Решение № 4429 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 83/2015 г.

Решение № 4429 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 83/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кубрат Автотранспорт" АД, ЕИК 116047294, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 25, ет. 4, офис 8, срещу Решение № 6090 от 16.10.2014 г., постановено по адм. дело № 11620/2013 г. по описа на Административния съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2101302931 от 11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с Решение № 1835 от 28.10.13 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП и "Кубрат Автотранспорт" АД е осъдено да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3 953.71 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че процесните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. По отношение на дължимите суми за осигурителни и здравни вноски, счита, че сумите са грешно изчислени и са включени служители, които са напуснали дружеството в периода на извършваната проверка. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2101302931 от 11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1835 от 28.10.13 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2011 г., м. 10.2011 г., м. 03.2012 г., м. 05.2012 г., м. 06.2012 г. и м. 07.2012 г., както следва: по фактура № 0000000210 от 29.07.2011 г. и фактура № 0000000221 от 29.10.2011 г., издадени от "Марси Консулт" ЕООД, с предмет на доставка "консултантска услуга по дело 7795/2010 г.", с данъчна основа в общ размер на 40 400 лв. и ДДС в общ размер на 8 080 лв.; по фактура № 1000000009 от 26.03.2012 г., издадена от "Белмекен - 66" ЕООД, с предмет на доставка "текущ ремонт", с данъчна основа в размер на 13 200 лв. и ДДС в размер на 2 640 лв.; по фактура № 0000000731 от 8.05.2012 г. с данъчна основа в размер на 108 500 лв. и ДДС в размер на 21 700 лв., с предмет на доставка "проучване и консултиране по сделка с контрагенти от Германия", фактура № 0000000732 от 22.05.2012 г. с данъчна основа в размер на 150 000 лв. и ДДС в размер на 30 000 лв., с предмет на доставка "изготвяне документи, сключване договори и посредничество за доставка на товарни автомобили от Германия", и фактура № 0000000778 от 23.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 106 100 лв. и ДДС в размер на 21 220 лв., с предмет на доставка "консултация и посредничество по сделка за покупко-продажба", всички издадени от "Навигатор Груп" ЕООД; по фактура № 3000000000 от 05.06.2012 г. с данъчна основа в размер на 42 540 лв. и ДДС в размер на 8 508 лв., с предмет на доставка "резервни части, компоненти и материали", фактура № 3000000001 от 12.06.2012 г. с данъчна основа в размер на 43 600 лв. и ДДС в размер на 8 720 лв., с предмет на доставка "резервни части, компоненти и материали"; фактура № 3000000002 от 22.06.2012 г. с данъчна основа в размер на 44 960 лв. и ДДС в размер на 8 992 лв., с предмет на доставка "резервни части, компоненти и материали"; фактура № 3000000003 от 26.06.2012 г. с данъчна основа в размер на 73 400 лв. и ДДС в размер на 14 680 лв., с предмет на доставка "резервни части машина за чаши" и фактура № 3000000004 от 7.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 49 150 лв. и ДДС в размер на 9 830 лв., с предмет на доставка "резервни части по опис", издадени от "Екобул къпс" ЕООД; по фактура № 0000010396 от 30.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 25 000 лв. и ДДС в размер на 5 000 лв., с предмет на доставка "Счетоводна услуга", издадена от "Вентра Трейд" ЕООД и са начислени допълнителни задължения за осигурителни вноски, както следва: вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) в размер на 5 104.44 лв., ведно с прилежащите лихви, вноски за здравно осигуряване (ЗО) в размер на 3 398.39 лв., ведно с прилежащите лихви, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) - универсален пенсионен фонд в размер на 1 630.37 лв., ведно с прилежащите лихви и дължими лихви за вноски за фонд ГВРСН в размер на 4.22 лв. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу спорния РА. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По време на ревизията са представени: договор за абонаментно правно обслужване от 1.03.2010 г., сключен между ревизираното лице и "Марси Консулт" ЕООД, процесните фактури и отчетни листа за извършените правни услуги; по доставката на услуга от "Белмекен - 66" ЕООД са представени процесната фактура, протокол - акт обр. 19 и удостоверение, издадено на доставчика от Камарата на строителите в България; по доставките на услуги от "Навигатор Груп" ЕООД са представени спорните фактури, договор за посредничество от 30.09.2011 г., консултантски договор от 30.09.2011 г., договор за консултации и посредничество от 28.05.2012 г. и отчетни листа за извършени консултации; по доставката на услуга от "Вентра Трейд" ЕООД са представени спорната фактура и договор за счетоводни услуги от 05.05.2012 г.; по доставките на стоки от "Екобул къпс" ЕООД са представени спорните фактури, договор за покупко-продажба на машина от 25.06.2012 г., договор за покупко-продажба на резервни части, материали и компоненти от 2.04.2012 г., описи на материалите с подпис и печат единствено на доставчика, приемо-предавателен протокол за закупената машина и фактури за предходни доставки. По делото е назначена ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице и при доставчиците, но част от фактурите не са платени. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приетите в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до извода за законосъобразност на спорния РА, поради липса на реално осъществяване на процесните доставки на стоки и услуги. