Решение № 4885 от 19.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, понастоящем ТД Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. А. Шулева против решение 206/17.05.2021 г. на Административен съд Хасково постановено по адм. дело 761/2020 г., с което е отменено решение рег. 32-229618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002H0003557/07.01.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза. Излага подробни аргументи във връзка с обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки. Иска отмяна на решението ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от насрещната страна. В писмено становище от 24.02.2022 г. е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по конкретно посочени въпроси.

Ответникът Елисе ООД, гр. Хасково, чрез адв. М. Айдарова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 23.07.2021 г. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е било решение с рег. 32-229618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002H0003557/07.01.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска към Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във вр. с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, е отказано приемане на митническата стойност на стока 1 и е определена нова митническа стойност на същата стока в размер на 85442,24 лева (14288 бр. х 5,98 лева/бр.). Разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания мита 3215,07 лева и ДДС 6110,51 лева и са установени за досъбиране мита (А00) в размер на 7038 лв. и ДДС (В00) 13137,61 лева, ведно с лихва за забава, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 07.01.2018 г.

В хода на развилото първоинстанционно съдебно производство е допуснато провеждането на съдебно икономическа експертиза, заключението по която е възпроизведено подробно в съдебния акт. Процесуалният представител на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници се е противопоставил на приемането на експертизата в съдебно заседание проведено на 20.04.2021 г., като в становище от 16.04.2021 г. са обективирани доводи за неотносимост на заключението. Съдът изцяло е кредитирал експертното заключение, като компетентно и безпристрастно изготвено.

В обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност съгласно чл. 101, пар. 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл.19, ал.1 и чл.15, ал. 2, т. 8 от ЗМ.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК като немотивиран, издаден при липса на предвидените в закона материалноправни предпоставки и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Установил е, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките произтичат от по-ниската й стойност спрямо справедливата цена, валидна за тях в ЕС, която според данните, предоставени на държавите членки чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия е 7.86 лева/кг. Въз основа на заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е приел, че този извод на митническите органи е незаконосъобразен. Обоснован е извод, че тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, може да представлява справедлива цена, като средни цени за групата стоки от продуктов код 63014090, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е посочил, че понятието справедливи цени е въведено в ЗМ в сила от 01.01.2020 г., което е след момента на осъществяване на вноса по ЕАД MRN: 18BG002002H0003557 от 07.01.2018 г., като използваните данни от THESEUS са за различен период, несъвпадащ с датата на вноса. Според съда от заключението на експертизата по несъмнен начин се установява, че извършеното сравняване с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК, каквито са процесните.

Предвид липсата на други изложени данни в оспореното митническо решение, съдът е възприел отказа за приемане на декларираната договорена стойност на стоките за немотивиран и незаконосъобразен.

Съдът е посочил, че съдебно-икономическата експертиза е установила, че плащането на декларираните стоки е извършено от вносителя към продавача по сметка, което се потвърждава от Суифт за банков трансфер от 28.11.2017 г. издаден от Райфайзен Банк, като е налице осчетоводяване както на доставката, така и на плащанията чрез регистриране на данните в съответните счетоводни сметки от вносителя. Въз основа на заключението е обоснован извод, че се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

Административният съд е приел, че пристъпвайки немотивирано към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е издал оспорения акт и в нарушение на материалния закон.

Според съда, дори да се приемат за доказани предпоставките по чл. 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, то процесното решение е постановено при неспазване на материалноправните предпоставки и в частта му, с която митническата стойност на стоката е определена съгласно вторичния метод по чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013.

В тази връзка съдът е отбелязал, че в оспореният акт е посочен номерът на митническа декларация от 26.10.2017 г., която е послужила за база за определяне на новата митническа стойност, като е вписано, че същата е за поларни одеяла различни размери 100 % полиестер - 6 444 бр.. Прието е, че липсват данни, от които да се установи дали тези стоки са произведени в същата държава, от същия производител, дали имат подобни характеристики, за да се прецени качеството и репутацията им, включително съществуването на търговска марка. Според съда не може да се установи и дали стоките се търгуват на същото търговско равнище като стоката, чиято стойност се определя. Прието е, че не е извършен анализ на условията по доставката по процесната декларация и тези по взетата, като база друга митническа декларация. Обоснован е извод, че актът е недостатъчно мотивиран, тъй като не съдържа изложени факти, от които да се направи обосновано предположение, че посочените в него договорни стойности са именно на сходни стоки, необходимо за приложението на чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

