Решение № 4371 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2019 г.

Решение № 4371 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Андонио Петрофф" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2242/29.03.2019 г. по адм. д. № 13994/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221516006864-091-001/02.06.2017 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221516006864-091-001/02.06.2017 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. общо 13 800 лв с 2557, 56 лв лихви общо поради увеличение на финансовия резултат с непризнати разходи за неустойки на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице по ЗКПО в РА. Страните не спорят по фактическата обстановка – сключени са договори с "Викислав" ЕООД, "Ирен 2006" ЕООД, "И. В. топ тур" ЕООД и "Джитрон" ЕООД за доставка на кухненско и барово оборудване за заведения за бързо хранене, оборудване за бързо хранене, доставка на стоки за извършване на търговия с плодове и зеленчуци, оборудване за електронна паркинг система – машини за билети за паркинг и софтуер, високо скоростна бариера, единичен детектор, открит панел, детектор за блокада потока на превозни средства и детектор за потока на коли, в които е договорена неустойка в размер 10% от направените плащания при неизпълнение на договора в срока по чл. 10. В чл. 10 от договорите са посочени три различни срока, а във възлагателните протоколи още един срок. Не са договорени авансови плащания, въпреки значителната стойност на договорените доставки. Ревизираното лице е изпратило уведомителни писма на възложителите, че не може да изпълни доставките поради липса на финансови средства, след което са съставени споразумителни протоколи за определяне размера на неустойката по всеки от договорите, издадени са сметки по чл. 84 от ППЗДДС за сумата по неустойката, по време на ревизията са представени разходни касови ордери без подпис на получател. С възражението против РД са представени разходни касови ордери с подпис на получател – неизвестно лице. При тази фактическа обстановка обосновано съдът и органите по приходите са приели, че договорите са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, в който случай е приложим чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Правилен е изводът на съда, че не е доказано плащане на неустойките въпреки счетоводното им отразяване от ревизираното лице и възложителите, след като не са представени подписани от възложителите разходни касови ордери, а впоследствие представените нямат индивидуализиращи данни на лицата, подписали за получател. Съдът е приел, че договорите противоречат на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, не са сключени, за да породят стопански отношения, а клаузите за неустойките са в нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, след като са извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция на неустойката. Правилно съдът се е позовал на тълк. р. № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Ф., че са договорени обеми на доставките без предвидено авансово плащане по доставки, извън основния предмет на дейност на ревизираното лице – търговия с дрехи и бира и безалкохолни напитки, надхвърлящи значително оборотите на възложителите, при посочени в договорите 3 различни срока за изпълнение и четвърти по възлагателните протоколи правилно са преценени от съда като установяващи липса на намерение на страните по договорите, последните да бъдат изпълнени, целящи да се създаде задължение за ревизираното лице за заплащане на неустойка, с което да са намали финансовия резултат на дружеството. Представените оферти не променят фактическата обстановка по делото, след като за изпълнение на договорите ревизираното лице не е предприело никакви действия по снабдяване със оборудване и стоките, които е следвало да достави по договорите. Поисканите кредити, по които касаторът е получил отказ от едно и също дружество за получаване на 200 000 лв от м. 4. 2014 г. и 140 000 лв от м. 2. 2015 г. не биха осигурили необходимите финансови средства за изпълнение на поетите задължения по договорите на обща стойност 855 000 лв за 2014 г. и 480 000 лв за 2015 г., поради което не са достатъчни, за да се приеме, че ревизираното лице е имало намерение да изпълнява сключените договори. Законосъобразно съдът е приел, че са налице и предпоставките на чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице с разходите за неустойки, които не са документално обосновани, след като представените разходни касови ордери не отразяват вярно осъществени стопански операции. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение със съставянето на РД след изтичане на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Срокът е инструктивен и неспазването му не представлява съществено процесуално нарушение по ДОПК. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1025, 83 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,