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е счел, че от представените доказателства не се установява, че доставчиците "Марси Консулт" ЕООД, "Белмекен - 66" ЕООД, "Навигатор Груп" ЕООД и "Вентра Трейд" ЕООД са разполагали с необходимите специалисти, за да предоставят, посочените във фактурите услуги на ревизираното лице. По отношение на спорните доставки на стоки, по издадените фактури от "Екобул къпс" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че фактурите са подписани единствено от доставчика, а от представените доказателства не се установява преминаването на собствеността от доставчика при ревизираното лице. Предмета на доставките в спорните фактури е описан твърде общо и не може да се съпостави с останалите представени доказателства. От представените доказателства не се доказва и, че доставчикът е разполагал с процесните количества стока. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, от което единствено се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и не е извършено плащане по всички фактури. Първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на допълнително определените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. Органа по приходите е приложил приложимите за периода разпоредби, а ревизираното лице не е успяло да обори правилността на констатациите в ревизионния доклад. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, разгледал е всяко отделно възражение и твърдение на страните, по правилата на логиката е разгледал всеки установен факт във връзка с останалите и въз основа на всички заедно е обосновавал правните си изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че процесните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. Действително по отношение на спорните доставки на услуги са представени спорните фактури и договорите, сключени между ревизираното лице и доставчиците, но от представените доказателства не се установява, че доставките са извършени. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по доставката от "Марси Консулт" ЕООД не се установява, че доставката е реална. Сочения за пряк извършител на услугите Пламен Маринов има сключен граждански договор за абонаментно правно обслужване и с ревизираното лице. По делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост, за да осъществи процесните консултантски услуги, както и доказателства, че услугите са извършени във връзка с адм. дело № 7795/2010 г. по описа на АССГ, тъй като в това производство ревизираното лице се е представлявало от адв. С. Александрова и юрк. Маринов. От представените доказателства не се установява на кой обект е извършена спорната услуга "текущ ремонт" по издадената фактура от доставчика "Белмекен - 66" ЕООД. Твърдението на касатора, че ремонта е извършен в негов офис не е доказано и не е извършена проверка на място. Освен това не е ясно кой е закупил материалите, вложени в спорния ремонт. По тази доставка не са представени и конкретни доказателства за извършено плащане. По отношение на доставките на услуги от доставчиците "Навигатор Груп" ЕООД и "Вентра трейд" ООД съдът правилно е приел, че по делото не е установено дружествата да са разполагали с кадрова обезпеченост. Не са представени конкретни доказателства за извършените консултантски услуги от "Навигатор Груп" ЕООД. Не е ясно как и къде са търсени клиенти, кога, къде и какво е естеството на водените преговори, както и какъв е резултата от тях. Не е ясно дали някой от преговорите са довели до покупко-продажба на моторни превозни средства. Освен това основната дейност на "Навигатор Груп" ЕООД е предпечатна подготовка. По отношение на доставката на счетоводна услуга от "Вентра трейд" ООД по делото не са ангажирани никакви конкретни доказателства за вида на предоставените счетоводни услуги, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че доставката не е реална. По отношение на спорните доставки на стоки от "Екобул къпс" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че доставчика е разполагал със процесните стоки, не е доказано приемо-предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице и не е установена последващата им реализация от страна на задълженото лице. По отношение на допълнително определените задължения за осигурителни вноски касаторът е изложил бланкетни оплаквания, че сумите са грешно изчислени и са включени служители, напуснали дружеството. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за ревизирания период в "Кубрат Автотранспорт" АД има назначени работници при условията на трета категория труд, като данните относно сключените и прекратените трудови договори през отделните години са отразени подробно на стр. 12 и 13 от процесния РА. Върху изплатените трудови възнаграждения на лицата, работещи при условията на трета категория труд, правилно са начислявани дължимите осигурителни вноски на основание чл. 6 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) за ДОО по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 157 от КСО за ДЗПО, на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя за фонд ГВРСН, както и на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за фонд НЗОК. Касатора не е посочил кои лица са напуснали дружеството и кога се е случило това, установяването на които обстоятелства би представлявало основание за корекция на определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски. По изложените съображения касационната жалба е изцяло неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 953.71 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение