Решение № 2653 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2012 г.

Решение № 2653 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лилия Василева Иванова от гр. София срещу решение № 3986 от 11.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4131/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С това решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящата касационна жалбоподателка Лилия Василева Иванова срещу решение № РО-207 от 3.04.2012 г. издадено от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО"), с което е потвърдено разпореждане № 3802096990 от 6.01.2012 г. издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване при СУ "СО" за спиране на добавка към пенсията отпусната по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, и представените по делото писмени бележки, Лилия Василева Иванова от гр. София моли решението на Административен съд София - град да бъде отменено, както и да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - главният директор на СУ "СО", чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за страната акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. По дело няма спор по фактите и те правилно са установени от първоинстанционния съд. На 29.04.2011 г. Лилия Василева Иванова е подала заявление за отпускане на добавка към пенсията си по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг Жеко Гочев Иванов, починал на хх.хх.хххх г. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници изх. № 0010088 от 5.04.2011 г., издадено от Столична община, в което Лилия Василева Иванова фигурира като законен наследник - преживяла съпруга на Жеко Гочев Иванов. В едномесечен срок от подаване на заявлението ръководителят по "Пенсионно осигуряване" при СУ "СО" с разпореждане № 3802096990 от 5.05.2011 г. е отпуснал добавка към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Лилия Василева Иванова, считано от 1.04.2011 г. На 16.08.2011 г. в СУ "СО" е постъпила молба от Весела Жекова Иванова - дъщеря и законен наследник на починалия Жеко Гочев Иванов за изплащане на полагащия й се дял от неполучена пенсия на починалия й баща. Към молбата е приложено решение от 02.03.2011 г. постановено по гр. дело № 5216/2010 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80 състав, съгласно което бракът между съпрузите Лилия Василева Иванова и Жеко Гочев Иванов е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Не е спорно обстоятелството, че така постановеното решение не е влязло в сила и същото е било обжалвано и от двамата съпрузи, като след подаване на въззивната си жалба Жеко Гочев Иванов е починал на 26.03.2011 г. С писмо вх. № ОП - вх-87 от 21.12.2011 г., Софийски районен съд е уведомил органите на СУ "СО", че бракоразводното решение не е влязло в сила, тъй като пред Софийски градски съд е образувано производство по въззивна жалба на преживялата съпруга и на наследниците на починалия Жеко Гочев Иванов срещу първоинстанционното решение. С разпореждане № 3802096990 от 6.01.2012 г. на ръководител "ПО" при СУ "СО" е спряно изплащането на добавката, отпусната по реда на чл. 84 от КСО за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Лилия Василева Иванова, считано от 21.12.2011 г. В разпореждането е посочено, че до представяне на влязло в сила съдебно решение, с което по безспорен начин да се установи статута на лицето дали същата е законен наследник на Жеко Гочев Иванов или има статут на разведена е налице основание по чл. 95, ал. 2 от КСО вр. чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на отпуснатата добавка по чл. 84 от КСО, считано от 21.12.2011 г. (датата на писмото на Районен съд - София). С жалба вх. № 201 от 2.03.2012 г. Лилия Василева Иванова е оспорила пред главния директор на СУ "СО" това разпореждане, като административното производство е приключило с издаването на решение № РО - 207 от 3.04.2012 г. на ръководителя на СУ "СО", което е било предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху това, налице ли са били основанията разписани в нормата на чл. 95, ал. 2 от КСО за спиране на отпуснатата по реда на чл. 84 от КСО добавка към пенсията на Лилия Василева Иванова. Съгласно тази разпоредба длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Така регламентирано в тази хипотеза, пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Негова е преценката дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. При съдебния контрол на актове издадени при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове - чл. 169 от АПК. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В случая, както правилно е приел и състава на Административен съд София - град, безспорно са били налице всички предпоставки за издаване на разпореждането от пенсионния орган за спиране на отпуснатата добавка. От представеното от Районен съд - София удостоверение е видно че между Лилия Василева Иванова и Жеко Гочев Иванов, преди смъртта на последния е имало висящ бракоразводен процес. След смъртта на Жеко Гочев Иванов така предявеният брачен конститутивен иск при условията на чл. 52, ал. 2 от СК се е трансформирал в установителен, тъй като е продължен от наследниците на починалия съпруг. При едно евентуално уважаване на този иск от въззивната инстанция и при приемане от гражданския съд, с влязло в сила решение, че бракът е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вида на преживелия съпруг, в случая по вина на Лилия Василева Иванова, то съгласно чл. 54, ал. 1 от СК след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг. Това правило важи и при продължаване на производството по брачния иск от наследниците на починалия съпруг. Това безспорно има значение във връзка с получаваната от Лилия Василева Иванова добавка към пенсията и тъй като тази добавка тя има право да получава само ако е преживяла съпруга на Жеко Гочев Иванов - арг. чл. 84 от КСО. Наличието на висящ и неприключил брачен процес, безспорно е от категорията обстоятелства които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата по реда на чл. 84 от КСО добавка към пенсията на касаторката. Влязлото в сила решение на гражданския съд по този въпрос, ще е основание или за прекратяване на получаването на тази добавка (при доказана вина на преживялата съпруга Лилия Василева Иванова) или за възобновяване на получаването на спряната добавка при условията на чл. 95, ал. 2, изр. 2 от КСО (при доказана липса на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения от страна на Лилия Василева Иванова). При втората хипотеза правата на касаторката са защитени, тъй като тя има право да получи цялата пенсия от датата на спирането й. До приключването обаче на това съдебно производство с влязло в сила решение, получаването на добавката следва да бъде спряно, тъй като безспорно са налице основания които могат да доведат до нейното прекратяване, както правилно е процедирал в случая пенсионния орган. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,