Решение № 6897 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2017 г.

Решение № 6897 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А., гражданин на Пакистан чрез процесуалния му представител - адвокат Колев против решение № 5564 от 4.10.2017 г. по адм. дело № 7297/2017 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 9934 от 18.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като твърденията за получавани заплахи, без да е ясно как, кога, от кого са получени и какво е съдържанието им, не могат да се обвържат с основания за преследване. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Изготвеният протокол от проведено интервю е на разбираем за жалбоподателя език. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от В. А. против решение № 9934 от 18.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обстановката в Пакистан е много тежка. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. М. подробно е изследвал спецификата и основните характеристики на държавата по произход. От представената справка е счел за доказано наличието на беззаконие в някои райони на Пакистан, но то не достига до размерите и характеристиката на въоръжен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. На първо място в касационната жалба се възразява за допуснато процесуално нарушение в административното производство при превода на постановеното решение на език "дари", докато кандидатът за предоставяне на статут винаги е твърдял, че разбира езика "урду". Възражението е неоснователно. Видно от данните по приложената административна преписка, цялото производство е провеждано на езика урду. На него се е състояло и свободното интервю, на което В. А. е имал възможността да изложи всички факти и обстоятелства за бежанската му история. Обстоятелството, че крайното решение на председателя на ДАБ му е преведено на езика дари, не е нарушило правото му на защита. Той е депозирал редовна и допустима жалба до административния съд, въз основа на която е образувано първоинстанционното производств. От обстоятелствената част на жалбата става ясно, че е запознат и е наясно със съдържанието на решението на ДАБ. Пред съда е поискал и съответно получил превод на език урду и служебна правна помощ. Не е правил оплаквания и не е въвеждал твърдения за невъзможност да разбере съдържанието на административния акт, каквито се правят за първи път едва в касационното производство. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката, жалбоподателят се представя по народност, като пенджабец, вероизповедание - сунит, неженен, не членуващ в политически партии и не е отбивал военна служба, която не е и задължителна. Не членува и в радикална въоръжена групировка. Сам заявява, че не е имам проблеми, свързани с народност и вероизповедание. Видно от справката за състоянието в страната по произход, представена пред административния съд, неговата етническа група "пунджаби" е най-голямата и съществена в Пакистан и обхваща 44.68 % от населението. Аналогично е положението и с вероизповеданието му - от 96.4 % мюсюлмани, която е официалната религия, сунитите са 85-90 %. Обсъдените четири елемента: народност, вероизповедание, липса на изразени политически пристрастия и военни умения, правят много малко вероятно той да бъде обект на преследване по причините, отразени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При напускането на Пакистан е бил с намерение да отиде в Италия, поради факта, че в страната му по произход се живее трудно. Не посочва каквито и да било факти и обстоятелства, свързани със заплахи и преследване. Твърдяната вражда с друг род по имотни проблеми по никакъв начин не може да бъде предпоставка за предоставяне на бежански статут. Цялостният анализ на обясненията на В. А., съпоставени с последващото му поведение след нелегалното влизане в България, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Пакистан изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за обществено-политическия живот, икономиката и състоянието на човешките права в Пакистан, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 30.01.2017 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен стат Втората справка, представена в настоящото съдебно производство, е с дата - 2.05.2018 г. В нея се съдържат позитивни данни за подобряване на общата ситуация със сигурността в Пакистан, ведно с ускоряване на икономическия растеж, съпътстван обаче от задълбочаване на макроикономическото неравновесие. Констатирано е нарушаването на човешките права, но кандидатът за хуманитарен статут не попада сред най-честите групи хора, субекти на нарушаване на правата: журналисти, членове на медийни организации, жени и хора с различна сексуална ориентация. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение