението на Агенцията по заетостта за промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок. Други фактически основания в тази заповед липсват. Не е посочено също така каква всъщност е промяната, която административният орган е установил. В потвърждаващото решение № 64 от 7.04.2008 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Бургас, вече се обсъжда наличие на трудов договор и постъпване на работа. Но това вече е основание за прекратяване на регистрацията по чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ. Следователно висшестоящият административен орган вече въвежда ново правно основание - обстоятелство, което рефлектира негативно върху правото на защита на участващото в административното производство лице. Ако и според директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Сливен, промяната в декларираните обстоятелства е била данни за сключен трудов договор, то той е следвало да приложи чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ, който се отнася до прекратяване на регистрацията в случай, че безработният започне работа и е осигурен или подлежи на осигуряване по реда на чл. 4 от КСО. Налице е нарушение на материалния закон. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формирането на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на опитните правила, на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати при постановяването на процесното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,