От заключението по СИЕ съдът е приел за установено, че митническите органи са определили нова митническа стойност в размер на 5.98 лв./бр. на база за определяне MRN 17BG005808H0121868/26.10.2017 г., като в използваната за база митническа декларация са декларирани 6444 бр. одеяла, а в процесната са декларирани 14 288 бр. одеяла, което е в подкрепа на извода, че не са налице законовите изисквания за сходни стоки. Според съда, дори визираните в MRN 17BG005808H0121868/26.10.2017 г. поларни одеяла различни размери 100 % полиестер да се приемат за сходни стоки на процесните полиестерни одеяла - 14 288 бр. и опаковки за тях, то в решението не е коригирана използваната за база за определяне стойност, като не е съобразена значителната разлика в броя на декларираните стоки (14 288 бр.) и този на сравняваните сходни стоки (6 444 бр.). Направен е извод, че значителното превишаване на броя на процесните стоки води до визираните в чл. 141, пар. 1, изр. последно от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 разлики, които е следвало да намерят отражение в акта чрез предвидената в пар. 2 на същата разпоредба корекция. Прието е, че оспореното митническо решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако са били съобразени разликите и е била направена корекция, тя би оказала влияние върху размера на определената митническа стойност на стоката, а оттам и върху размерите на определените за доплащане мито и ДДС.

Според съда не е ясно защо мотивирайки основателните си съмнения относно декларираната стойност на стоката (1.88 лв./бр. или 1.49 лв./кг.) с това, че същата е по-ниска спрямо справедлива цена в размер на 7.86 лв./кг, митническите органи са определили новата митническа стойност на 5.98 лв./бр.

На първо място, касационната инстанция следва да се произнесе по искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. ?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.

Настоящата съдебна инстанция намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По идентични дела Върховният административен съд вече се е произнасял относно отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от общностното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна. В този смисъл настоящото искане с правно основание чл. 267 ДФЕС се явява неоснователно.

По касационната жалба:

Обжалваното решение валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт, който е съобразен с доказателствата, като съдът правилно е възприел установените факти и правилно е приложил относимия за случая материален закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт.

Правилно първостепенният съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките уредени в чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) 952/2013" ). Съгласно чл. 70, пар. 1 от Митническия кодекс /МК/ основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съобразно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 административният съд е очертал предпоставките, при които митническите органи могат да приемат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, предвидени в чл. 141 от Регламента за изпълнение.

Правилен и обоснован в съответствие с доказателствата по делото и заключението по СИЕ е изводът на първостепенния съд, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Визираното в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не и на анализ на конкретни данни. Неоснователни са твърденията на касатора, че основателните съмнения в декларираната митническа стойност са на база извършен сравнителен анализ в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за внос на идентични или сходни на процесната стока, тъй като същите не кореспондират с фактическите основания, които са послужили за издаването на оспореното митническо решение.

Правилен е изводът на административния съд, че при издаването на оспорения акт е нарушен материалният закон. Процесното митническо решение не съдържа абсолютно никакъв анализ на стоките, които са послужили като база за приложение на вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. Липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесния внос.

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Въз основа на тази нормативна регламентация следва да се възприемат, като правилни и законосъобразни изводите на първостепенният съд, че в оспореното решение не е извършен анализ на критериите за сходство на стоките по смисъла на чл. 1 пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение. Правилна е извършената от съда преценка, че послужилата като база митническа декларация не съответства по време на процесния внос, тъй като митническата стойност за стока 1 е определена въз основа на осъществен внос от 26.10.2017 г., като е установена и значителна разлика в количеството на стоките, чиято митническа стойност е послужила за прилагане на метода по чл. 74, пар. 2 б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В случая не се установява дали при прилагането на вторичния метод по чл. 74, пар. 2 б. б са съобразени и условията на доставката, както правилно е отчел и първоинстанционният съд. Възприетите изводи от съда за незаконосъобразност на оспореното митническо решение на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК изцяло се подкрепят от проведената и кредитирана от съда СИЕ, която е установила наличието на разлики в обхвата на стоките по продуктов код от ТАРИК 630140190 с тези по процесния внос, както и факта на плащането между страните по сделката и надлежното му счетоводно отразяване от Елисе ООД.

Въз основа на изложеното следа да се споделят като правилни и законосъобразни изводите на административния съд, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от дружеството вносител договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 пар. 1 и пар. 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, пар. 2, б. б) във връзка с чл. 1, пар. 2, т. 14 от МКС.

В този смисъл е и решение 12930 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело 4843/2021 г. на настоящия съдебен състав, в което е разрешен сходен правен спор между същите страни.

По изложените съображения обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Елисе" ООД в размер на 1 500 лева. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума е близка до нормативно определения размер по чл. 8, ал.1, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и предоставения обем на процесуална защита.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,