Решение № 11979 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, Агенция Митници, чрез ст. юрк. Димитров, срещу Решение 1615/27.02.2024 г., постановено по адм. д. 1746/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС - Бургас), с което, по жалбата на Лидикар" ООД, ЕИК 147015017, гр. Бургас, ул. "Константин Фотинов" 1, е отменено издаденото от касатора Решение 32-219751/12.06.2023 г., с което е отказана поисканата от дружеството поправка на митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да извърши цялостен анализ на доказателствата по делото. Поддържа се, че митническите органи нямат задължение да изискват представяне на пълномощно, ако такова не е приложено към декларацията съгласно чл. 19, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Обосновава се неприложимост на разпоредбата на чл. 173, § 3 от цитирания регламент. По подробно изложени в жалбата съображения се иска постановеното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу митническия акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "Лидикар" ООД, чрез адв. Василева, в писмени отговор и становище по съществото на спора отрича нейната неоснователност. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АС Бургас е оспорено Решение 32-219751/12.06.2023 г, издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 173, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. е отказано извършването на поправка на митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г., поискана със заявление с рег. 32-82626/02.03.2023 г. от "Лидикар" ООД. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 25.10.2020 г. от дружеството е подадена МД с MRN 20BG00100702472R8, с която е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение катастрофирал пътнически автомобил марка Honda, модел Accord с произход Канада. В декларацията като вносител е отбелязана Е. А. (кл. 3/15), а като декларатор (кл.3/18) и представител (кл. 3/19) Лидикар ООД. В кл. 3/21 код на статуса на представителя не е посочена информация. Към декларацията не е приложено пълномощно, удостоверяващо надлежно учредена представителна власт. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е осъществен последващ контрол на данните по декларацията. От Лидикар ООД са изискани документи и писмени обяснения, в отговор на което е представено пълномощно от Е. А. с дата 12.09.2020 г., с което дружеството е упълномощено да осъществени пряко представителство по смисъла на чл. 18 и чл. 19 от Регламент 952/2013. Поискано е на основание чл. 173, § 3 от Регламент 952/2013 да бъде извършена поправка на митническата декларация като: кл.3/21 код на статуса на представителя да бъде поправен от 3 на 2; кл.3/18 декларатор да бъде поправено от Лидикар /BG-България/Бургас/ул.Левски/ 87/BGC147015017 на Е. А. /BG-България/ Варна/Македония 151/9000/BGB201001ZAABEQ7. На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е изготвено съобщение, според което предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, за което бъдещите му адресати са уведомени. Според Становище рег. 32-171567/09.05.2023 г. на Е. А. Лидикар ООД е упълномощено от нея само за подаване на МД за допускане за свободно обращение и крайно потребление на внесения автомобил. Наред с това потвърждава извършените действия от Лидикар ООД като пряк митнически представител по подаване на МД с MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. Според митническите органи искането за поправка във вида на представителството от косвено в пряко цели изключването на Лидикар ООД като длъжник за заплащане на задължението за вносно мито и ДДС по МД, което не представлява съгласно предвиденото в чл. 173, § 3 от МКС изпълнение на задълженията на декларатора, произтичащи от поставянето на стоката под митнически режим на 25.10.2020 г. Съгласно чл. 15, § 2 МКС деклараторът е отговорен за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в нормативно установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирал е извод, че не е налице основание за приложение на чл. 173, § 2, буква а и в от Регламент 952/2013 г., а е следвало на основание чл. 173, § 3 от Регламент 952/2013 г. органът да допусне поправка на декларацията, тъй като срокът, в който това може да бъде поискано, е спазен. С позоваване на т. 34 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG по дело C-97/19 АС - Бургас заключава, че в нарушение на относимите разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е отказано извършването на корекцията в митническата декларация. Решението е правилно. Съответен на доказателствата по делото е изводът на АС - Бургас, че оспореният акт изхожда от компетентен орган съобразно чл. 173, § 1, чл. 5, т. 1 от Регламент 952/2013 и чл. 19, ал.1 и ал. 7 ЗМ и че в рамките на административното производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не се спори, че пълномощно от Е. А. за представителство на Лидикар ООД не е съпровождало митническата декларация и че същото е представено на митническите органи едва на 02.03.2023 г. По отношение на МД с MRN 20BG001007024724R8 са заплатени декларираните митнически задължения и е разрешено вдигането на стоката преди подаване на заявлението за поправка на МД. Извършен е последващ контрол по чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ за определяне нов размер на митническата стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007024724R8 от 25.10.2020 г. При тези данни, действително Лидикар ООД е солидарен длъжник по него, с оглед отбелязването му като косвен представител. Съгласно чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице. Според чл.19, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено. От представеното в първоинстанционното производство становище от Е. А. от 09.05.2023 г. се установява, че към датата на подаване на митническата декларация 25.10.2020 г. Лидикар ООД е упълномощено от А. да осъществява пряко представителство по смисъла на чл. 18 и чл. 19 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., т. е. да действа от нейно име и за нейна сметка. По преписката не са налични данни, че вносителят А. е осъществявал друг внос на стоки в МБ Свободна зона Бургас и МП Пристанище Бургас преди датата на регистриране на декларацията от 25.10.2020 г. Т. е не са били налични доказателства, че Лидикар ООД е упълномощавано редовно от това физическо лице, вписано като вносител по МД, по която се иска корекция, за да може да се приеме, че дружеството действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности по смисъла на чл. 19, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Такива не са ангажирани и в рамките на съдебното производство, нито се поддържа системност в представителството по отношение на конкретното физическо лице. От представените пред митническите органи потвърждение на представителната власт се установява, че Лидикар ООД е упълномощено да осъществява само пряко представителство да действа от името и за сметка на Е. Г. А., поради което няма правно основание за осъществяването на косвено представителство и тази констатация обуславя извода, че действително погрешно е отразено в подадената митническа декларация, че дружеството е косвен представител с произтичащите от това правни последици за липса на основание за солидарно задължение и различен декларатор. Действително, подавайки митническата декларация, дружеството неправилно е посочило себе си като косвен представител, а от там и като декларатор, доколкото то няма тези качества. Според чл. 173, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. по заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните. Съгласно § 2 на чл. 173 не се разрешават поправки, когато заявлението е направено след като митническите органи са: а информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; б установили, че данните в митническата декларация са неверни; в разрешили вдигането на стоките. В § 3 на чл. 173 е предвидена възможност за поправка на декларацията и след вдигане на стоките, като в този случай заявлението следва да е подадено в срок от три години от датата на приемане на митническата декларация и поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Правилен е изводът на АС Бургас за неприложимост на чл. 173, § 2, буква а от Регламент 952/2013 г., доколкото нормата се отнася до извършване на проверка на стоките по чл. 188 от регламента, но не и до извършване на последващ контрол на основание чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Разпоредбата на чл. 173, § 3 от Регламент 952/2013 г. предвижда, че поправки се допускат след вдигане на стоките по заявление на декларатора в тригодишен срок от датата на приемане на митническата декларация, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В разглеждания случай липсва спор относно спазването на тригодишния срок. След като стоката е вдигната, следва да се прецени дали поправката цели деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Според данните по административната преписка към датата на устните състезания в инстанцията по същество е налице производство за установяване на допълнителни задължения за мито и ДДС по разглеждания внос, което без съмнение е част от задължението, произтичащо от митническия режим, под който е поставена стоката. Поради това правилно АС Бургас е заключил, че е налице основание за допускане на исканата поправка, касаеща промяната на декларатора, който по силата на приетите писмени доказателства следва да бъде физическото лице Е. Г. А.. Именно тя следва да изпълни задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим с оглед неприключилата процедура по определяне на различна данъчна основа, а оттам и различен размер на вносно мито и дължимо ДДС. С промяна на представителството и субекта-декларатор отпадат задълженията на Лидикар ООД. Това е така, защото солидарността им произтича от наличието на отразеното в митническата декларация косвено представителство, в каквато насока е констатирано погрешно отразяване на изричното писмено волеизявление на вносителя-упълномощител, обективирано в потвърждението за представителна власт. Както бе посочено, при подаването на митническата декларация от Лидикар ООД не е представено пълномощно, но такова не е и изискано от митническите органи. Поради това не е налице основание за приложение на чл. 173, § 2, буква в от Регламент 952/2013 г. В т. 34 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG по дело C-97/19 е разяснено, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейния текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част, т. е. както административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение без да се допуска злоупотреба с права и като се гарантира, че поисканата поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство, една от които е целта за борба с измамите. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, АС Бургас е постановил решение, което не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. заплатено на адв. Василева възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК , Върховният административен съд, Първо отделение