Решение № 279 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2011 г.

Решение № 279 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Белово против решение № 343/28.06.2011 г. по адм. дело № 232/2011 г. на Административния съд - Пазарджик, в частта му, с която е отменен отказа на касатора за издаване на скица и удостоверение за описание и идентичност на имот, находящ се в м. "Чаира", описан в нот. акт № 112, том II, регистър 1567, н. дело № 411/1934 г. и същият е задължен да ги издаде в 7-дневен срок от влизане в сила на решението. Доводите за обжалване на съдебното решение касаят възражения относно допустимостта на съдебното производство, с оглед неправилно квалифициране на оспорвания отказ като годен за оспорване административен акт, при условие, че същият има единствено уведомителен характер. По правилността на решението, касатора намира, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи с оглед значението на съществуващия идейно-застроителен и регулационен план. Като пропуск е посочена и липсата на обсъждане на нормативната уредба по изготвяне на кадастрален план, явяваща се в подкрепа на отменения акт. В жалбата си касаторът е посочил също, съдът е следвало са съобрази, че след влизане в сила на ПУП - ПУР за м. "Чаира", г-н Додов не е подал заявление за издаване на документи по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и след като имотът му не е ситуиран в помощен план по реда на чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, то за същия не може да бъде издавана скица. Въз основа на тези възражения, се иска в условията на евентуалност или обезсилване на съдебното решение или неговата отмяна, както и присъждане на юрисконсулско възнаграждение по делото. Ответната страна - Дечко Георгиев Додов, в писмен отговор към касационната жалба и в хода на делото по същество, бидейки представляван от адв. Петков, поддържа правилността на обжалваното съдебно решение. Конкретно се възразява против довода на кмета на общината, че процесния имот по своето предназначение е земеделска територия, спрямо която приложение намира ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Оспорено е и искането за разноски, като ответната страна се е позовала на факта, че няма данни защитата по делото да се е осъществявала от юрисконсулт. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита решението на първоинстанционният съд за правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Като неоснователни са преценени възраженията в касационната жалба за недопустимост, тъй като оспорения отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК, е административен акт, респ. подлежи на съдебен контрол, както правилно е приел съда. Поддържа се, че след като е доказано правото на собственост и правния интерес въз основа на представените към искането доказателства и не са налице други процесуални или материалноправни пречки за извършване на услугата, административният орган дължи извършването на исканата услуга. Отбелязано е, че са налице достатъчно доказателства, че имота е успешно индивидуализиран в приложения нотариален акт, както и от партидите на отдел "МДТ" към община Белово и относно възможността исканите скица и удостоверение за описание да бъдат издадени въз основа на съществуващия идейно-застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № 118/15.05.1971 г. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба, намира че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от надлежна страна, в срока и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК. С оспорваното решение, Административния съд - Пазарджик, е отменил отказът на кмета на община Белово, обективиран в писмо № УТ-263 от 28.02.2011 г., да издаде скица и удостоверение с описание за поземлен имот, находящ се в м. "Чаира", подробно описан в нотариален акт № 112, том II, регистър 1567, дело № 411/1934 г., по заявление № УТ-232/21.02.2011 г., подадено от Дечко Георгиев Додов и задължава кмета да издаде заявената скица и удостоверение в 7-дневен срок от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че мотивите за отказ от извършване на търсената от заявителя административна услуга, а именно липсата на одобрен кадастрален план или карта за местността "Чаира" и възможност за индивидуализация на имота, са несъстоятелни с оглед събраните по делото доказателства. Съдът, установявайки, че е налице действащ по силата на заповед № 118/15.05.1971 г. идейно-застроителен и регулационен план за местността "Чаира", и че в нот. акт № 112, протокол от 19.03.1975 г. по гр. дело № 606/1975 на РС - Пазарджик и партидите на отдел "МДТ" към община Белово се съдържа описание на процесния имот, е приел, че е налице възможност за индивидуализация на имота, респ. възможност за издаване на скица съгласно посочения план. Решението е допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на пълно изследване на фактите по делото. Доводите на касатора относно недопустимостта на обжалваното решение не могат да бъдат споделени. Препращайки в своето писмо от 28.02.2011 г. към предходно такова от 4.01.2011 г., административният орган е заявил ясна позиция, че не ще извърши повторно търсената от заявителя услуга, тъй като през изминалия период не е налице промяна в обстоятелствата, т. е. няма одобрен кадастрален план или карта, както и регистър към тях, въз основа на които да бъде идентифициран имота и да бъдат изготвени исканите документи. Безспорно е налице уведомяване от страна на органа спрямо заявителя, но при положение, че със същото се отказва да бъде извършена услугата, независимо от основанията за това, то е налице годен за оспорване административен акт. Изхождайки обаче от начина, по който е изразена волята на органа, а именно: "община Белово е отговорила на Ваше подобно искане по молба вх. № УТ-1515/22.12.2010 г. с писмо изх. № УТ-05/4.01.2011 г. През изминалия период няма промяна в обстоятелствата" и факта, че като предмет на оспорване е въведено именно писмото от 28.02.2011 г., настоящата инстанция намира, че съдът е приел акта като такъв по съществото на искането. Мотиви, обаче по отношение възражението на административния орган, че за оспорваният акт е отказано разглеждане по същество на искането на заявителя, съдът не е изложил. Разрешаването на този въпрос е определящо за правилния съдопроизводствен ред за защита от акта - по чл. 145 и сл. от АПК, ако се касае до акт по същество, или по чл. 197 и сл. от АПК, ако се касае до акт по допустимостта на административното производство. Независимо от горното, обаче съдът, разглеждайки жалбата в производство по чл. 145 и сл. от АПК, не е изложил мотиви по основен въпрос, определящ и предмета на доказване, а именно предназначението на имота по смисъл на чл. 7 и 9 от ЗУТ. Видно от данните по делото, молителят възприема своя имот като урбанизирана територия - вилно място и сграда, попадащи в курортна местност и като такова е декларирано през 1998 г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Обратно на това е налице писмо от 17.03.2005 г. от кмета на община Белово до Областния управител на област Пазарджик (л. 48), в което е посочено, че за територията на курортно селище "Чаира", е налице изготвен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и е приложена извадка от същия с повдигнат имот на Дечко Додов, т. е. имотът се възприема от административния орган като земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или земеделска територия по ЗУТ. Разрешаването на този въпрос има предпоставящо значение относно произнасянето от страна на съда за останалите материалноправни предпоставки за уважаване на искането за извършването на исканата услуга. Следва да бъдат подчертани и две необосновани съждения на съда, свързани с възможността да се издаде скица за процесния имот въз основа на описанието в документа за собственост и идейно-застроителен и регулационен план от една страна и данъчно-регистрационната партида на недвижимия имот от друга. На първо място, следва да се отбележи, че доколкото скицата е извадка от съответния план за дадена територия, то същата отразява единствено вписванията, съдържанието на този план. В тази връзка, дали и доколко конкретния документ за собственост описва имота в пространството, позволявайки неговата териториална индивидуализация, то това описание е ирелевантно по отношение издаването на извадка от същия, ако имотът не е отразен в съответния план, не е отразен коректно или поради липсата на план въобще. На второ място - индивидуализацията на имота в "партидите на отдел "МДТ" към община Белово", е неотносимо обстоятелство към наличието на териториално-устройствен или кадастрален план, въз основа на който да се издаде исканата скица. При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд, за ново разглеждане съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. По търсените разноски, съдът не дължи произнасяне на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,