Решение № 2557 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2024 г.

ВАСПърво отделение13.03.2025 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП за отмяна на основание чл. 239, т.5 АПК на Определение 18765 от 03.10.2024 г. по адм. д. 8369/2024 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по искане от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на влязло в сила Определение 18765 от 03.10.2024 г., постановено по адм. д. 8369/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение 1049/01.08.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София и преписката е изпратена на решаващия орган за произнасяне по жалбата на ТДС ЕООД, гр. София. В искането се твърди, че е налице основанието по чл.239, т.5 АПК за отмяна на горепосоченото определение поради нарушаване на съответните правила, в резултат на което страната е била лишена от възможност да представи доказателства. Поддържа, че постановеното по делото Разпореждане 16742/13.09.2024 г., с което са дадени указания на Директора на Дирекция "ОДОП" София да представи доказателства, че дружеството е посочило имейла vmtop@abv.bg като адрес за получаване на електронни изявления от НАП, не е връчено на ответника. В резултат на това същият е бил лишен от възможността да ангажира доказателства по делото. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в искането, прилага подадено заявление от представляващия дружеството, справка от системата за управление на приходите и справка от ИС Управление на електронни услуги и претендира отмяна на определението на АССГ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по искането ТДС ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва основателността му и претендира присъждане на осъществените разноски. За да се произнесе по искането, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал.3 АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустим. Разгледано по същество същото е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. С Определение 18765 от 03.10.2024 г., постановено по адм. д. 8369/2024 г. Административен съд - София-град е отменил Решение 1049/01.08.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София и преписката е изпратена на решаващия орган за произнасяне по жалбата на ТДС ЕООД, гр. София. За да достигне до извод за основателност на обжалването, първостепенният съд е приел, че жалба с вх.70-00-1290 от 11.07 2024г. по регистъра на ОДОП срещу Ревизионен акт Р-22221723006558-091-001 от 05.06.2024г., депозирана от ТДС ЕООД не е просрочена, тъй като РА не е редовно връчен на ревизирания по реда на чл. 30, ал.6 ДОПК. Този извод е обоснован с липсата на ангажирани доказателства, че дружеството е посочило като електронен адрес за кореспонденция мейлът, на който му е изпратено съобщението за издаване на процесния РА. Горепосоченото определение е постановено на основание чл. 147, ал.3 ДОПК, оправомощаваща съответния местно компетентен административен съд да се произнесе в 30- дневен срок по образуваното частно административно производство. Негов предмет е допустимостта на обжалването по административен ред пред решаващия орган, а не разрешаването на спора по същество, поради което съдът се произнася по общо правило в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване. Именно посочените специфики на производството по чл. 147, ал.3 ДОПК, както и изискуемото от ДОПК задължително административно обжалване на РА, въздигнато в абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно обжалване, изключват приложимостта на разпоредбата на чл. 150, ал.1 ДОПК и регламентирания с нея 7- дневен срок за комплектоване на преписката и изпращането й в съда. Поради това с определянето на по- кратък, 3- дневен срок за представяне на административната преписка от органа, съдът не е допуснал процесуално нарушение, нито е създал препятствие, което страната не е могла да отстрани. Следва да се подчертае, че в рамките на това производство съдът не е длъжен да указва на страните доказателствената тежест, нито да изисква от тях доказателствата, с които решаващият орган е обосновал своето решение, но не е намерил за необходимо да приложи към административната преписка до съда. В този аспект само по себе си обстоятелство, че разпореждането на решаващия състав за представяне на доказателства не е връчено на ответника, не би могло да го лиши от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представляван, или да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Както бе посочено, в тази хипотеза съдът се произнася в закрито заседание, в което страните нито се призовават, нито участват лично или чрез пълномощник. След като за административния орган не е била осуетена възможността да комплектова административната преписка в цялост с всички относими доказателства, които са мотивирали извода му за просрочие на жалбата по административен реди поради това е следвало да се намират именно при него, то не е налице нарушаване на съответните правила, нито създаване на препятствие, което страната не е могла да осуети. Всъщност, заявените от искателя аргументи и представените писмени доказателства целят да обосноват единствено неправилност на горепосоченото определение, но основанията по чл. 209 АПК са ирелевантни при преценката доколко е налице хипотезата по чл. 239, т.5 АПК за отмяна на атакувания акт. При неустановеност на същата, искането за отмяна се явява неоснователно, поради което следва да се отхвърли. За пълнота на изложението е необходимо уточнението, че представеното заявление по чл. 101, ал.5 ЗДДС, с който управителят на дружеството е заявил електронен адрес за кореспонденция, е законоустановено задължително приложение към заявлението по чл. 101, ал.1 ЗДДС, но не е адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК за получаване на съобщения и актове по Кодекса, който лицето не е длъжно, а има право да посочи. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение