Решение № 1820 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2018 г.

Решение № 1820 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. от гр. [населено място] срещу Решение № 144 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 87/2018 г. по описа на Административен съд – В.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон в контекста на КСО, Конституцията на РБългария и "съдебна практика на ЕСПЧОС", изведени от жалбата. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ- гр. В., при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на Е. М. от гр. [населено място] против Решение № 1012-06-304/2 от 12.01.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ- гр. В. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/23.11.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ- гр. В.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: По първоначалното дело е било установено, че Е. М. е подал заявление, вх. № 2113-06-1636 от 16.11.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към тази дата М. е бил на [възраст]. С Разпореждане №[ЕГН]/23.11.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ- гр. В. пенсията е отпусната в минимален размер от 200 лева, съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, считано от 15.10.2017 г., като е прието, че жалбоподателят има осигурителен стаж от трета категория труд 43 г., 01 месец и 10 дни. По повод подадена жалба срещу това разпореждане, ответникът се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като е налице хипотезата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, според която при налични писмени документи, които доказват правото на търсения вид пенсия, такава се отпуска и заплаща в минимален размер до определяне на окончателния й размер. И в конкретния казус следва Разпореждане №[ЕГН] от 05.02.2018 г., в което пенсията е в размер на 391, 38 лева, считано от 15.10.2017 г., а признатият стаж е 44 г., 10 месеца и 24 дни. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това следвало ли е пенсията да бъде отпусната в пълен размер, след като документите са били налични. Изчерпателен отговор на въпроса се съдържа в нормата на чл. 10, ал. 2 НПОС. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО, разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Текстът на чл. 10, ал. 1 НПОС визира четиримесечен срок от подаването на заявлението, в който длъжностното лице по пенсионното осигуряване трябва да се произнесе. Този срок в случая не е бил изтекъл към датата на отпускане на пенсията в минимален размер. Следователно в НПОС изрично са уредени срока, правилото за първоначално отпускане на пенсията в минимален размер и реда за отпускането й в пълен размер. В чл. 106 от КСО е посочено, че прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет. Става дума за Г. шеста на КСО, именувана "Задължително пенсионно осигуряване", а актът на Министерския съвет е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В текста на § 9 от ПЗР на НПОС, в редакцията й изм. доп., обн. ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изрично е казано, че Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 11, чл. 70, ал. 7 и чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г. Именно в изпълнение на посочената законовата делегация, Министерският съвет е издал Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30 от 2000 г., докато в Кодекса за социално осигуряване се съдържат разпоредби относно преференциалния режим за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 б КСО например. При цитираната нормативна уредба разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 НПОС са част от действащото право и като следва да бъдат спазвани. С оглед изложеното в настоящите мотиви се приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания, вкл. и такива, обвързани от касатора с европейската съдебна практика, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,